— Искам главата ти на сребърен поднос, Валери — изръмжа той. — Ще ми направиш ли тази услуга?
— Наистина, скъпи, винаги си имал страховито чувство за хумор — упрекна го тя с онзи сладък глас на хубавица от Юга, който използуваше в такива случаи. — Ела. Седни и ми кажи как си. Както виждам, чудесно си се възстановил след… ъъъ, лошия ти късмет в бара на Лили. — Сините й очи бавно обходиха високата фигура на Трей. С изключение на зеления цвят на реверите на жилетката си и на блестящия златен амулет на врата си, той беше облечен в черно. Дългата му гарванова коса беше прибрана зад ушите и подчертаваше високите му скули и суровата красота на лицето му. Сребристите му очи бяха студени.
Сигурна в своето положение, тя пренебрегна заплахата в стойката и изражението му. Държеше всичките козове в ръцете си.
Той беше дошъл при нея.
— Ела, седни — повтори тя и деликатно потупа синьо-зелената дамаска на дивана, на който се беше разположила внимателно, така че да изложи на показ всичко, което си заслужаваше да се види. Вълненият й прасковен халат стоеше ефектно на лъскавия аквамарин, помисли си тя. Беше права. Така изглеждаше почти гола.
За съжаление, наситената с въображаема зрелищност картина остана недооценена от Трей в сегашното му състояние. Трябваше да дойде и да изиграе своята шарада докрай, въпреки че не хранеше оптимизъм за своите шансове, след като и последното солидно предложение на баща му беше получило отказ. Но усилието трябваше да бъде направено, така че той се отблъсна от вратата, приближи се до стола срещу Валери и седна.
— Кафе? — отново попита тя. — Чай? Или може би нещо по-силно? — прибави тя със съвършения си глас на домакиня.
Все още беше стройна, забеляза Трей, когато погледът му бързо пробяга по пастелния халат, който тя носеше, и това го накара да се почувства по-добре. За последен път беше с нея преди четири месеца.
— Не, благодаря — отвърна той и се отпусна назад, временно успокоен.
— Никакво кафе, чай, никакъв алкохол? Пренебрегваме светските любезности. В такъв случай, на какво — сладко измърка тя — дължа това необичайно ранно посещение?
— Мина доста време, Валери. Реших да мина да видя как — той замълча за момент — изглеждаш.
— Не е минало чак толкова много време. Трей, мили — хладнокръвно отвърна Валери, без да изгуби и частица от своята самоувереност, — помниш ли миналия ноември?
— Спомням си — провлачи той. — И което е по-важно, ясно си спомням, че тогава не се случи нищо.
— Откъде знаеш? — дяволито възрази тя и спокойно отпусна ръце в скута си. — Ти припадна.
— Аз заспах. Има разлика. Спомням си какво се случи, или по-скоро какво не се случи. И оттогава не съм те виждал, Валери. Това беше преди четири месеца. И двамата знаем, че това дете не е от мен.
Грубото му заявление не се отрази ни най-малко на леката й усмивка.
— Твоята дума срещу моята, мили. Не е ли така? — с готовност се отзова тя. — А твоята — веждите й се повдигнаха леко — забележителна репутация е известна на всички. И обратното. — Продължи тя, като приглади ризата си с изящен жест. — Аз съм невинната мис Стюарт. Посещавам неделното училище, миличък Трей. — Тя вдигна поглед от гънките на ризата си, които оправи набързо, и очите й, изпълнени с тренирано обаяние, срещнаха неговите.
— А също така се чукаш наляво и надясно — натърти Трей, невъзприемчив за драматизма на изражението й. — в свободното си време. Ловеца на бизони, Сивия орел, кой още? Дузина други. Тъмната кожа те възбужда, нали? Може би бихме успели да съставим списък с доброволни показания под клетва от твоите любовници индианци.
— Никой няма да им повярва — спокойно отвърна тя. — Те са индианци, Господи, та те живеят в колиби.
Очите на Трей бяха ледени:
— Но са достатъчно добри за оная работа.
Тя се засмя:
— Не толкова добри, колкото си ти, скъпи. Но това си го чувал и преди.
Пренебрегвайки комплимента й, той едва отрони:
— Защо аз, Валери?
Тя не се престори, че не разбира въпроса му. На красивото й лице беше изписано наивното простодушие, което я беше виждал да разиграва и преди.
— Аз те обичам и искам да се ожениш за мен, Трей. Толкова е просто.
— Ти не знаеш какво е любов, Валери. Всичко, което ти искаш, е да станеш мисис Брадок-Блек.
— Има ли някаква разлика?
Той потисна непреодолимото си желание да я зашлеви през самодоволната й физиономия.
— Колко, Валери — много меко попита той, като се контролираше с голямо усилие, — за да намериш друг баща или да си вземеш продължителна почивка? Кажи цената си.
Нейните пълни устни, които той така добре си спомняше, се свиха оскърбено.
— Понякога си истински варварин, Трей. И приказките ти са дебелашки, като на някакъв бакалин.
— Но все пак достатъчно вежлив, за да не те наричам с имената, с които ми се иска, Валери. Не искам да се женя за теб.
— Но аз искам да се омъжа за
— Можеш да получиш парите и без мен.
— Всичките? — сладко попита тя.
— Кучка — прошепна той с гневно стисната челюст.
— Която нямаше нищо против да любиш много пъти, ако си спомняш.
Той се втренчи в нея. Гневът му бе видим.
— Ако знаех, че ще е с цената на брак, нямаше да има първи път.
— Животът ти е бил прекалено лесен, мили Трей. Получавал си всичко, което си поискал. Винаги. Всяка жена, която си поискал. Неизменно. Неограничено богатство. — Тя го погледна изпод притворените си клепачи и се усмихна леко. — Помислих си, че не би било зле и аз да се порадвам на това чувство на пресищане. Като твоя съпруга.
— Много си нагла — мрачно каза Трей. — Ще получиш каквото искаш. Но ще намеря изход от това положение.
— Продължавай да мечтаеш скъпи. Не мислиш сериозно, че предложението, което ти се прави, е резултат на спонтанен импулс, нали? По-скоро ми се струва, че ще откриеш, че изход няма.
— Чие е детето? — рязко попита той.
— Нямаше да ти кажа дори и да знаех. Разбира се, официално е твое, скъпи. — Дори и Клеопатра едва ли е била по-самодоволна, когато е разкрила предстоящото бащинство на Марк Антоний.
— Невъзможно е това да се случва в действителност — изръмжа страдалчески Трей. Очите му бяха като ледени кристали.
— Ти си най-богатият, най-привлекателният ерген в Монтана — заяви Валери със самодоволна увереност. — Аз съм най-красивата жена. Просто съвършено.
Той я погледна и видя красива, но също така студена, коравосърдечна жена, хищна като тигрица.
— Не — озъби се той.
— Бих желала сватбата да стане в деня на нашата Дама от хълма… да речем след три седмици. Това време трябва да ми стигне да приготвя поканите. Ще пусна съобщение във вестника. Трябва да се свържем с епископа. Аз ще се погрижа за това. Така. Що се отнася до приема, хотелът вероятно не е достатъчно голям… Това означава, че ще трябва да резервираме балната зала на Клаудио. Да, тя ще е идеална.
— Никога — грубо каза Трей и рязко се изправи, без да е сигурен дали ще успее да овладее силното си желание да я удари, ако остане още малко. Валери нямаше някакви скрупули.
— С френско шампанско… — чу я да казва, когато отвори вратата. Напусна къщата с няколко крачки, разгневен повече, отколкото когато и да било през живота си.
