Сребърен пламък

кръг. Винаги практична, в следващия момент тя захвърли ненужния образ от съзнанието си и се концентрира върху по-неотложни въпроси. Имаше нужда от правдоподобна история за посещението й в ранчото, в случай че Трей решеше да й потърси сметка. Като при партия шах, да планираш няколко хода напред и преди противника си, винаги се оказваше печелившата карта.

Когато достигна уединението на спалнята, Емпрес заключи вратата, пристъпи разсеяно в средата на голямата стая и спря. Трепереше. „Той не ме обича, той не ме обича“, натрапчиво се повтаряше в съзнанието й и при всяка лаконична фраза стомахът й се свиваше от силното й желание да повърне. Нима в онази част на мозъка си, която беше запазила разума и критичния поглед, не беше очаквала да достигне някакъв предел; нима не знаеше от самото начало, че радостта й е прекалено силна, за да бъде все така? Нима не беше разбрала предразположението на Трей към забавленията?

Ще го преживееш!, остро си каза тя, за да успокои треперенето си. Никой не е умрял от несподелена любов. Тя направи усилие да отиде до креслото и седна. Стисна силно облегалките за ръце и остана така, борейки се да овладее повдигането в стомаха си.

Беше я напуснал заради Валери… беше я напуснал.

Не можеше да спре треперенето. Не можеше да се концентрира върху каквото и да е. Целият й мисловен процес се бе свел до една-единствена мисъл — мисълта за загубата, която като свиреп звяр гризеше вътрешностите й.

След един час все още бе в същото положение.

— Свърши се — прошепна тя. — Край на всички красиви чувства.

Трей не се беше прибрал за вечеря и малката надежда, оцеляла покрай логиката и злочестината на Емпрес, бе смазана невъзвратимо. Той вечеряше с Валери. Беше й невъзможно да яде, въпреки че геройски запази спокоен външен вид пред децата. Те чувстваха нещастието й и самите те, потресени от посещението на Валери, опитаха да подемат разговор за мисис Брадок-Блек. Потресаващата истина не можеше да бъде обяснена просто ей така, макар че Емпрес изложи една в голяма степен редактирана версия на заплахата над членовете на племето на Трей и призна, че Трей наистина е женен за жената, която се беше появила на закуска сутринта.

— Женен временно, само за известен период от време — допълни тя, когато възбудените им въпроси взривиха стаята. Гласът й не звучеше много убедително, а надеждата в него беше още по-малко. За първи път откакто беше срещнала Трей, тя повдигна пред децата въпроса за връщане във Франция, за да предявят иск за наследството на Гай.

— Може би времето, докато трае тази женитба на Трей, е подходящо да уредим въпроса за имението на папа. — Емпрес положи усилия гласът й да звучи въздържано, сякаш светът около нея не се рушеше, сякаш едно предстоящо, пътуване до Франция бе възможно най-разумният план.

Когато тя спомена за пътуването, децата останаха безмълвни. Малките познаваха само пущинака, а Гай и Емили останаха нерешителни — и техните спомени за Франция бяха толкова слаби. Никой не спомена за Трей, но той беше в мислите им — важен и влиятелен.

— Да помислим за това — настоя Емпрес, която се бе хванала за идеята като за последната нишка, свързваща я със здравия разум. Мислите, които трябваше да остави зад себе си, и от които трябваше да избяга, непрекъснато се въртяха из главата й. Ако можеше да си позволи лукса да решава сама за себе си, може би би обмислила възможността да остане, за да изясни чувствата си, да ги очисти от лъжата и болката. Може би дори би могла да реши да остане, докато Трей не я иска повече. Но с всеки изминал ден децата все повече се привързваха към Трей, така че не можеше да си позволи да се съобразява само със своите собствени желания.

Трябваше да мисли за тяхното бъдеще. Заслужаваха повече от това да живеят затворени, като непотребни вещи в домакинство, където сестра им е любовница на богатия господар.

Сега, благодарение на Трей, имаше достатъчно пари, за да се върнат във Франция. Поне в това не можеше да го обвинява, въпреки че, беше сигурна в това, тя беше само една от многото жени, които се радват на щедростта му. Тогава тя си помисли с копнеж, като малко дете, което мечтае да се случи чудо: Ако той наистина ме обича, ако всички разтърсващи разкрития бяха фалшиви, ако можеше да си обясни по някакъв начин, с някакво забележително хрумване Валери, ако всичко беше някаква ужасна грешка… тогава той ще дойде да ме вземе.

