Сребърен пламък

застанаха на едно ниво.

— Хей… хей — прошепна той — съжалявам… Наистина. Каквото поискаш. А аз съм твой. — Нежните му светли очи се задържаха върху нейните и дълбоко в тях тя откри опрощаваща нежност, внимание и непреодолима страст. — Завинаги!

За да познаваш истинското щастие, помисли си тя, е достатъчно то да те е спохождало дори един- единствен път… а той беше неин… Завинаги!

— Обичам те — прошепна тя. В очите й блестяха сълзи. Внезапно светът беше станал тесен за нейното щастие. В последните няколко минути се бяха изпълнили най-съкровените й желания и сега радостта й бликна и се разля във вселената.

Ръцете на Трей се плъзнаха по раменете й, върховете на пръстите му лекичко докоснаха гърлото й и той нежно обхвана лицето й в дланите си.

— Не плачи. Аз ще се грижа за теб — нежно каза той — и за децата. Ти си моят живот. — Устните му докоснаха нейните в лека ласка. Самообладанието му се поддържаше от нейната слабост вследствие на болестта. — По-късно — каза той мъчително с топлота, която беше малко дразнеща, и я погледна, като се изправи, — когато си по-силна, можеш да ми върнеш целувката.

— И ще го направя — отвърна Емпрес, по-щастлива отколкото мислеше, че е възможно. — Животът е пред нас.

Достави му огромно удоволствие да я види щастлива.

— Животът ни е в ръцете ни — каза той с непоколебимост, каквато тя никога досега не бе усещала. Без съмнение, това бе твърдостта, която той използуваше в законодателното тяло, когато искаше да наложи мнението си. — Ако искаш да придобиеш отново титлата на Гай, ще наемем най-добрите адвокати във Франция. Или ако искаш да останеш в Уинтър Маунтин, ще построим нов дом и по-хубав обор, ще засадим овощни градини, ще закараме оборудване за една истинска ферма. Ако пък предпочиташ — продължи той, а крайчетата на красивата му уста се повдигнаха в лека усмивка — да живееш под палмите на Таити, ще отидем там. Ще ти осигуря — каза той с тиха решителност — каквото пожелаеш.

Очите й се напълниха със сълзи. Да има до себе си Трей, който да сподели огромната отговорност за децата, да може да се облегне на него, да разчита на неговата сила, да има този красив мъж, когото обичаше повече от всичко на света… Да е неин! Неин собствен кът сред орхидеите на вечната пролет.

— Няма нужда да ми подаряваш каквото и да е — каза тя и сочната й горна устна потрепери от силата на чувствата й.

Все още беше толкова бледа, помисли си Трей, косата й бе невчесана, неясните сини кръгове под очите й, и… му беше толкова скъпа. В себе си тя носеше радост и възторг, които напълно го обезоръжаваха. Искаше да й даде всичко, искаше да я облича, да я храни и да реши косата й сутрин. Искаше да постави в краката й богатствата на света и вечното щастие. Искаше да й дари деца. Беше млад, за първи път в живота си влюбен и знаеше, че без нея животът му щеше да бъде безкрайно празен.

Той изтри сълзите от миглите й с лекичко докосване на върха на пръстите си.

— Аз искам да ти дам всичко. Искам да познаеш цялото възможно щастие. Но най-много от всичко — каза този разглезен от всеобщото внимание на хората любимец — искам да си моя.

— Аз съм твоя, твоя, твоя съм — щастливо отвърна Емпрес, а ароматът и усещането за земен рай я обгръщаха като ухаеща на приказен парфюм мечта. — Но ако те обичам — продължи тя игриво, и ти трябва да ме обичаш със същата сила.

Той се засмя, като си мислеше колко често и по колко различни начини би могъл да й покаже любовта си, щом отново се почувства добре.

— Изгарям от неизразимо желание — отговори той, с озарени от усмивката очи — да те обичам, докато моретата по света не се превърнат в пустини.

— Добре — заяви Емпрес, а усмивката й беше така привлекателна в своята изкусност, с онзи парадоксален намек за съблазняваща покана, на който Трей никога не беше успявал да устои, — защото въобще не съм от жените, за които можеш да смяташ, че са твои просто ей така, по принцип.

