внезапното затишие, извивката на устните му бе като вълча гримаса, светлите му очи се присвиха с хищнически блясък и той отвърна на мълчанието с високомерие, което явно му бе присъщо.
Сякаш изведнъж всички бяха замръзнали. Мъжете около Емпрес бяха хванати неподготвени и сега стояха зашеметени, а нейният явен шок бе съвсем необичаен за жена, известна със своята самоувереност.
Удивителният мъж на вратата излъчваше мощ, която нахлу в салона като вихър. Той не знаеше какво е очаквал от първия път, когато отново види Емпрес, но със сигурност не бе това — как да се каже точно? — кохорта от мераклии. Завладя го необуздана ревност. Сега поне бе наясно защо не си беше направила труда да му пише, помисли си Трей. Светлите му очи оглеждаха мнозинството от мъже. Някои от тях му бяха познати от тълпите приятели на Ести. Високи, ниски, мускулести, слаби, стари, млади, някои от тях облечени в жокейски сака, като че ли идваха направо от езда в
Но всичките богати.
Разбра това веднага.
Докато той правеше своите изводи, някъде дълбоко в него се надигна едно мощно чувство, повлияно от единственото съображение, че тълпите от мъже бяха наобиколили жената, която той инстинктивно смяташе за своя. Независимо от новото й име, каза си той, и от новия й съпруг. С усилие овладя импулса си да свие пръсти в юмруци и да се нахвърли върху мъжете около Емпрес. В края на краищата, това беше парижки салон.
Когато проговори, гласът му не издаваше гняв, а самообладание и бе скрупульозно учтив. Единствено мекият, провлачен акцент на Запада придаваше известен колорит на перфектния му френски. Както при повечето богати младежи, ежегодните пътувания в чужбина бяха част от образованието му.
— Добър ден, мадмоазел Джордан — каза той и умишлено пренебрегна името й по мъж и възможността някой от тези господа да е съпругът й. — Изглеждате… — той замълча и безочливо я огледа. Дори да бе вярно това, че миналия месец едва не е умряла, сега нямаше и следа от боледуване. Емпрес сияеше с целия си блясък — …във великолепно здраве. — Последните думи бяха произнесени бавно, със сладострастно провлачване. Погледът му лениво се спусна върху деколтето й и с окото си на познавач той отбеляза, че сега гърдите й са значително по-големи. Ако съпругът й наистина присъстваше, реши Трей, той бе много услужлив по отношение… компанията на жена му.
Арогантните думи и наглата оценка на Трей накараха Емпрес да се изчерви. Шокът от неговото появяване предизвика у нея противоречиви, неустановени чувства. Първата инстинктивна вълна на удоволствие бе незабавно заменена от тревога за Макс, а след безочието на Трей и отказа му да признае новото й име у нея бързо се надигна възмущение.
„Типично за Трей“, помисли си тя и негодуванието й ставаше все по-силно. Да нахлува обратно в живота й с такава самоувереност, с тези маниери и приказки, намекващи едва ли не за собственически права върху нея. Още ли е женен? запита се тя в следващия миг. Дали жена му е в Монтана, или пътува с него и сега го чака в някой хотелски апартамент? Възможно ли бе да се е развел? Защо се бе появил така внезапно, след толкова месеци? Все въпроси, останали без отговор, с които нямаше желание да се занимава сега, когато бавно и с огромни усилия бе намерила компромис със собствените си чувства и бе успяла да превъзмогне мъката от горчивите си спомени. Твърде дълго се бе борила, за да достигне примирие със собствения си копнеж, да потисне силните мъчителни спомени за Трей до по-поносимо ниво. Няма да му позволи, разгорещено реши тя, да влезе в живота й отново и нехайно да прекатури трудно извоюваното й спокойствие.
