половината град и никой от гъделичканите от любопитство да видят припряната сватба между двама души, които не са били заедно от доста дълго време, не остана навън. Правеха се облози за причините, поради които Трей най-накрая се беше предал, или пък Валери беше направила невъзможното. Но дори и хората, които залагаха, разбираха, че истинската причина сигурно никога няма да се узнае.
От Калифорния бяха докарани две коли бели рози и църквата приличаше на божествено ухаещ облак от хилядите цветове. „Или на погребален салон, помисли си младоженецът, зависи от гледната точка.“ Осемте шаферки на Валери, облечени в розова коприна, представляваха пухкав контрапункт на благоуханните рози, а булката беше великолепна — нямаше друга дума за нея — в перленобяла рокля от венецианска везана дантела с дълъг двадесет стъпки шлейф. Трей се чувстваше като затворник и му личеше.
Сватбената вечеря беше рядка по своята пищност. За изпълнението отговаряха десетина френски майстор-готвачи. Френското шампанско беше внесено и се лееше в изобилие. Всички гости забелязаха, че младоженецът се възползува от своя дял. Веднага след вечерята оркестърът започна да свири, но младоженецът безпрецедентно отклони първия танц с булката. Както сам каза, предпочиташе пиенето пред танците.
Родителите на младоженеца останаха колкото за пред хората. Приказваше се, че Хейзард не е доволен от женитбата. Според клюките булката била в положение. Говореше се, че момчето било насилено да се ожени за нея, но повечето признаваха, че в случая с Трей това можело да се очаква. С неговите подвизи из моминските спални било само въпрос на време и на натиск от страна на съответното семейство.
Дали женитбата ще накара женкаря в Трей да поулегне, питаха се всички повече от любопитство, не че вярваха в това. Всички жени, които поканиха Трей на танц на неговата сватба, бяха единодушни, че това няма да стане. А и разбира се, най-новата придобивка на Трей, която той криеше в лоното на рода — семейното ранчо, не беше тайна. Изобщо, развалено момче.
Докато стане време щастливата булка и навъсеният младоженец да се преоблекат в пътните си дрехи и да се отправят на пътешествието за медения си месец, заплашителният оттенък в изражението на Трей вече беше отчетлив. Чу се как един от гостите отбеляза, че Трей не изглежда подготвен за семейния живот, на което събеседникът му отвърна:
— Трей никога не е имал нищо против семейния живот, но както той го разбира — в ограничени дози и с неограничен брой жени. Валери взе своето.
— Онази хубавелка, дето я купи в бара на Лили — шепнеше се от ухо на ухо — чака в ранчото. — Очичките святкаха злобно. Сигурно й липсваше.
Трей мрачно придружи Валери до къщата, която тя беше купила с
След като освободи прислугата, Валери се завъртя, прошумоля с коприната и безгрижно махна с ръка към Трей.
— Скъпи, свали си сакото и се настани удобно.
Въпреки че се беше оженил за нея, всяко нещо си имаше граници и те бяха точно определени по отношение на онова, което смяташе да направи за нея.
— Няма да остана — каза той. Нямаше никакво намерение да я докосва и да се възползува от това, че е свързан с нея наистина. Това дете не бе негово, но при малка разлика във времето можеше и да е. Твърдо беше решил да се погрижи това никога да не се случи.
За момент Валери се обърка. Отказът му да остане беше възможност, която тя не бе обмислила. След женитбата тя се чувстваше сигурна.
— Разбира се, че ще останеш — огорчено каза тя. — Ние сме женени. Това е твоят дом.
— Това е твоят дом — с вежлива жестокост възрази Трей, — не моят. Съобщи ми, когато бебето се роди.
Той се обърна към вратата.
Тя го зяпна. Зяпна високия, красив мъж, когото смяташе, че е спечелила с толкова интриги. За един кратък миг тя едва не изгуби контрол над себе си и не се спусна след него с крясъци и клетви, но в самообладанието си още не беше паднала толкова ниско, колкото в своя морал.
— Какво ще кажа на хората — спокойно попита тя.
— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — отговори й от вратата Трей. — Лека нощ.
