е хубаво Клауди да те види в такъв изморен вид. Няма да одобри.
— Какво?
Тонът на Флора беше станал по-остър — тя определено не обичаше цензурата.
— Няма да одобри липсата ми на гостоприемство към гостите. И ще трябва да понеса последствията от това.
Младата жена се засмя.
— Страх те е от нея.
Адам се усмихна като малко момче, хванато на местопрестъплението.
— Да речем, че съм порядъчно смутен от силната й десница. Освен това тя оказва много важно и стабилно влияние върху живота на Люси, а аз ценя високо този факт. А сега заеми най-добрата си несвястна поза, защото забелязвам мисис О и две от слугините, които гледат към нас от входната врата.
— Защо съм припаднала? — попита шепнешком Флора, като че те можеха да я чуят.
— От горещината.
— Адам! Едва седемдесет градуса е.
— Нещо от това, което си яла?
— И да стоварим съмненията върху закуската на готвачката?
— Боже Господи — измърмори раздразнено младият мъж, — откога трябва да давам обяснения на прислугата си?
— Съвсем по френски.
— Какво трябва да значи това?
Той я погледна въпросително.
— Арогантността им е известна на всички.
— Може би имат причина да бъдат арогантни — отвърна закачливо той. — Затвори очи, почти стигнахме, аз ще се погрижа за всичко…
Флора последва съвета му, с радост оставяйки Адам в ролята на спасител.
— Изкълчи си глезена, докато бяхме в конюшнята и припадна — обяви набързо младият мъж, докато изкачваше стъпалата към главния вход.
— О, Боже, отивам за доктора — възкликна мисис О’Брайън и се спусна към Адам със съчувствено изражение на закръгленото си лице. — Горкичката. Подул ли се е? Мислите ли, че е счупен?
— Незначително нараняване, мисис О. Ще повикам доктора по-късно, ако стане нужда. Тези светски дами припадат при най-малкия проблем. Те вечно трябва да бъдат спасявани…
Той едва не извика, когато Флора го ощипа по ръката.
— …от някакво нещастие — довърши през зъби той.
— Не и сладката лейди Флора — заяви икономката, защитавайки любимата си гостенка.
— Особено лейди Флора — промърмори под носа си Адам, докато се отдалечаваше от тях.
— Не ти липсва дързост — смъмри го младата жена, докато пресичаха празното фоайе, като наблюдаваше Адам през дантелата на ресниците си. — Като че се нуждая да ме спасяваш.
— Кой кого носи? — прошепна многозначително той, като се заизкачва по стълбите.
— Не виждам причина за самодоволството ти. Толкова уморена съм единствено по твоя вина.
— Ще ти напомня тези думи тази нощ — изсумтя той, докато големите му крачки ги отнасяха към втория етаж толкова бързо, че тя се възхити искрено от силата му, — когато отново станеш — да речем — неспокойна — добави нежно той, — и тогава ще решим чия е вината в действителност.
— Предвижданията ти стигат доста далеч, мистър Сер — отвърна леко превзето като типична светска дама Флора. — Тази нощ може да не ми се иска да се виждаме.
Той не отговори, тъй като вниманието му беше насочено към откриването на стаята й.
— Ето — каза той, когато разпозна стаята й сред няколкото други, в които се бяха местили подред през изминалата нощ. — Това не е предвиждане, скъпа — промърмори тихо Адам, като я погледна. — Това е логическо умозаключение. Не можеш да изтраеш повече от няколко часа — гласът му стана по-нисък с цяла октава, — без това.
— Разбира се, че мога. А вашето его е монументално, мистър Сер.
— Не чак толкова монументално, колкото очарователното ви либидо, мис Бонам — отбеляза бодро той, чувствайки се прекрасно след единия час, прекаран в плътски наслаждения с прекрасната лейди Флора.
Той освободи едната си ръка, докато продължаваше да я държи с другата, хвана дръжката на вратата, натисна я, отвори с ритник и влезе в изпълнената със слънчева светлина стая.
— Моето либидо изобщо не те засяга — отвърна тя с типичната женска аргументация, която не се съобразява с очевидните факти, като например взаимно доставящото им удоволствие внимание именно към либидото, което бяха засвидетелствали един към друг през последните часове. — И мога да оцелея и без теб — довърши хладно тя, раздразнена от това, което беше приела за мъжка самонадеяност.
— Прекрасно — отвърна невъзмутимо Адам, като се приближи до леглото. — Тази нощ вместо това ще играем билярд. Или може би ще ни забавляваш със свирене на пиано?
Той я постави на леглото, издърпа ботушите й, разгъна едно одеяло и я покри с него, като го подгъна спретнато под брадичката й. После я целуна леко по челото и се изправи усмихнат.
— Не съм те чул да свириш. Справяш ли се с Шопен?
— Не.
— Срамота.
Той се отправи към прозореца.
— Играеш ли билярд?
Започна да дърпа жълтите завеси.
— Изключително добре.
Младият мъж изостави за миг заниманието си и се обърна, за да я погледне.
— На пари ли?
— Разбира се.
Той се усмихна широко.
— Е, в такъв случай вечерта няма да бъде напълно загубена.
Стоеше неподвижно в полумрака, образуван от тежкия жълт брокат — висок, красив като греха метис с бронзова кожа и с тъмни чувствени очи, със здраво тяло на воин, с опустошителен чар и ненаситна жажда за удоволствия.
— Въпреки че бих могла и да променя мнението си — измърмори Флора, без да откъсва натежалите си за сън очи от изкусителния му образ.
— Разчитам на това.
Гласът му беше по-тих от шепот, толкова слаб, че не можеше да достигне до другия край на стаята, където беше леглото.
Той постоя неподвижно известно време, съзерцавайки спящата жена, като се питаше как се беше получило така, че да бъде дотолкова обсебен от нея. Тежките й коси се бяха разпилели по дантелената възглавница, лицето й беше като на почиваща си мадона, въпреки че тя притежаваше страстната чувственост на някоя от мадоните на Бугро. Устните й, леко разтворени в съня, бяха сочни, като ужилени от пчела, с цвета на череша. Тъмните й ресници правеха сянка на порозовелите й бузи. Меките й закръглени гърди, които беше целувал и галил само преди минути, се повдигаха и падаха под копринения бял чаршаф. Погледът му се плъзна надолу, към бедрата й и вдлъбнатината между тях, към така силно привличащия го източник на наслада. Единствено с красотата обаче не можеше да се обясни магнетичното й въздействие върху му, защото още от юношеството си той беше непрекъснато заобиколен от красиви жени. Но тя беше нещо повече от привлекателна жена — от Флора Бонам се излъчваше рядка жизненост и още по-рядката способност да се издига над светската суета. Надарена с голяма интелигентност, тя беше също така игрива, предизвикателна, любознателна, безкрайно искрена, на моменти дори прямотата й водеше до някои неудобни положения. Освен това тя беше първата жена от тези, които познаваше, която можеше да се равнява с него в леглото — дива, изобретателна, предизвикателна… сочна като персийска одалиска.
Тя действаше като наркотик — можеше да накара човек да забрави дълг, разум, ясно определените си
