председател. Сигурно там сте го срещнали.
— Не — отвърна Трей.
Емпрес стискаше ветрилото си от щраусови пера, за да прикрие треперещите си ръце.
Дукът замислено наблюдаваше скованите им пози и копнежа в погледите им. Не трябваше да го показват така явно. Необуздани млади хора. Нищо, човек се научава.
— Заминавам утре сутринта — каза Трей и едно мускулче на челюстта му трепна. — Исках просто да се сбогуваме. Кажете на децата, че ще им пиша. — Говореше равно и тихо.
Емпрес усети как сърцето й спира при последните му думи. Не й оставаше нищо друго освен да отговори спокойно и учтиво като него:
— На добър път тогава. Децата ще се радват, ако им пишете. — Тя едва се сдържа да не заплаче.
„Значи тази нощ е ред на дука“, горчиво си мислеше Трей, разяждан от ревност. Той преглътна, поклони се леко на дука, усмихна се с безгрижната усмивка, която очароваше всички и каза:
— Довиждане.
Емпрес не успя да се усмихне в отговор, защото бе много по-необиграна в тънкостите на светския живот.
— Довиждане — прошепна тя и го проследи с поглед, докато се отдалечи. Красивата светлокоса Клотилд го очакваше, забеляза Емпрес, докато Етиен я загръщаше в кадифеното й наметало. Господи, да го обичаш беше толкова болезнено.
Емпрес още по-решително се качи в каретата на Етиен и когато той обгърна раменете й с ръка и я привлече близо до себе си, тя се отпусна и се остави на силата му. Отчаяно се нуждаеше от него тази вечер, за да изтрие от ума си чувствените спомени за Трей, които размътваха нейния разсъдък и да се освободи от пагубното му влияние. Устните му бяха топли и нежни, когато докоснаха нейните, но щом той стана по-настойчив, Емпрес бе обхваната от внезапна паника. Тя потръпна и неволно се отдръпна.
Дукът моментално усети настроението й.
— Прекалено си красива — нежно промълви той. — Извини ме, малка моя, че те насилвам да бързаш.
Емпрес се извини със заекване, удивена от детинското си поведение.
— Не, Етиен… грешката е моя…
— Сигурно ти е за първи път след смъртта на съпруга ти. — Топлата му ръка успокоително милваше рамото й.
Емпрес мълчаливо кимна. Макар че Трей не й беше съпруг, тя щеше да е за първи път с друг мъж.
— Успокой се, скъпа, разполагаме с цялата нощ. Няма защо да бързаме.
Съвсем различен бе от Трей, който беше нетърпелив като нея. Дукът я привлече на гърдите си, облегна се назад и внимателно я попита:
— А сега ми кажи хареса ли ти бала на льо Нотр? Ако не друго, поне готвачът му е превъзходен. — Дукът се чудеше дали съпругът й не е бил груб в леглото, с което да е причинил сегашното й нежелание да се любят. Или може би просто се срамуваше. И двете се лекуваха лесно, с търпение и умение, а той притежаваше тези качества.
Емпрес му се усмихна и прошепна:
— Благодаря ти, че си толкова внимателен, Етиен. Да, забавлявах се чудесно.
Може би никога нямаше да изпита бурната необуздана страст, както с Трей, но Етиен й предлагаше нежност, която тя всячески се опитваше да приеме. Вгледана в ленивите му очи под полупритворените клепачи, тя откри едва сдържано желание и разбра, че той й предлага нещо повече от нежност. Сигурно точно на това се дължеше славата му на любовник и обясняваше защо толкова много жени се оказваха в плен на чара му.
Емпрес и дукът тихо прекосиха фоайето, отрупано с рози и изкачиха мраморното стълбище, като разговаряха шепнешком, за да не събудят слугите. Когато влязоха в будоара, Емпрес тихичко се смееше, докато Етиен имитираше начина, по който някаква старомодна принцеса го попитала за здравето на майка му. Докато правеше това, той през цялото време я наблюдаваше съсредоточено.
— Беше много мило от твоя страна да кажеш, че ние с майка ти сме приятелки — каза Емпрес и се повдигна да целуне бузата му.
— Тя сигурно много ще те хареса. Майка ми обича удоволствията дори повече от мен и съвсем не е прекарала живота си в градината при цветята — отвърна Етиен с бърза жива усмивка.
