— Изведи децата от стаята, Тимс — нареди тя. Заповедническият тон и властната нотка в гласа на Емпрес промениха преждевременно изградената представа на Валери за „курвето на мъжа й“. Тази светлокоса жена, много по-дребничка отколкото беше очаквала, не бе обичайната стока, която се намираше при Лили, въпреки че Лили се гордееше с предлаганото качество. Тази жена, за която всички бяха говорили не само защото се бе продала, но и защото беше облечена като каубой, не изглеждаше нито евтина, нито уличница. А следата от акцент, който я отличаваше от останалите обикновени хорица, също я поставяше в позиция на някакво недоловимо превъзходство. Интелигентните й очи подсилваха този образ.
Валери едва не сви рамене, когато в себе си реши да отмине без внимание необичайните достойнства на жената. Дори и да изглежда като някоя благородна кралица, на кого му пука? Тя беше една малка фермерка или помощница в някое ранчо, която се бе продала в един долнопробен бардак. Това й беше цялата важност. Трудно можеше да се каже, че е от типа жени, в които Валери би могла да види някаква заплаха. Валери беше рожба на своята класа, която признаваше вроденото превъзходство на богатите. Със своя немилостив и себичен нрав, подсилен от оценката, която й даваше обществото, тя възприемаше Емпрес като нещо, което се намира толкова по-долу от собственото й положение, че подминаването му като възможна заплаха беше принцип. Но тъй като Валери не обичаше недовършените работи, а и мисълта, за клюките, че Трей е влюбен в тази принадлежаща към низвергнатата класа жена, й бяха неприятни, тя реши, че една кратка очна ставка с нея ще я постави на мястото й. Веднага щом децата излязоха от стаята, Емпрес се изправи и положи ръце на масата, за да спре треперенето им. Нейният най-ужасен кошмар се бе превърнал в действителност: стоеше лице в лице със
— Какво искате — рязко попита тя, а нервите й бяха обтегнати.
Валери неучтиво оглеждаше Емпрес.
— Просто исках да се срещна с вас, скъпа моя. Няма нужда да се ядосвате толкова. Не е нещо необичайно любовниците на Трей да се застъпят. — Тя сви рамене и при движението самурът проблесна. — Винаги е бил много търсен. Помоли го да ти разкаже историйките, които стават в апартамента му в града. Жените направиха пътека. — В очарователната й усмивка прозираше злоба. — Малки домашни историйки.
„Прилича на дете, помисли си Валери, в розовата си вълнена рокля и вързаната с панделка коса.“ Остро раздразнение от съвършената, зряла невинност на жената пред нея прониза самодоволството й — непостижима поза за нейния собствен тип красота и когато заговори, в сладникавата лъжливост на думите й можеше да се долови и засегнатото й честолюбие:
— Всички ние можем да бъдем приятелки — сладко каза тя, като котка, която си играе с ранена птичка.
— Това не ме интересува. Нито пък ме интересува миналото на Трей. Не сте добре дошла тук — натъртено каза Емпрес. — Моля ви, вървете си. — Непоколебимата увереност в гласа на Валери и хладното й спокойствие, когато говореше за чара на Трей за жените, я караше да сдържа своя глас да не се разтрепери. Нямаше нужда да й напомнят репутацията му. Не и тази обаятелна жена, която беше познавала Трей години преди тя да го срещне.
— Не съм добре дошла в дома на съпруга си? — небрежно възрази Валери, въпреки че грубостта й беше съвсем ясно доловима. — Позволявате си твърде много. Аз съм негова съпруга. — допълни тя меко, като не откъсваше погледа си от очите на Емпрес — Нося неговото дете.
— Нямам намерение да споря с вас — отвърна Емпрес. Увереността в гласа на Валери беше пагубна за душевното й равновесие. — и Трей няма да се прибере до вечеря. Бихте ли ме извинили… — Тя понечи да заобиколи масата с намерението да напусне стаята. Сърцето й блъскаше в гърдите й като ковашки чук. Гладките, уверени думи на Валери я обезсилваха. Дори като си повтаряше, че Трей обича
— Не мисля, че тази вечер Трей ще се прибере — каза Валери, сякаш се беше сетила за някакво маловажно съобщение. — Каза ми да го чакам за вечеря в осем. — Безцеремонната й лъжа имаше за цел да спре Емпрес.
