си поговорим, но по-късно ще се възползвам от това. А сега трябва веднага да потегляме към Тифлис.
Той я подхвана под ръка и я поведе към лодката.
— Екипажът на яхтата ще се грижи за теб и за малкия Кубик — обясни й княз Алекс. — Можеш да бъдеш сигурна, че до две денонощия ще се върнем на борда на яхтата заедно с Аполон! — категорично й обеща той.
„При условие, че всички ние не загинем от куршумите на червеноармейци“, мрачно си каза той.
— Моите хора вече са получили заповед да отплават до остров Илори и да ни чакат там. Е, остава само да си пожелаем до скоро виждане.
Княз Алекс се наведе и целуна внука си но челцето.
— Бог да е с вас! — прошепна Кити с трепет и се прекръсти три пъти, защото знаеше, че съдбата на нейния любим ще зависи от безброй случайности…
Княз Алекс и спътниците му стигнаха в Тифлис чак на сутринта. Но още първата среща с излезлия да ги посрещне на уреченото място джигит от отряда на Карим ги попари с ужасяващата вест — екзекуцията на капитан Аполон Кузин била насрочена за следващия ден! Никой не можеше да си обясни защо болшевиките така внезапно бяха променили плановете си. Може би страхът от ожесточаването на съпротивата на кавказците ги караше да избързат. Или пък се опасяваха някои луди глави да не дръзнат да се опитат да освободят важния пленник. Но каквато и да бе истинската причина, последиците бяха ясни за всички участници — очертаваше се безсънна нощ. Всички мъже от отряда на Карим и от групата на княз Алекс работеха усърдно, без да щадят сили, за да бъде всичко готово според плана на княза до разсъмване. Динамитът и мините бяха укрити в тесните улички около тежките порти на затвора, през които се очакваше охраната да изведе Аполон, преди да го подкара към централния площад на Тифлис, където още от вчера местни дърводелци бяха издигнали бесилката.
Княз Алекс нареди да му доведат Саид бей — турски търговец, негов приятел от много години, който сега търгуваше с болшевиките така успешно, както го бе вършил преди войната с представителите на местната аристокрация, Този турчин притежаваше разкошна къща точно на същия площад и от нейните балкони се откриваше широка гледка към бесилката и дървения подиум под нея.
Един час преди разсъмване всичко беше готово. Мъжете от отряда на Карим си почиваха за последен път, преди да започне стрелбата. Княз Алекс и Саид бей се бяха настанили на дивана в приемната на търговеца на горния етаж. На масичката пред тях слугите на Саид бей бяха поднесли бадеми, небетшекер, кафе и коняк.
— Боже мой, Саид, кога минаха толкова много години? — въздъхна княз Алекс и поднесе чашката към устните си, за да отпие от великолепния арменски коняк. — Но сега няма време да се връщаме към миналото. Ако бяхме закъснели само с още един час, щяхме да се провалим. Защо, според теб, те са насрочили екзекуцията точно за днес?
Доста едрият Саид бей неспокойно се намести на дивана и мрачно изсумтя:
— Ако може да се вярва на слуховете, цялата работа е свързана с внезапното увлечение на върховния комисар на грузинската ЧеКа по онази изключителна развратница от Крим, по-точно от Ялта. Става дума за Лола, твоята някогашна изгора. Но нищо повече не зная за тази пикантна история, освен това, че комисарят така бил хлътнал по нея, че само седмица след завръщането си в Тифлис — измислил някакъв предлог, за да отпътува отново за Ялта. А пък сега в Тифлис е останал да командва неговият заместник, който е с много зъл и проклет характер.
— Боже мой, как е възможно това! — ядно процеди княз Алекс. — Аз лично я помолих този път да бъде особено старателна в обслужването на клиента, за да задържи за по-дълго този проклет комисар в Ялта, но тя май наистина се е престарала и е надминала себе си…
Саид бей изгледа със скрита завист отколешния си приятел. За разлика от турския търговец, княз Алекс бе успял да запази стройната си фигура — може би защото се увличаше по спорта, докато Саид бей се бе превърнал в пристрастен чревоугодник. Мислено търговецът се закани още от следващия ден да ограничи поне сладкишите — нищо не действа по-отрезняващо от внезапната среща с някой от връстниците ти, с когото сте били разделени много години.
