изправял срещу света с дързост и безстрашие, сега седеше на ръба на огромното неоправено легло и безмълвно стискаше в прегръдката си мъничката златокоса жена. Прегръдката им сякаш ги предпазваше от света, който се канеше да се сгромоляса върху тях. На фона на проблясващия му шал и катраненочерния цвят на палтото и костюма му, жената изглеждаше крехка като цвете, над което бе надвиснал мрачен буреносен облак. Но именно мъничката топлинка, която той чувстваше под големите си силни ръце, сгряваше душата му и топеше бездънния мраз.
На следващата сутрин мълвата плъзна. Разпространяваше се деликатно над чашите с кафе на закуска, по-неподправено из клубните зали и злонамерено при Лили, а с напредването на деня и в другите барове. Вироглавият младоженец не се е възползувал от сватбената си нощ. И се прибрал у дома, в ранчото. Това само още веднъж доказваше, че на Лили може да се разчита за първокласна стока.
Икономът на Валери беше залепил ухо на вратата. Персоналът от собствената свита на Брадок-Блек наброяваше десет души. Единствената слугиня, която беше будна, когато Трей неочаквано се бе прибрал вкъщи, събуди братовчедката си в града в шест сутринта. Сред прислугата новините се разпространяваха бързо.
Злобните клюки стигнаха до Валери, още преди обядът да бъде сервиран. Телефонно обаждане от притворна приятелка, която мислела, че Валери би искала да знае „за свое добро“. Валери, която имаше на разположение цялата нощ, за да измисли правдоподобно обяснение извъртя историята с лекота. Непредвидени обстоятелства в ранчото изисквали присъствието на Трей, обясни тя. Не, не знаела кога точно ще се прибере. Зависи от размера на кризата. Каква е тя ли? Наистина, не обърнала голямо внимание. „Нали знаеш, когато Трей заговори за ватове и енергостанции… Е, вярно е — подхвърли тя. — Трей не
На Валери й бяха необходими само няколко часа, за да анализира систематично позицията на съперницата си и още половин ден, за да разработи план за неутрализирането й. Нямаше намерение целият й упорит труд да свали най-големия дивеч на запад от Мисисипи да отиде на вятъра и тя да се окаже с някакъв си съпруг-фантом. Вярно, имаше парите му, имаше и положението си като мисис Брадок-Блек, но тя искаше и съпруг. Причината не беше само в богатството му или в глупавите клюки. Валери знаеше, благодарение на значителния си опит, че Трей беше най-добрият в леглото и я гризеше мисълта, че той може да предпочете някаква си курветинка пред нея.
Валери се смяташе за интелигентна жена. И което е по-важно, беше и красива. С нейната красота, щедро изложена на показ, и с внимателно прикритата си интелигентност тя методично беше задоволила всичките си себични прищевки. Дори Трей, когото беше по-трудно да примамиш в сравнение с другите мъже, в крайна сметка се бе поддал на съблазънта. Това, че не беше останал дълго в знойната й власт, се очакваше предварително. И той беше като другите мъже. А тя беше достатъчно умна, за да го знае предварително. Не беше споменала пред баща си, че от самото начало беше запланувала да хване Трей за свой съпруг. Баща й беше коравосърдечен човек, но не бе особен умен. Тя никога не му се доверяваше. И сега, когато Трей беше неин съпруг, беше влудяващо да гледа как той й се изплъзва. В другата жена ли се криеше причината за това? Или само в неговата неприязън към оковите на брака? Ще започне с жената.
Трябваше да изчака още една седмица, преди да се изправи пред онази покупка на мъжа й в ранчото. Струваше й се безкрайна, но бе необходима. Валери нае двама мъже, на които баща й имаше вяра, да наблюдават движението на Трей в продължение на седмица, и още четирима, които да свършат същата работа със семейството му. Беше разпределила времето прецизно. Искаше да се срещне лице в лице с любовницата на Трей насаме, без никой от семейство Брадок-Блек да й се пречка. Тъй като жената явно изобщо не напускаше ранчото, налагаше се Валери да отиде при нея. Номерът беше да се подбере момент, когато Трей и родителите му бяха в града на заседание на законодателната комисия.