— В такъв случай, ще трябва да се запозная с нея — заяви Емпрес, избавила се от мрачното настроение, което я бе обхванало в каретата. Тя се чувстваше леко и приятно от ненатрапващото се ухажване на Етиен и още веднъж се убеди, че той е идеалният партньор, който да я развлича и забавлява. За пръв път през живота си усети някакво слабо задоволство, някаква особена светска практичност, която дължеше отчасти на съвета на Аделаид. Тя я караше да си намери любовник още от раждането на Макс. Пак благодарение на нея, Емпрес не се страхуваше от нова бременност, защото беше получила гръцки сюнгер, за който братовчедка й твърдеше, че е много ефикасен. „Ама наистина, скъпа — настояваше Аделаид. — Огледай се наоколо. Виждаш ли някой с повече от две деца? Валентин има своя наследник, аз — сладката Стефани, за да я гиздя и обличам и всичко е приключено. Валентин също е съгласен. Предпочита да съм стройна и привлекателна и аз съм много доволна от този факт. Представяш ли си какво би станало, ако всеки път, когато жената си намери любовник, ражда на мъжа си по едно копеле. Има и такива жени, разбира се, но те са глупачки, влюбени в любовниците си.“
Тази нощ Емпрес бе решила да се отдаде на модата на века — флирта и любовната игра. Очите й бяха широко отворени, сърцето й спокойно туптеше.
Тя се отдалечи весело от дука, развърза наметката си, метна я на леглото и се обърна с гръб към него, но на устните й трептеше подканваща усмивка. Миг по-късно обаче, когато той нежно я прегърна и започна да я целува, Емпрес усети как я обхваща паника. Нищо не почувства! Топлите устни на Етиен предизвикваха у нея чувство не по-различно от онова, което изпитваше, когато Гай я целуваше за лека нощ. Господи, нима трябваше да го направи, без да изпитва желание? Дали по-късно, когато Етиен започне да я люби, в сърцето й ще се разразят пламенните чувства и необузданата страст, които я разтърсваха при докосването и дори само при погледа на Трей.
Ръцете й трепереха, когато ги положи върху гърдите на Етиен. Цялото й същество бе завладяно от нерешителност и някакво неловко чувство пропълзя в душата й и я смути. Беше инфантилна лудост да очаква небесен хор и фанфари, мислеше си тя. Трябваше да порасне най-сетне. След предишната грубо откровена нощ вече трябваше да й е ясно, че и най-малкото чувство е достатъчно за да вкара двама души в леглото. Прелестното сливане на любов, страст, нежност, чувства и загриженост съществуваше само в приказките. За предишната нощ страстта се бе оказала достатъчна. Тази вечер може би ще научи нещо за нежността. Само наивниците се поддават на празни мечтания и не се подчиняват на здравия разум. Мъжът, който я държеше в ръце, бе очарователен и внимателен. Кой друг беше в състояние да заличи спомена за Трей от съзнанието й.
Но в следващия миг Емпрес усети как устата му се спусна надолу по шията й и се вцепени. „Не съм готова“, неспокойно си мислеше тя. „Не мога, не мога…“ и останала без дъх го побутна настрана.
— Не се плаши, малката ми — промърмори той и я привлече към себе си, а ръцете му я успокояваха, сякаш беше уплашено дете. Уверен в себе си, дукът беше сигурен, че ще успее да я възбуди, самият той силно заинтригуван, че попада на такава неподправена добродетел след многото опитни жени, с които се бе срещал.
Колко очарователна беше простичката й естествена сдържаност. За пръв път от много години той усети нещо много повече от възбуда.
— Няма да те нараня, скъпа — каза той, хванал лицето й в ръце. — Хайде, целуни ме и ще ти покажа…
— Господине, бихте ли ми отделили една минута от времето си? — Емпрес замръзна при звука на познатия, заплашително тих глас. Дукът пусна лицето й и двамата се обърнаха по посока на гласа. Трей се изправи от стола до прозореца, върху който се беше отпуснал, излезе от сянката и застана под бледата светлина на огъня.
Той стоеше спокоен и полуусмихнат. Сакото му бе разкопчано, вратовръзката — разхлабена, скъпите му копчета от диаманти и лапис проблясваха в мрака. Изглеждаше привидно спокоен, но зад внимателно
