— Ще си направим чудесен пикник! Флора и Джорджи, ще видите, че ще ви хареса много!
Възрастните хора се спогледаха усмихнати, когато Люси изприпка от стаята.
— Гарантирам, че експедицията няма да разочарова очакванията — заяви с усмивка домакинът.
— Тя е невероятно жизнена — каза младата жена.
„Като баща си“ — помисли в същото време, спомняйки си удоволствията от предишната нощ.
— И е истински ценител на разходките навън.
— За щастие — отвърна с чувство Адам. — Ако приличаше на майка си, нямаше да ги обича особено.
— Това диво място би се сторило доста отдалечено и затънтено и на много от моите приятелки — отбеляза Флора, чувствайки че дължи известно снизхождение към непознатата жена, след като цяла нощ се беше любила така необуздано със съпруга й.
Адам поклати глава.
— Изолда никога не е оставала дълго тук. Прекарваше сезона в Париж и обикновено гостуваше на приятел в Лондон през английския сезон. Виждахме я само за кратко време през годината.
Той бутна напред чинията си и се облегна назад, като че ли самото споменаване на съпругата му беше пресякло апетита му.
— Струва ми се, че съм я срещал на едно парти — намеси се графът, на тази възраст вече добре запознат с човешките слабости и с типичните за светското общество бракове. — Нали по баща е Довил Обигон?
Адам кимна.
— А семейството на майка й се родее с херцогската си кръв и с лозята в Леовил.
— Да, спомням си. Тя наистина говори за тези лозя. Не мисля, че беше там, Флора. Това беше по времето, когато ти гостуваше на Адел в Италия.
На младата жена внезапно й се прииска да е била на този прием с баща си, за да се е запознала с онази, за която се беше оженил Адам. Като че това щеше да й помогне да го опознае по-добре или може би по по-друг начин, или пък по-пълно. Освен това беше любопитна да види на живо красивата блондинка от картината над камината в облицования с розова коприна будоар. Как говореше, как се смееше, как се движеше? Дали беше толкова изкусителна, колкото и съпругът й? Дали се държеше хладно? Дали носеше често диаманти? А и, но вече на доста по-лишено от доброжелателност ниво, тя усещаше един доста примитивен, загадъчен и в същото време непреодолим импулс — може би й се искаше да триумфира над тази жена, чийто съпруг я беше държал будна цяла нощ.
— Може да се срещнем някой друг път — каза тя, избирайки безопасността на любезността.
— Малко е вероятно — отвърна рязко Адам, — освен ако не омръзне на барон Лакретел. Няма да спечелиш особено от срещата си с нея — с Изолда трудно се излиза на глава — добави с явно неудоволствие той.
Тъй като чувствителността й се беше изострила доста поради постоянната възбуда, в която се намираше през последните дни, Флора отвърна по-рязко от нормалното:
— Мога да изляза на глава с който и да било.
— Аз също — отвърна студено той. В присъдата му се усещаше типична мъжка арогантност. — Но и познавам добре Изолда.
— Може да се лъжеш. Бихме могли да станем и приятелки — отговори с привидно спокойствие младата жена, глупаво подразнена както от увереността му, така и от — като се има предвид краткотрайното им запознанство — от съпружеския тон на събеседника си.
— Не си подходяща да бъдеш нейна приятелка.
Рязкото му, не търпящо възражение твърдение я вбеси. Флора не понасяше мъже с авторитарно поведение. След години на сериозни проучвания тя се беше утвърдила като уважаван учен в своята област. Първото признание беше получила още на седемнадесетгодишна възраст, когато нейните изследвания върху една цивилизация, чието съществуване все още не беше доказано със сигурност, бяха прочетени пред Кралското дружество. Така че Адам Сер можеше да се движи из долината си като местно божество, но нямаше контрол над нея.
— В такъв случай — отвърна с леко раздразнение в гласа тя, — прости ми, ако поставям под съмнение факта, че познаваш добре съпругата си.
— Не ставай смешна.
Той я изгледа изпод вежди.
— Всички ли трябва да се съгласяват с теб?
Остроумен, типичен женски отговор.
— Това е глупаво — отвърна не особено любезно Адам.
Разговорът беше станал опасно личен.
— Мога ли да предложа да сключите примирие — намеси се със сърдечен тон Джордж Бонам. — Приличате ми на препиращи се брат и сестра.
Адам се усмихна незабавно, от смръщения му вид нямаше и следа.
— Извинявайте — рече помирително той, — простете гнева ми.
Устата му потрепна в усмивка.
— Ефектът, който Изолда оказва върху мен, винаги е бил един и същ.
„Колко безупречен е само — помисли си Флора. — Колко неприятно безупречен.“
— Е — продължи елегантно той, — защо не отидем в конюшнята, за да си изберете коне.
Предложението му звучеше любезно, гласът му отново беше спокоен и равен.
Искаше й се да го нарани, да заличи тази благоприлична усмивка от лицето му. И да наруши ненакърнимото му спокойствие. С необясним гняв тя искаше също така той да плати заради присъствието на Изолда в живота си.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Конюшните бяха построени от същия камък с кремав цвят като къщата, а стилът им напомняше както с размерите, така и с удобствата си пищните кралски конезаводи. Във всяко отделение имаше течаща вода, докарвана с тръби от водохранилището в подножието на хълмовете, вътрешните стени бяха от вносен махагон, всичко беше толкова безупречно, че Флора се запита какъв брой коняри беше нужен, за да се поддържа подобна чистота. Трети ден поред посещаваше конюшните и всеки път имаше чувството, че току-що е сложено прясно сено, че конете току-що са били ресани с четка, че каменният под току-що е бил измит. И ако не беше толкова ядосана на собственика, щеше да зададе въпросите си и да удовлетвори любопитството си.
В дадената ситуация обаче тя участваше в обиколката само като наблюдател, който говореше само когато беше нужно, отговаряше кратко, но любезно и се усмихваше грациозно, макар и неискрено, като не можеше да се отърве от желанието си да ритне здраво граф дьо Шастлю там, където щеше да го заболи най-много.
В тази хладна атмосфера тя помагаше на баща си да направи своя избор — коне за лов, за състезание, за езда. Силният ентусиазъм на Джордж Бонам компенсираше беглите отговори на дъщеря му — всъщност, очарован от расовите коне на Адам, графът като че не забелязваше лошото й настроение.
— Господ ми е свидетел, животните ти са наистина първокачествени, Адам — заяви той, когато застанаха пред едно от най-широките отделения, възхищавайки се от един тригодишен чистокръвен жребец. — Нищо чудно, че напоследък спечели толкова много престижни състезания с тях. Каква е цената на този красавец? Хари Астън няма да има никакви шансове да ме бие с кон като този.
— Съжалявам, Джордж, но този младок ми е любимецът. Не е за продаване.
— За подходяща цена всичко се продава — обърна се с усмивка към домакина си графът. — Кажи, колко искаш.
Адам поклати глава.
— Не мога. Следващото лято в Лоншан Магнус ще спечели Гран при за мен.
„Значи участва в конните надбягвания не само в Америка, а и във Франция“ — помисли си Флора и се запита как ли щеше да постъпи, когато срещне съпругата си там. Дали щяха да си кимнат или щеше да се
