Сребърен пламък

ръкавиците, които сякаш й се бяха надсмивали през цялата вечер, към Трей, тя наблюдаваше лицето му.

Трей хвърли бърз поглед към своите ръкавици на малката масичка до стола на Емпрес.

— По дяволите! — тихо възкликна той и в начина, по който изпусна дъха си, Емпрес видя още едно изобличаващо доказателство. Трей отиде до масичката и докосна колоритните цветя, които обграждаха извезаната черна пума. — Кучката му мръсна! Поне ги е върнала! — промърмори той. Пантеистичното му благоговение към тотема на баща му и негов талисман за щастие бе помрачено от допира на Валери до тях. — Сигурно е наела някой да ме следи.

— Това звучи малко пресилено. — Мили Боже!, искаше да изкрещи тя, не можеш ли да измислиш нещо по-добро? Някой да те следи? Очите й проследиха съвършената симетрия на извитите му вежди, подчертаната властност на правилния му нос, суровата безусловна сила на челюстта му, след което се спряха на искрящата красота на очите му, задавайки си въпроса дали градусът на страстта му варираше в зависимост от жените, на които той я предлагаше.

— Нищо не е пресилено, когато става въпрос за Валери. Тази жена е абсолютно безпринципна. Виж — подхвана той, уморен до смърт от изтощителния ден, почувствал внезапна досада от безспирните машинации на Валери. — Миналата седмица загубих някъде тези ръкавици. Не съм виждал Валери от сватбата и това е истината. — Той взе ръкавиците и отиде в гардеробната.

„Някъде, да“, огорчена си помисли Емпрес, докато го гледаше как се отдалечава. Въпросът беше приключен, обвиненията в изневяра — отхвърлени с пренебрежение. Кипяща от гняв, тя се изправи и го последва.

— Каквато и да е истината — заговори тя в гърба му, докато Трей влизаше през една от отворените огледални врати, — наистина няма никакво значение къде си оставил ръкавиците си! — През съзнанието й проблесна самодоволната физиономия на Валери.

Той се извърна с рязкост, която се опитваше да потисне:

— Как, по дяволите, трябва да разбирам това?! — запита той. Тонът на гласа му беше с една октава по-нисък.

— От седмици се опитвам да ти кажа, че тук се чувствам неудобно — каза тя, като си мислеше за ръкавиците, без съмнение, изработени от някоя друга предана жена. — Посещението на жена ти — продължи намусено тя — и нейното завладяващо изложение на историята на любовните ти похождения просто ме принудиха да преценя точно колко неудобно.

— Не съм разбрал, че се чувстваш неудобно — саркастично й отвърна Трей. — Сигурно си ме заблудила. И освен това нямам жена — разгорещено продължи той — Имам осеммесечна застраховка против настроените за линч тълпи в едно общество, което оценява стойността на живота ти според цвета на кожата ти. По дяволите! — каза той при следващото рязко вдишване. Гласът му продължаваше да се снижава. — Не слушай нейната версия на моите любовни похождения. Не искам да се карам. Сама виждаш, тя иска точно това. Хайде да не спорим. Всичко, което трябва да направя, е да изтрая няколко месеца и ще се отърва от нея.

Внезапно в думите му прозвуча студен егоизъм, като че ли нищо друго освен чувствата му нямаше значение и в сегашното си състояние, в което съмнението преобладаваше, Емпрес се запита дали след няколко месеца Трей нямаше да говори по същия начин и за нея. Знаеше само, че преди шест месеца сигурно е казвал на Валери, че тя е тази, която той боготвори.

— Мисля, че аз и децата ще прекараме тези шест месеца другаде — спокойно каза Емпрес. Чувствата й бяха нестабилни, неподдаващи се на контрол.

— Не искам да си тръгваш. — Изражението на Трей бе мрачно.

— Но аз искам!

Жестокостта й го изненада.

— Не я оставяй да ни причини това — спокойно, със сериозен тон каза Трей. — Моля те, недей! Тя иска точно това.

Тази вечер дори тези думи звучаха двусмислено за Емпрес, сякаш чуваше Валери да казва: „Той иска и двете ни.“ Истина ли беше това? Нима Трей се интересуваше единствено от своето собствено удоволствие и като дете, което не е в състояние да избере между две лакомства, настояваше и за двете.

