Сребърен пламък

предложение на Дънкан Стюарт предишния ден, безбожно предложение, възлизащо на сума, която би изумила един обикновен изнудвач. Но явно те държаха на далеч по-висока цена. Като съпруга на Трей, с мрачно предчувствие размисли Хейзард, Валери би получила половината от неговото богатство.

— Трябва да има някакъв начин да се справим с това. Добри ми Боже, не те нея, а тя тях съблазни.

— Тя е бяла.

Трей започна да крачи из стаята, съзнаващ не по-зле от баща си зловещия смисъл, който се криеше в тези две думи.

— Дори няма да има процес, нали?

— За индианците, които обесиха при Муселшел нямаше.

— Няма ли да приеме пари?

— Вече опитах.

— Проклета курва! Детето, което носи, не е от мен. Някой друг й го е направил. — Думите му плющяха, изпълнени с презрение.

— Сигурен ли си? — Въпросът беше зададен тактично и отговорът не беше от голямо значение. Хейзард щеше да подкрепи сина си независимо от обстоятелствата, но никога не беше излишно да бъдеш напълно осведомен за фактите.

Трей спря да крачи напред-назад, обърна се към баща си и направи мрачна физиономия.

— Виж, знам, че общоприетото обществено мнение е единодушно в тълкуването на отношенията ми с жените, но противно на всеобщата убеденост аз не съм разточително безразсъден и нехаещ за последиците. Способността ми да нося на алкохол е отлична и последния път забелязах, че любовта, в чисто плътския смисъл на думата не уврежда разума. Така че съм съвсем наясно какво правя, къде се намирам и… Не съм бил с Валери от четири месеца. А дори онази нощ заспах, така че става и повече от четири месеца. Да й имам нахалството! То поне не може да й се отрече.

— Мисля, че по този въпрос всички сме съгласни.

Трей се свлече обратно в креслото срещу баща си, отпусна се отпаднало и като вдигна очи каза:

— Помолих Емпрес да се омъжи за мен.

Дъхът на Хейзард заседна насред гърлото му и му придаде вид на човек, който се задушава. Трябваше му известно време за да отговори.

— Утре сутринта ще се срещна със съдиите Хенри и Пеперел. Може би ще успея да ги убедя.

— Няма да можеш — тихо отвърна Трей. Отношенията им със съдиите бяха обтегнати след като Апелационният съд реши в тяхна полза делото за обществения сервитут за преминаване на железопътната линия. Хенри и Пеперел имаха лични интереси по това дело и бяха загубили много пари.

— Във всеки случай ще опитам — твърдо отговори Хейзард.

— А като откажат? При това с огромно удоволствие, бих добавил.

— Ще увеличим офертата, която направихме на Дънкан.

— И ако и той откаже?

Хейзард погледна сина си:

— Ще опитаме нещо друго.

— Шибана кучка! — изръмжа Трей. Знаеше, че възможностите за избор са ограничени и че Валери и баща й добре разбират това. Едва ли имаше някой, който да познава по-добре от семейство Стюарт мръсната страна на политическите задкулисни интриги и обществената зла воля.

Хейзард отмести настрани мастилницата в стил „Джордж III“, а след това неспокойно я плъзна на старото й място, като обмисляше как да зададе на Трей следващия въпрос. На два пъти той въздъхна, вдигна обелиска, който й служеше за поставка, и като започна да го усуква, попита сякаш се гнусеше от самия въпрос:

— Ще се ожениш ли за Валери, ако се наложи?

— Знаеш отговора — с равен глас изрече Трей. — Разбира се. Беше израснал със Сивия орел и Ловеца на бизони. Като малки момчета заедно се бяха учили да яздят и да ловуват, бяха обладани от тайнството на проникновението по едно и също време. Заедно се бяха изкачили в планината, заедно бяха видели легендарните същества — закрилници на тяхното племе в нощното небе. Свързваше ги братство, скрепено в сърцата им. Неговото първо задължение към племето му. Нямаше нужда да му напомнят за чувството му за вярност. Колко време ще трябва да остана женен за нея? — Той зададе следващия въпрос със студен практицизъм.