И успя.
— Грешите — остро отвърна Емпрес. — Няма да идва при вас. — Но ударът беше унищожителен и въпреки че опита, тя не успя да скрие болезненото си потръпване. Нямаше да ходи при нея за вечеря. Защо говореше така? Как можеше тя да лъже? Нима щеше да бие целия път дотук, за да я лъже?
— Наистина, скъпа, колко си наивна — измърка Валери порочна усмивка. — Той ли ти го каза?
— Това е истината. — Но още докато изговаряше думите, пълзящото съмнение надделяваше и думите й съвсем не прозвучаха твърдо. Трей беше изпечен до съвършенство и имаше огромен опит в любовните интриги. Нима просто е възвърнал формата си? Нима всички ласкави думи за любов са били само… думи? Нима в противен случай тази жена щеше да е така самоуверена и жлъчна?
Погледът на Валери се откъсна от прозореца.
— Разбирам колко лесно е било да те измами там, в провинцията. — Блестящите й очи се завъртяха обратно. Изразът на лицето й беше подигравателен. — Трей е разглезен любимец, трябва да знаеш това, иска ни и двете, както виждаш.
Като се бореше с пристъпите на ревност и с усилие се опитваше да успокои гласа си, Емпрес каза:
— Не се е виждал с теб от сватбата. —
— О, скъпа, колко жалко, детето ми, но това просто не е така. — И тя бавно поклати глава с престорено състрадание. — Виждаме се всеки ден. — След ахването на Емпрес Валери продължи да върти острието на ножа в раната. — Наистина решението ми да дойда да те видя тази сутрин беше породено по-скоро от любопитство, отколкото от нещо друго. — „Колко е лесно, помисли си тя, с малка селянка като тази. Без съмнение, вярва в Бог, вечната любов и всички други блажени баналности.“ — Разбира се, ти знаеш — с внимателно модулиран назидателен глас продължи тя, — че изобилието в любовния живот на Трей винаги е било скандално. Тъй като го познавам от години, преди да се оженим, приемах това с нужния реализъм. В края на краищата, мъжете са си мъже. — Тя се засмя и за един кратък миг очите й проблеснаха злобно. — Бих ти предложила да се погрижиш да осигуриш бъдещето си сега, скъпа, докато страстите кипят. Никоя от галеничките на Трей не изкарва много дълго, би трябвало да проявиш повече практичност. Въпреки че, ако се съди по възрастта на твоето малко момченце, знаеш това по-добре от мен. Поздравявам те за дългия живот на вашата връзка с Трей. Сигурна съм, че е рекорд.
„Спри, искаше да изкрещи Емпрес, това не е истина!“ Никоя от подигравателните думи не беше вярна.
— Не е възможно Трей да се вижда с теб — възрази Емпрес. — През деня той е в законодателната комисия с родителите си и всяка вечер си е у дома.
Валери се засмя с весел невярващ смях.
— Наистина, скъпа, родителите на Трей са изкуфели по него, това е известно на всички. Ако той каже, че е с родителите си, те са съгласни. Но вместо да работи в законодателната комисия той прекарва дните си с мен — спокойно заяви тя, — и то изключително приятно, мога да кажа.
— Лъжете! — Обезумяла и с натежало сърце, Емпрес хвърли думите в лицето на красивата, богато облечена жена.
Беше удоволствие да се види страстния изблик. Валери подпря брадичката си с пръсти с преднамерен жест каза:
— Да видим… В петък Трей носеше синия си костюм със сивата си раирана риза; в четвъртък беше облечен в пътните си дрехи и отдели няколко часа за обяд с Джъд Паркър. — Валери изброяваше с тих, ликуващ глас.
Сърцето на Емпрес спря. Трей се беше смял, разказвайки за обяда си с Джъд Паркър и за техния разговор за злополучното предразположение на Джъд към покера, в който винаги губеше. Със закачливо пламъче в очите Трей беше казал на Емпрес, че е предложил на Джъд да му дава уроци за по-тънките
