кръвта му поохладня и в главата му вече не се въртеше само една единствена мисъл, той запали лампата край леглото. Двамата легнаха един до друг върху измачканата синя кувертюра.
— Излъжи ме ако греша — каза с усмивка младият мъж, повдигнат на лакът до нея, все още напълно облечен, като бавно прокарваше пръст по ключиците й, — но не е ли тази комбинация — ти и аз — добави той, като че имаше нужда от това обяснение, — по-необикновена, по-силна от, да речем, другите… които сме преживели?
Чувстваше, че думите му бяха много слаби в сравнение с това, което изпитваше.
— Защо трябва да лъжа? — отвърна със закачлива усмивка Флора, полите на роклята и фустите й бяха вдигнати нагоре в пълен безпорядък, голите й бедра над копринените чорапи бяха порозовели, в тон с руменината на лицето й.
— Вземам назад думите си.
Пръстът му се плъзна надолу към издутината на гърдите й.
— Кажи ми, — прошепна той.
— Да — отвърна едва чуто тя, като премести ръката му леко настрани, така че пръстите му докоснаха зърното на едната й гърда през копринената й дреха. — Да, ммм… определено — да.
— Една нощ тръгнах към Вирджиния Сити, за да те видя — промърмори Адам, като бавно движеше в кръг пръстите си около втвърдяващото се зърно.
— Иска ми се да беше дошъл.
— Исках да усетя отново краката ти около тялото си…
— Но това не си заслужаваше десетчасова езда.
Усмивката й беше дяволита.
— Оказа се, че стигаше само за тричасова езда — отвърна той. — Успях да сложа под контрол желанията си край форт Пайн Крийк.
— Какъв срам — театрално се нацупи Флора. — А аз вече берях душа.
— Поради липсата на секс ли?
— Поради липсата на секс с теб.
Ръката му стисна гърдата й.
— С кого си спала?
— Ти ревнуваш.
— Никога не ревнувам — отвърна той.
Натискът на пръстите му отслабна. Познатото провлачено произношение се върна.
— Кой беше?
— Това не е твоя работа. А ти с кого си разтушавал плътските си желания през изминалите две седмици?
— Това конкурс ли е?
Младият мъж издърпа ръката си и я изгледа. В очите му се беше появил някакъв непознат за нея цинизъм.
— Не с мен тия.
Тъмните й вежди се извиха като дъги.
— Съдиш според твоята съпруга.
— А ти по-различна ли си?
— Дори не съм целунала мъж през последните две седмици, защото желаех само теб. Ясно ли е вече? Не ме бива в хитруването.
— Прости ми, тъй като не мога да повярвам на думите ти, след очарователното ни запознаване на приема у съдия Паркман.
— Не ме интересува дали ми вярваш или не, но тази вечер възнамерявам да те чукам до смърт — прошепна тихо тя, — защото двуседмичното чакане ми се стори много дълго.
Той се усмихна внезапно.
— Харесвам прямите жени.
— Стига обаче да говорят за секс, нали?
Усмивката му стана по-широка.
— Стига да говорят за секс с мен.
— А аз бих те обожавала, Адам Сер, дори по-силно отколкото сега, ако замениш приказките с действия.
— Нетърпелива развратница.
Флора се търкулна отгоре му и го целуна леко.
— И то много нетърпелива — прошепна тя, подпря се с длани на гърдите му и го възседна. — А и като виждам как си… хм, готов, — тя задъхано завъртя с действащо възбуждащо движение на бедрата и дупето си многобройните фусти, за да не й пречат, — питам се защо да не…
Тя застана на колене и се намести върху възбудения му член, като в същото време довърши изречението си:
— …да не развратничим заедно…
Адам затвори очи докато членът му потъваше в нея с усещането, че сърцето му ще спре да бие всеки миг, а след това прошепна или по-скоро изръмжа:
— Може би първо аз ще те чукам до смърт…
— Като започнеш веднага, надявам се, господин графе.
Ръцете му бавно се повдигнаха и обхванаха здраво и собственически кръста й. В погледа му проблеснаха гневни искрици.
— Обичаш да даваш заповеди.
Ръцете му се впиха още по-силно.
— Понякога. Имаш ли нещо против?
Виолетовите й очи гледаха предизвикателно, дланите й лежаха все така леко върху раменете му.
Той помръдна рамене, така че Флора усети раздвижването на мускулите му.
— Зависи — отвърна предпазливо той.
— От?
Тя раздвижи леко бедра и двамата незабавно усетиха ефекта от това движение.
— От самите заповеди — отговори с изкусителна усмивка младият мъж, плътските наслади бяха разсеяли гнева му.
— Значи си много сговорчив — прошепна тя.
Силните му мускули се свиваха под дланите й.
Той я повдигна, като че беше перушинка и отново я отпусна върху твърдия си член.
— До известна степен — измърмори Адам, погълнат от силните си усещания.
— Ще може ли да разбера… когато достигнем тази степен? — попита дрезгаво тя, възбудена от движенията нагоре-надолу.
— Ще разбереш.
И той изви гръб, така че проникна дълбоко в нея. Флора изскимтя от удоволствие. Когато повдигна отново клепачи и светът отново нахлу през тях, той произнесе нежно:
— Здравей…
Тогава се усмихна доволен от себе си, самоуверен, мъж, владеещ изкуството да доставя удоволствие на жените.
— А сега трябва да си съблечеш роклята, сладка биа — прошепна той и плъзна пръсти по копринената дреха. — Това пък е моето изискване.
— Само роклята ли?
Това беше типичен глас на куртизанка, горещ и нисък, а виолетовите й очи го изгаряха, впити предизвикателно в неговите.
Безсрамната й чувственост му действаше възбуждащо.
— Ще започнем с нея — отвърна нежно той, — а после ще продължим. Имаме достатъчно време. Нощта е дълга…