— Докато се роди детето. Не по-дълго.

— А детето?

— Предполагам, че Стюарт ще преговарят за правото му на наследник.

— Ще се съгласим ли?

— Откровено казано, що се отнася до това, не виждам друга възможност. Плащаме сега, което те няма да приемат, или по-късно. Поне племето ще остане невредимо. В бъдеще на нея няма да й бъде позволявано да се приближава до селото. Ако се наложи, ще наемем бяла охрана.

— Съществува възможност Валери да не приеме развод.

— Мога да убедя някой съдия, който да даде развод по подходящи подбуди. Законът за развода се поддава на тълкуване. Да не обесиш индианец, който е изнасилил бяла жена, е друго нещо. В най-лошия случай можем да получим развод другаде.

— Всичко е много несигурно.

— Всичко, освен че Сивия орел и Ловеца на бизони ще бъдат обесени със сигурност, ако не се ожениш за нея. Но първо ще опитаме със съдиите и с по-голяма сума.

— Ще поговоря с нея.

— Струва си да се опита.

— Не могат ли Валери и баща й просто да изчезнат. Нямам предвид завинаги, въпреки че изкушението е голямо, но да речем, едно пътуване до Европа за десетина години?

— Би било възможно, когато аз бях млад — меко отговори Хейзард. — Тогава беше прието човек да отмъщава на враговете си. Това се очакваше от него. Но тя е жена. Тогава, както и сега, това променяше обстоятелствата: не можеш да воюваш срещу жени и деца. — Той се облегна назад в креслото си и уморено затвори очи. — Ще опитаме — измърмори той — да се договорим с — тези хора но начина на белия човек. — Главата му се изправи, очите му се ококориха и гласът му придоби решителната твърдост, която беше всявала страх у мнозина. — Обещавам ти, женитбата ще бъде кратка.

— А ако разводът не може да се уреди мирно и тихо? — Трей все още лежеше проснат в креслото си. Сбитите мисли на баща му не го задоволяваха, недоволството обезсилваше тялото и ума му.

— Както към Джейк Полтрейн, и към Стюарт ще приложим средствата на абсароки. Ти разбираш… — Хейзард разтърка очите си с ръка и дълбоката му въздишка разкъса тишината на стаята. — Ще решиш сам дали да направиш тази… саможертва заради племето си. Но ти обещавам… Заклевам ти се с честта си на войн, че щом веднъж изпълниш дълга си, ако методите на жълтооките не дадат резултат, методите на абсароки ще бъдат използувани с цялата им сила, за да те отърват от една нежелана жена.

Трей разбираше, че баща му не го насилва да се ожени за Валери. Той разбираше също така, че честта го изискваше. Животът на Сивия орел и на Ловеца на бизони беше изложен на риск.

— Преди да кажа каквото и да е на Емпрес, бих искал да видя Валери. Утре сутринта. Може би тя ще промени решението си. — Беше просто механична, инстинктивна реакция, необоснована от какъвто и да е разумен мотив и подхранвана от силна омраза. — Може би аз мога да я убедя — добави той, без нищо в отпуснатата му фигура да помръдне, освен мигновения заплашителен проблясък в сребристите му очи — да я накарам да промени решението си.

— Надявам се — каза Хейзард с глас внезапно пресипнал от изтощение.

Когато на следващата сутрин Трей беше въведен в салона, Валери го посрещна любезно и дружелюбно, сякаш тя и семейството й не бяха отправяли никакви заплахи за изнудване.

— Станал си много рано — каза тя с ниския си, зноен глас. — Закусил ли си? Искаш ли кафе?

Трей стоеше гърбом към вратата, която твърдо беше затворил зад себе си.