Тя го обичаше, но го обичаше и всяка друга жена, пресякла живота му. За първи път посещението на Валери днес бе подчертало този факт. А и подочутият разговор между трите млади дами, в който се обсъждаше репутацията на Трей като прославен женкар, напомни на Емпрес за неговия вкус към удоволствията от женските прелести.

— Точно това искам и аз — с равен глас каза Емпрес. Чувстваше се сякаш всеки момент ще се разпадне на хиляди парченца.

— Вярваш ли й? — Гласът му беше безизразен. Емпрес се поколеба и това колебание накара Трей да избухне. Целият епизод с Валери, проклетата му саможертва заради дълга, неговият отказ от личната му свобода в името на племето, ограниченията, които трябваше да си наложи през следващите шест месеца, за да не може неговата мила съпруга да намери и други способи да го контролира, непреодолимото чувство, че е хванат в капан — всичко това сякаш експлодира.

— Виждам — почти недоловимо прошепна той. Зъбите му бяха силно стиснати.

— Не знам на какво да вярвам — искрено отговори Емпрес, но за един мъж в състояние на моментно разочарование, което надхвърляше границите на поносимостта, благородната лъжа би свършила по-добра работа.

— Чудесно — рязко каза той. Ноздрите му се разшириха от усилието да сдържи гнева си. — Вярвай на някаква непозната, която никога не си срещала досега. Непозната, която ти описах с подробности като измамница и лъжкиня. Вярвай й на нея, не на мен. Благодаря ти, поне за твоята внезапна — устата му се изкриви от отвращение, сякаш самата дума горчеше — прямота. Не бях разбрал колко повърхностни са твоите тържествени клетви в любов. Мислех, че ме обичаш.

— Аз те обичам.

— И аз ви обичам, госпожо — отвърна Трей и се преви в рязък подигравателен поклон. — Сега, след като се уверихме един друг в своята безсмъртна любов, моля за извинение, но с вашето позволение ще се оттегля за през нощта. Беше дълъг ден — сдържано заяви той, — а утрешният ден обещава не по-малко тежка битка, за да спасим земите на индианците от алчните ръце, които се протягат към тях. Макар че забравих — горчиво се усмихна той, — предполага се, че съм прекарал деня в сладки приказки с моята съпруга. Е, както и да е, прости умората ми и лека нощ.

През днешния ден се беше състояла една от най-тежките битки досега. Днес противниците им бяха най-близко до победата. Всяка година ставаше все по-трудно да се запазят земите на резервата от посегателствата, диктувани от чужди интереси. С всяка година дългите часове на дебатите ставаха все по- дълги, старите аргументи все по-малко убедителни. Сякаш всичко, от което другите се интересуваха, бяха парите. Земята означаваше пари. И обширните пространства на земята на резервата бяха изкусителна премия. Понякога Трей чувстваше, че безкрайните борби му идваха прекалено много. Безсмислени. Безкрайни. Спечели миналата година, тази година, днес, само за да се сблъска с още по-силна атака утре, следващия месец. Изглеждаше, сякаш той, баща му и племето им се опитваха да променят света сами с голи ръце. Бе уморен — уморен от собствения си скептицизъм и натрупалата се горчивина, а сега трябваше да обяснява постъпките на Валери. Отново. И Емпрес трябваше да бъде успокоявана. Убеждавана в любовта му. Отново. Утре. Утре можеше да се заеме с нови сили с всичко това.

Трей се събуди рано. Сега опитваха да присвоят земите на резервата Блекфийт. Мили Боже! Това нямаше край. Той лекичко целуна Емпрес в сивия здрач, предшестващ утрото и се засмя на свитата детска поза, която тя беше заела в съня си, после стана и бързо се облече. Остави бележка на възглавницата, близо до главата й, в която се извиняваше. Казваше й, че я обича повече от Рали и Кловър заедно и че довечера, когато се върне от Хелена, ще разсее всичките й съмнения за Валери.

Трей с мъка успя да постигне победа, която отекваше в ушите на хората, направили опит да сложат ръка на земите на Блекфийт. А когато Хейзард го поздрави за неговия плам, енергичност и изкусно