Темата за любовните му преживявания беше рязко прекъсната.
— Ще трябва ли да се оправяме и с войска освен с доброволците на Мар?
— Не и на двата въпроса — отвърна братовчед му, разбрал, че разговорът за Флора Бонам беше приключил. — Помощникът на Шерман обаче, майор Луис, е на път за Вирджиния Сити, за да прецени сериозността на индианската заплаха.
— Така че трябва да прекараме лятото, като се опитваме да осуетим политическите амбиции на Мар и се надяваме зимата да настъпи по-рано, така че милицията да се прибере у дома си.
— Нещо такова. За нещастие двата форта, които строят, са прекалено близо.
— А приказките за златото в Йелоустоун може би са от по-голям интерес за доброволците, отколкото войната с индианците — отбеляза Адам. — Тъй като миналогодишните договаряния за отварянето на достъпа в тези земи все още не са ратифицирани, още едно оправдание за нахлуване в района може само да бъде от полза.
— Не забравяй и за интересите на някои хора от построяването на железопътни линии до находищата на въглища.
— Нито пък горещото желание на говедовъдите да пасат животните си на север от Йелоустоун. Проклетият Сторхам и стадата му вече са на границата на земите ни.
В гласа на Адам се чувстваше силно раздразнение.
— Ще отида да прибера оръжието, което поръча във форт Бентън след като занеса новините от телеграмата на Шерман в летния лагер.
— Ще се срещнем във форт Бентън. Да речем — след четири дни?
— Ще бъдеш ли все още жив след четири дни? — попита със саркастична усмивка Джеймс, впечатлен от уморената отпусната поза на братовчед си.
— В случай, че не съм — отвърна усмихнат Адам, — ти ще наследиш най-добрите ми коне.
Джеймс се изсмя.
— Истинска дилема за съвестта ми.
Адам се изправи и се протегна с дълбока въздишка.
— Отивам да поспя някой и друг час. Ще се видим във форт Бентън в четвъртък.
През следващите дни всички мисли, интереси и желания на Адам бяха съсредоточени във Флора Бонам. Беше изчистил дневната си програма от обичайните ангажименти. Беше се посветил изцяло на непрестанен секс с Флора, прекъсван единствено от изпълнението на задълженията на учтив домакин към графа и на предан баща на Люси.
Времето беше ограничено. И двамата бяха наясно с това. И проявяваха типична за двама влюбени изобретателност, за да прекарат възможно повече време насаме. Разменяха си целувки из тъмните ъгли и зад набързо затворени врати, определяха си срещи, за да избягат за миг от суетнята, виждаха се уж случайно в изолирани колиби и сенчести беседки, сред покоя на празните стаи, прекарваха блажени непрекъсвани от никого и нищо нощи заедно, като се събуждаха всяка следваща сутрин със засилващо се чувство на безнадеждност… тъй като още един ден беше изминал.
В сряда, в утринния полумрак, предшестващ изгрева, Адам обърна глава върху възглавницата и видя как вратата към балкона се отваря. На слабата светлина на избледняващата луна се открои някакъв силует, който се плъзна в стаята и когато завесата се върна на мястото си, каза шепнешком:
— Ксатси са1.
Адам измъкна ръката си изпод главата на Флора безкрайно внимателно, отдели се от топлото й тяло и, след като погледна към лицето й, за да се увери, че спи, бавно стана от леглото. Даде знак на чакащия в тъмнината индианец да тръгне към тоалетната му стая, последва го, безшумно затвори вратата след себе си и заговори бързо на езика на абсароките.
— Много наблизо ли са вече? В коя посока се движат?
Знаеше, че опасността е наистина сериозна, щом племето е изпратило човек да го търси тук по никое време.
— Вчера пресякоха река Крейн Днес откъм югозапад — отвърна Бялата Видра.
— Колко са?
Адам се насочи към гардероба. Стаята беше слабо осветена от керосинова лампа, която оставаше да свети всяка нощ след заминаването на Джеймс.
— Петдесет човека.
— Оръжие? Боеприпаси?
Той отвори една от вратичките на шкафа и извади оттам чифт панталони.
— „Уинчестъри“. Фургонът с мунициите оставя дълбоки следи.
— Днес ще преместим лагера в южната долина. Те няма да могат да я открият, ако имаме солидна преднина пред тях — каза той, докато закопчаваше колана си. — Нашите хора предупредени ли са?
И той се присегна за блузата от лосова кожа.
Бялата Видра кимна.
— Докато стигнем в лагера, всичко вече ще бъде готово за преселването. Събираха вигвамите, когато тръгнах.
Главата на Адам се показа през украсения с мъниста отвор на дрехата.
— Кажи на Монтоя да изведе две понита. След пет минути ще бъда при теб в конюшнята.
— Есх-ка-ка-мах-ху каза, че си намерил нова жълтоока жена — каза Бялата Видра, дяволита усмивка разтегна бронзовото му лице. — И нови неприятности. Ще те пусне ли?
— Няма да я питам — отвърна усмихнат Адам и измъкна чифт украсени с мъниста мокасини.
— Разумен мъж — рече тихо високият абсароки. — Понито си за война ли ще искаш?
— Да — отговори Адам, докато пъхаше крака си в меката кожа.
Малко по-късно на бедрото му висеше пъхнатият в канията нож, на гърба му беше преметнат „Уинчестърът“, а Адам стоеше до леглото, за да се сбогува. Флора спеше с пъхната под бузата си ръка като някое дете, гърдите й се повдигаха леко и спокойно в съня й. Когато се наведе да я целуне нежно, тя се раздвижи в просъница. Младият мъж замръзна на място, докато дишането й се нормализира.
— Приятни сънища, биа — прошепна той.
Той постоя с вперен в лицето й поглед още за миг, докато спомените от изминалите дни изпълваха съзнанието му и после въздъхна тихичко.
— Камба-к’уеуима-тсики — прошепна той, казвайки й „трябва да тръгвам“.
И без това вече се беше застоял прекалено дълго, при положение че милицията беше по петите на хората от неговия клан. А и двамата знаеха от началото, че времето им заедно е ограничено.
И вече беше свършило.
Той се обърна и излезе от стаята.
Когато Адам влезе в детската, той събуди първо Клауди. Тя се изправи стреснато, когато младият мъж докосна рамото й, но веднага го разпозна под индианските му одежди и каза, докато се бореше, за да изправи едрото си тяло:
— Милицията трябва да е наблизо.
— Достатъчно близо, за да трябва да преместим летния лагер по-далеч от пътя им. Бялата Видра е тук. Дойдох да кажа „довиждане“ на Люси.