— Ех, ти, Саша — припомни му Саид бей с лукава усмивка, — май си забравил как на времето беше полудял по същата тази Лола, а? Мога да те уверя, че тя още те обича и че никога няма да те забрави, ако ще да изтекат още толкова години! Разбира се, Лола прекрасно знае, че откакто ти се ожени, вече не поглеждаш други жени… Никой, дори и Аллах не може да проумее какво си мислят жените. Може би се е престарала при изпълнението на молбата ти именно защото си оставаш недостъпен за нея. А пък ние двамата с теб се познаваме толкова отдавна, че хич не върви сега да се правиш на невинна овчица пред мен!
Княз Алекс го изгледа замислено над ръба на чашката с коняк. Наистина нямаше право да заблуждава стария си приятел. Преди години Алекс бе успял да завърти главите на доста жени, така че сега никак не му беше трудно да се досети какви чувства вълнуват Лола. Въпреки че годините му бяха напреднали, той все още будеше интерес у жените. Но след женитбата си с майката на Аполон бе заявил, че най-после е намерил жената на своите мечти и че прекратява с любовните авантюри, за всеобщо разочарование на скучаещите дами от светските кръгове.
— Не се съмнявам, че намеренията на Лола са били искрени и че е искала да ми помогне, но…
— Именно! Същото ти го казах и аз преди малко, макар и със свои думи — прекъсна го Саид бей и се захили лукаво.
— …но не можеш да ме подозираш, че още съм влюбен в Лола, защото…
— …защото вече си много стар за тези работи? — отново го прекъсна Саид бей и го изгледа насмешливо.
— Много добре знаеш, че обичам само жена си! Е, това не означава, че съм сляп за женската красота… Но стига сме говорили за младежките ни лудории — въздъхна княз Алекс, — Сега имаме друга, много по- важна грижа. Това неочаквано заминаване на върховния комисар от Тифлис беше причината моите хора да работят до изнемогване тази нощ. За щастие, вече всичко е готово и сега ни остава само да дочакаме изгрева. Ако усилията ни се увенчаят с успех, няма да пропусна да възнаградя още по-щедро Лола за старанието й. Именно заради нея животът на моя син бе удължен с цели десет дни, така че тя вече си е заслужила наградата.
— Лично ли ще й поднесеш наградата, Алекс? — предизвикателно го изгледа Саид бей.
— За Бога, ти наистина си непоправим! Сега не мога да мисля за нищо друго освен за зарядите с динамит! Винаги, при всяко залагане на взрив, съществува опасност нещо да се обърка, при това в последния момент, когато е много късно за промени в плана. Ах, да, що се касае до Лола, можеш да бъдеш спокоен. Няма да й поднеса лично наградата. Но защо ли си губя времето да ти обяснявам нещо, което ти сам много добре знаеш.
Интонацията на княз Алекс припомни на Саид бей за отдавна отминалите години, доста преди войната, когато те двамата гуляеха по цели нощи в Ялта, в компанията на Лола и нейните приятелки. Непрекъснато се караха, защото бутилките по масата пречеха на играчите на покер. Само от време на време някой от мъжете напускаше масата, покрита с изпоцапано зелено сукно, за да се качи на горния етаж с някое от момичетата — единствено княз Алекс бе способен да остане край масата за покер чак до сутринта, при това без никакви признаци на умора или отегчение.
— Изглежда никак не си се променил, Саша, въпреки че изтекоха толкова години от тогава — завистливо промърмори Саид бей и се замисли за своя живот, пропилян в трупане на пари и в безсмислено харчене на същите тези пари. — Май че жена ти все още ти е обсебила ума, дори и сега, след почти тридесет години?
— Съпругата ми олицетворява всичко, което някога съм мечтал да намеря у една жена — тихо отвърна княз Алекс.
След половин час мъжете от отряда на Карим и от групата на княз Алекс се раздвижиха. От скриновете в къщата на Саид бей измъкнаха униформи на войници от Червената армия — турският търговец имаше познати дори и в складовете, от които се снабдяваха червеноармейски полкове. С помощта на тези униформи те се надяваха да се присъединят незабелязано към екскорта, с който щеше да бъде изведен от