Също като Емпрес и дук дьо Век мигновено и оправдано възнегодува срещу собственическия тон на Трей Едва напоследък Емпрес бе започнала да отвръща на изтънченото му ухажване със закачлив смях, който той намираше за очарователен и окуражаващ. Според собствения му опит младите вдовици бяха възможно най-добрите любовници, а след раждането на детето контесата бе предизвикателно чувствена. Говореше се, че бе настоявала да кърми детето си сама — нещо нечувано и кръговете на Сен Жермен, но типично за нейната независимост, която той намираше за толкова очарователна. Очакваше, че и в други аспекти на живота си тя ще е така необикновена и вече й бе избрал огърлица от огнени рубини, която възнамеряваше да й подари за спомен от първата им нощ заедно. Този тъмнокож мъж е прекалено дълга коса и предизвикателно поведение го притесняваше. Той се обърна към Емпрес, която седеше до него на бродираната кушетка, и я попита с нисък глас, в който звучаха едновременно небрежност и внимание:
— Да изхвърля ли този мошеник?
Емпрес с облекчение откъсна очи от силната мъжественост на Трей. Видът му предизвикваше непокорни чувства и мамещи помисли.
— Няма да е необходимо, Етиен. — Тя откри, че може да говори с нормален глас, дори когато сърцето й тупкаше неконтролируемо и това я окуражи. — Господин Брадок-Блек и аз сме стари приятели и съм свикнала с неговата фамилиарност.
— Във всеки случай, няма да можеш — благо отвърна Трей и с явно предизвикателство се приближи към групата мъже, насядали около Емпрес.
Дукът мигновено скочи на крака. Гневът бе изписан върху лицето му. Уменията му с пистолети и рапира бяха смъртоносни и добре известни. Преди да успее да от прави собственото си предизвикателство, Емпрес докосна ръката му и тихо прошепна:
— Недей, Етиен.
Трей премести поглед към малката ръка на Емпрес върху ръката на дука, а след това и към гордото му лице, сега леко почервеняло.
— От нея ли получаваш заповеди, Етиен? — нахално попита Трей, разгневен от преимуществото на мъжа, разположил се така интимно до Емпрес. Нямаше значение кой е той и защо седи на почетното място до Емпрес на малката кушетка. Слабият мъж във великолепно ушит туиден костюм от „Харис“ бе съперник, който посягаше на негова лична собственост и действията на Трей бяха по-скоро импулсивни, а не ръководени от разума.
— Дръж се прилично Трей. Не си във вертепа на Лили — разгорещено му напомни Емпрес. Зелените й очи пламтяха от яд.
— По нищо не личи — провлачено отвърна Трей със стиснати в подигравателна усмивка устни.
Емпрес не можеше да повярва, че той е способен на такава грубост. Тя си пое дъх, за да се успокои и много тихо каза:
— Сигурна съм, че с твоя вкус едва ли можеш да схванеш разликата.
— Права си, разбира се. Така и не успях да се науча — също така тихо отвърна той. Светлите му очи я пронизваха. — Знаеш старата поговорка: „В тъмното всички жени…“
Приказките за Лили не говореха нищо на дука, но заключението, което Трей се канеше да направи, го накара разгневено да вдигне свободната си ръка и да направи крачка напред.
Емпрес стисна ръката му по-силно и започна да го увещава с тих напрегнат шепот:
—
Като отстъпи пред интимната нотка на неизказано обещание в гласа на Емпрес, дукът бавно свали ръката си и грациозно се настани до нея. „Ще се оправя с малкото парвеню по-късно“, помисли си той и нарочно протегна ръка върху облегалката на кушетката, така че тя остана собственически отпусната близо до голите рамене на Емпрес.
— Може би ще можем да обсъдим нашето приятелство с контесата в по-удобно време — с приятна усмивка каза той. Очите му бяха ледени. — Насаме. Дълго ли ще останете в Париж?
— Колкото трябва — отговори Трей и учтиво се усмихна. Гласът му беше прекалено мек, а погледът му светеше предизвикателно.
— За Бога! — възкликна Емпрес. Отнасяха се към нея сякаш беше някакъв трофей. — Няма ли да престанете с просташкото си държание? Дали ще съм на разположение и кога — продължи тя с искреност, за която всички бяха съгласни, че е придобила в Америка, — ще реша аз — яростният поглед, който отправи на Трей бе непоколебим, — а не някой от вас двамата.
— Чуйте, чуйте — жизнерадостно се обади принц дьо Морн, който винаги се забавляваше от сладкия открит маниер на Емпрес. Тя беше едно очарователно изключение от останалите аристократки, които винаги