През последната седмица Трей почти беше убедил Емпрес, че няма нужда тя и децата да се връщат в Уинтър Маунтинс. Женитбата му не беше нищо повече от една церемония и нямаше да повлияе на живота му но какъвто и да е начин. Делова сделка — нищо друго. Още повече, че беше опасно да се мисли за завръщане в затрупаната от сняг долина. Дори ако пътуването до там минеше без произшествия, възможността и по-нататък да има бури отново можеше да изложи семейството на риск. Не му се искаше да си я представя сама в момент, когато трябва да се справя с някакви критични обстоятелства. „Моля те!“, беше я умолявал многократно той, човекът, който никога за нищо не беше молил, „Остани!“
С колебание, подвластна на чувствата си и разкъсвана от съмнения, тя бе останала. Може би решаващият фактор бяха децата. „Тук ни харесва, плачеха те. Да се върнем? По целия този път? В този студ?“ Трей стоеше настрана от семейството, като се опитваше да придаде на трепетното си очакване вид на вежлива заинтересованост. „Да оставим тате
— Значи, решено?
Всички вечери през тази седмица се изпълваха с блажено щастие, щом Трей се върнеше от града. А часовете им, когато децата си легнеха, бяха истински рай.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
В понеделник сутринта след един уикенд, през който Хейзард и Блейз бяха забавлявали малките на пързалката, а Трей още веднъж бе казал: Виждаш ли колко щастливи са децата?, Емпрес стоеше на прозореца, любуваше се на ясния зимен ден и задоволството изпълваше сърцето й.
Трей беше излязъл рано сутринта заедно с родителите си. Този следобед в дневния ред бе предвидено решително гласуване и колебаещите се законодатели се нуждаеха от допълнително вдъхновение или увещания, в зависимост от собствената им съвест.
Емпрес и децата бяха все още на масата за закуска в трапезарията, когато Тимс с огромно притеснение обяви пристигането на мисис Брадок-Блек. Въпреки че в ранчото бе назначен пълен обслужващ персонал, домакинството не се водеше редовно и Емпрес и семейството й се бяха сближили с прислугата. Тимс, икономът, беше особено привързан към Емпрес заради нейната добрина към жена му, която страдаше от артрит, я се бе опитал да задържи Валери на главния вход. Безуспешно.
Тя вървеше плътно по петите му и бе настроена агресивно. През последната седмица Валери кипеше от гняв — една седмица, през която трябваше да се оправя с любопитни посетители, всички жадни за клюки, всички с въпроси за съпруга й и местонахождението му в момента. Една ужасна седмица, изпълнена със словесни боричкания, жлъч, нагли въпроси и безмълвно отминати, безсрамни забележки. Един ужасяващ кошмар, какъвто не беше предвиждала, но за който твърдо бе решила да получи възмездие. Беше твърдо решена да види съпруга си под своя покрив, по един или друг начин, и тази среща с неговата любовница беше само началото.
Тимс още не беше произнесъл името й, когато Валери величествено профуча покрай него и влезе във веселата, осветена от слънчеви лъчи стая, а самурената й пелерина се развяваше зад нея с грандиозна внушителност. Тя впери сериозните си сини очи в Гай и каза:
— Не може да е едно от онези на Трей. Прекалено е голям, въпреки че — сладко измърка тя — цветът съвпада. — Черните й очи се присвиха, когато втренченият й поглед се спря на Едуард. — А, този малкият — той трябва да е от Трей. — Тя се обърна към Емпрес и двете застанаха лице в лице. — И от теб?
„Значи, това е било“, развеселена си помисли Валери. Отговорът на необяснимото притегляне. Трей имаше дете от тази жена. Явно, онази нощ при Лили я беше купил не в търсене на нещо ново, а като акт на притежание. Не беше разбрала, че той е толкова придирчив към раздялата, и ако едно дете беше от толкова голямо значение за него, то детето от Трей без съмнение беше задължително за брака им.
Емпрес видимо се стегна при грубостта на Валери. Хвърляше чести погледи към слисания Тимс, застинал ма вратата, като прикриваше собствения си шок с решителност, за която призова благородството на рода си от десет поколения назад.