Усмивката му, помисли си тя, би могла да окъпе света в бляскав ореол.

— Никога няма да бъда такъв глупак — нежно отговори Трей. — Всъщност, след като те открих, обявена за продан в бара на Лили, след като едва не погубих Рали и себе си, докато те проследя до Уинтър Маунтин, ще съм последният мъж на света, който да мисли, че можеш да му принадлежиш просто ей така. Ти не си точно от типа домошарки, които докарват мъжа до самодоволство. — Закачливата светлина в очите му можеше да се сравни със сияйни слънчеви лъчи.

— Самодоволни жени има в изобилие — остроумно възрази Емпрес, като имитира едно чисто клюкарско и охулващо изсумтяване. — Дъщерята на граф Джордан не бе възпитана да отстъпва. Във Франция има хора, които биха могли да потвърдят, че почтителното отношение е било отгледано в семейство Джордан много преди кръстоносните походи. — Девизът на рода им „Стой настрана“ и техният герб с изображението си на меч и светкавица драматизираха една традиция, изтъкана от агресивни подбуди.

Трей леко простена, като си спомни за всичките жени, които го преследваха.

— Така е — мрачно се усмихна той. — Буквално в изобилие.

— Аз никога няма да стана самодоволна. — Въпреки че натърти на думите, дълбокото звучене на гласа й и пикантният поглед, който тя му хвърли изпод притворените си клепачи, внушаваха по-различни мисли.

Не, помисли си той, като си спомни безбройните случай, когато тя му напомняше на живи, полюшващи се пламъци.

— За мой късмет, любима — щастливо прошепна гой.

— И още нещо — живо заяви Емпрес с блеснали от радост очи.

— Трябва да ме обичаш завинаги и винаги, винаги!

— Ваш слуга, госпожо — отговори Трей с нисък дрезгав шепот и притегли Емпрес в прегръдките си.

Почукване на вратата прекъсна райското блаженство, в което се бяха потопили.

Прегръдката на Трей стана по-силна.

— Махай се — извика той.

— Баща ви желае да говори с вас, сър. — Беше Тимс. Трей леко повдигна вежди. Странно. Защо не беше изпратен някой от лакеите, Чарли или Джордж… Тимс не предаваше съобщения.

— Трябва да е кралска заповед — иронично промърмори Трей, като отпусна ръце и настани Емпрес обратно на възглавниците. — Ще се върна след минутка.

— Не си тръгвай… Искам да ти кажа колко много те обичам. — закачи го тя и като протегна ръка, прокара пръст по правия му съвършен нос.

— Ще имаш на разположение цяла вечност, скъпа, веднага щом се върна — усмихнат й отвърна той, след което се наведе и докосна устните й с нежна целувка. — Не си отивай — прошепна той.

Когато Трей отвори вратата видя Тимс, който чакаше, застанал мирно в хола. Той изпрати въздушна целувка на Емпрес и като затвори вратата зад себе си, повдигна въпросително вежди.

— Какво е това, Тимс. Да не си наказан? — пошегува се той.

— Баща ви не споделя с мен, сър. — Но Тимс разбираше, че при нормални обстоятелства, Хейзард щеше да изпрати някой от нисшия персонал да предаде съобщението. И нямаше никакво съмнение, че мисис Брадок-Блек плачеше.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

— И дума да не става! — избухна Трей разярен. — В никакъв случай!

Хейзард погледна иззад бюрото си Трей, който разгневен се бе изправил на крака и стоеше настръхнал от яд и обида. Пулсиращите вени на врата му изпъкваха.

— Ще кажеш на тази кучка, че може да си намери друга изкупителна жертва — гневно възкликна Трей. — Или по-добре ще й го кажа сам!

— Заплашват Сивия орел и Ловеца на бизони или някои други двама абсароки. Дънкан се постара да бъде напълно ясен, че не ги интересува кого ще обвинят — спокойно напомни Хейзард с натежало от отчаяние сърце. От два дни Хейзард се опитваше да намери някакъв изход — беше направил допълнително