След като децата си легнаха, тя седна сама и нарочно насочи всичките си мисли към плановете си за завръщане във Франция. Всички причини изглеждаха разумни и практични. Тя не би могла да остане, децата се нуждаеха от сигурно бъдеще, но болката сякаш заливаше логиката и от нея не оставаше и следа. Болезнената тъга напълни очите й със сълзи и скоро тя чувстваше, че при най-малкия повод ще избухне в ридания. Акр Трей се върнеше тази вечер, имаше намерение спокойно да му обясни, че тя и децата са решили да се върнат във Франция, но докато това стана, мирните й, спокойни намерения бавно се бяха променили в негодуващ гняв. Върху първоначалната й болка и тъга се наслагваха образите на Трей и Валери и настроението й се бе променило от меланхолично усещане за претърпяна загуба до горчива обида.

Трей сваляше коженото си сако в движение, докато вървеше към нея. На красивото му лице грееше усмивка.

— Ужасно ми липсваше — каза той, като се наведе и лекичко я целуна по бузата.

Емпрес се опита да се усмихне, опита се да изглежда нормална, но единственото, за което можеше да мисли, беше вечерта в уюта на семейното гнезденце, която той бе прекарал с Валери.

— Късно е — спокойно каза тя, но в действителност й идваше да закрещи.

— Опозицията внесе за разглеждане изненадващо допълнение към дневния ред в пет часа, когато почти всички си бяха тръгнали или вече си тръгваха. Надяваха се да го прокарат с помощта на своите сподвижници, но успяхме да издействаме отлагане и отново подбрахме всички обратно. Загубиха с два гласа. Беше дяволски близо. Почти успяха да откъснат петстотин хиляди акра от резерватите. — Той запрати сакото, което държеше в ръката си, на най-близкия стол и като се хвърли както си беше облечен и с ботушите в леглото, въздъхна изтощено. Имаше моменти, в които чувстваше бремето на плещите си особено тежко. — Удържахме ги — каза той с подигравателната ирония на човек, прекарал деня в разгорещени дебати и сега не се чувства много добре. — Още веднъж.

Когато човек е склонен към цинизъм, както беше Емпрес в момента, обясненията като тези на Трей звучаха прекалено изпипани, като че ли са били репетирани.

— Днес Валери беше тук — каза Емпрес и ако в желанието си по-бързо да я види, Трей не се бе втурнал покрай Тимс, небрежно махвайки с ръка за поздрав, щеше да бъде информиран за посещението й още долу.

Той седна в леглото изправен, сякаш е глътнал бастун.

— Без съмнение, за да създава неприятности — навъси се той.

— Имаше известна информация, при това много интересна за…

— Не вярвай на нищо, което тя ти каже — прекъсна я Трей. — Тя е завършен лъжец. Както добре знам.

— Тя каза, че си бил при… — Емпрес замълча несигурна в избора на думите — …че си я посещавал. — довърши изречението тя и почувства горещата вълна на яда си.

Трей се намръщи. По дяволите! Валери ставаше досадна.

— Не съм я виждал от сватбата. Казах ти. — По-жестока и по-опасна отколкото бе предполагал, помисли си Трей. Утре ще я предупреди.

— Тя твърди друго — тросна се Емпрес и Трей се стресна от тона й и от нейните думи.

Той прехвърли крака отстрани на леглото и се изправи.

— Да не би да искаш да ми кажеш — внезапно гласът му притихна, натежал от преднамерената настойчивост на въпроса, — че изпитваш някакво съмнение? — Той се облегна на гравирания стълб на леглото и впери очи в лицето й.

Изправена пред нежното настояване на Трей, Емпрес въздъхна:

— Историите й са много добри. — Клепачите й се спуснаха леко при вида на неясното обвинение в израза на лицето му. — Спомена обяда ти с Джъд Паркър — тихо каза тя, като се питаше кога и как той ще обори факта и дали въобще ще си направи труда — и окапаната от супа риза. И върна това… — Като плъзна