Емпрес чу суматохата, когато Хейзард и Блейз се прибраха, но остана в стаята си с надеждата, че нито единият, нито другият ще се качат при нея. Не беше сигурна дали ще издържи един разговор, без да избухне в ридания. Последните часове бяха мъчителни — децата спяха в леглата си, бе прекалено тихо, а тя — твърде самотна. Въпреки че разбираше необходимостта от сватбата на Трей, страшното усещане за голяма загуба заливаше всичките й разумни мисли. Какво прави той сега?, със сълзи на очи си мислеше тя. Усмихва ли се на новата си булка? Тя усмихва ли му се? — Притискал ли е тялото й към себе, си когато са танцували? Гостите одобрили ли са двойката? Красива ли е била Валери като сияйна булка? Защо, отчайваше се Емпрес, катастрофите следваха една след друга в живота й през последните пет години?. С какво беше заслужила този бич? Дали това не беше наказание за някакви прегрешения, които тя не знаеше? Колко още ще издържи? Колко мъка ще понесе още, преди духът й да се прекърши?
След това заплака, сама и нещастна, и заспа с ужасната смазваща представа за Трей и неговата невеста през първата им брачна нощ.
Трей се върна в ранчото късно през нощта. Беше потиснат и постоянно се ядеше отвътре. Влезе в тъмната спалня и макар през целия изнурителен ден да беше запазил присъствие на духа, сега се строполи в креслото до леглото и потрепери. Постепенно очите му привикнаха със сумрака и той остана така, в безмълвно съзерцание на съня на Емпрес. Беше изпълнил дълга си. Перспективата за следващите месеци го изпълваше с горчивина и той унило потърси утеха в съзерцаване на жената, която обичаше.
Тя се беше свила в юргана и сред възглавниците като в гнездо, мъничка сред простора на огромното легло. Беше преметнала едната си ръка над главата като малко дете, а светлата й коса проблясваше като лунна пътека в полумрака. Трей изпита смазващо чувство на нещастие, сякаш беше стигнал, до дъното на пропастта, зейнала на злополучния му сватбен ден. Внезапният страх, че по някакъв начин Валери и Дънкан ще му попречат да има за себе си Емпрес, го сграбчи за гърлото. Той направи усилие да се отърси от грозния демоничен образ на тревогата си, като си каза, че причината е в късния час, мрачното му настроение и умората от баналните учтивости, разменени с хилядите гости. Не беше забелязал, че е въздъхнал, докато Емпрес не се размърда. Той видя очите й да се отварят бавно, а след това рязко, при вида на тъмната му фигура. Тя незабавно се изправи и седна в леглото. Коприненият юрган се свлече от тялото й като ромоляща вода.
— Трей — извика тя. Гласът й преливаше от щастие и тя инстинктивно се наведе към него. Когато си спомни какво се беше случило същия ден, тя спря по средата на порива си, чудейки се какво прави той там. И дали ще издържи още един кратък миг, без да го докосне. Той все още беше в официалните си дрехи, само палтото му беше разкопчано, а възелът на коприненото му шалче — разхлабен.
— Това е първата ми брачна нощ — каза той с дълбокия си тих глас, сега безутешен. Чувстваше студ, опустошение и празнота. По бузата на Емпрес се плъзна една сълза, която бързо беше последвана от други. По-голяма блудница ли ставаш, когато обичаш женен мъж? Блудница ли си изобщо? Тя не знаеше това, а в следващия момент вече не я беше грижа. Разтвори прегръдките си.
— Благодаря ти — нежно каза Трей и я взе в ръцете си.
Той я притисна безмълвно, като остави нейното малко топло тяло да преодолее ненавистта, да стопи ледения страх. Нежно галеше косите й, както се утешава разплакано дете. Бузата й лежеше на кадифения му ревер, а ръцете й обгръщаха врата му. Никой от двамата не проговори. Беше достатъчно това, че той бе дошъл, а тя го бе приела. Отвъд това лежеше ужасяващото бъдеще и ако се приближаха твърде близо до ръба на пропастта, можеше да паднат в бездната. Един едър, много силен мъж, който винаги се беше
