— След идването на Джеймс, неговото заминаване беше само въпрос на време — обяви небрежно тя и върна бележката на баща си. — Още във Вирджиния Сити бяхме подочули нещо за набезите на милицията. Освен това и покупката на конете е вече факт. Готова съм да тръгнем когато кажеш.
„Изумително е, — мислеше си тя, — как човек можеше да се научи да прикрива чувствата си.“ Заслугата за това може би се падаше на обучението, получено сред модното общество.
— Мисля да оставя състезателните коне, докато бъда в състояние да ги изпратя с кораби до Англия — заяви баща й, докато си наливаше още кафе. — Иначе всичко във връзка с пътуването ни е готово. Адам уреди посещението ни в селото на Четиримата вождове.
— След един час ще бъда готова с багажа си — съобщи с привидно спокойствие Флора.
Внезапно се беше почувствала изоставена — ново усещане за една млада жена, която се гордееше с променливостта и непостоянството в живота си.
В този момент в трапезарията влезе мисис Маклауд, хванала за ръка Люси, която идваше за закуска. Щом стигнаха до масата, тя съобщи с официален тона:
— Лейди Люси би била щастлива, ако удължите визитата си и останете и по време на отсъствието на баща й.
Отменяне на присъдата! Емоциите, които вече не й се подчиняваха, изпълваха съзнанието й. Нито логиката, нито разумните доводи имаха нещо общо със спонтанната й реакция. Тя можеше да остане и това беше достатъчно. Вероятността да види Адам отново, надхвърляше мечтите й. Младата жена осъзнаваше, че не трябва да показва несдържаното си вълнение, затова се усмихна на малкото момиченце, изви поглед към баща си и каза спокойно:
— Според мен идеята е чудесна. Какво е твоето мнение, татко?
— Бихме могли да останем за кратко, Люси — отвърна графът, усмихвайки се топло на очакващото отговора му дете. — А баща ти може да отсъства по-дълго. В такъв случай ще трябва да продължим с посещенията си сред другите кланове.
— Когато татко ме събуди тази вечер, за да ми каже довиждане, той каза, че ще се върне възможно най-бързо — съобщи абсолютно убедено Люси. — Никога не е отсъствал много дълго. Освен това — продължи тя още по-възбудено, — татко каза, че аз мога да го замествам като домакиня, докато той отсъства. Мога да сервирам чая и изобщо всичко и щеше да съобщи това на мисис О, преди да тръгне, и значи го е направил, и аз ще мога да го правя, и ще бъде чудесно.
Адам си беше взел довиждане с Люси, но не и с нея, помисли си тъжно Флора. И внезапно й се прииска също да беше получила част от тази любов.
— Ти ще бъдеш домакинята — обяви весело графът, като прекъсна мечтите на дъщеря си, — така че няма как да не останем. Ще имаме ли ягодова торта за чая?
— Стига да искаш, Джорджи, ще кажа на готвачката да направи няколко. А след закуска нека се разходим с конете?
— Първо уроците ви, лейди Люси — напомни й Клауди.
Отидоха да пояздят между сутрешните и следобедните уроци на момиченцето. По-късно отидоха до вира, съпроводени от Том и се възхитиха от гористата местност. Завоят, който правеше реката, намаляваше скоростта й, с времето водовъртежите бяха издълбали в скалите малък вир, ограден с върби. Спокойната обстановка, високите леко поклащащи се треви, плачещите върби, засенчващи като дантелени завеси водата, мелодичните птичи песни, изпълващи въздуха и танцуващите под слънчевите лъчи пъстри пеперуди създаваха идилична обстановка, истински прериен рай.
— Ще ви надбягам до водата — възкликна Люси и скочи от понито си изкусно като опитен ездач.
И полетя през високата трева, издавайки щастливи викове. Възрастните я последваха на свой ред. Докато малкото момиченце радостно плискаше и цапаше из водата, останалите от компанията се излежаваха върху затоплената от слънцето трева. Пасторалната сцена беше наистина изключително красива и спокойна и ако Адам също беше с тях, мислеше с копнеж Флора, следобедът щеше да бъде прекрасен.
Тази вечер младата жена полюля в обятията си детето, за да го приспи. Двете си разказаха една на друга различни истории и изпяха любимите си детски песнички. Люси говореше свободно френски, английски, абсароки и дъблинския диалект на мисис О, така че музикалният й репертоар беше странна смесица от различни култури, а произношението й беше безупречно за всеки един от споменатите езици — феномен, характерен за малките деца.
Флора усещаше топлото й меко телце, сгушено в скута й, блаженото усещане, което то й даваше, не можеше да се сравни с нищо, което беше преживяла до този момент. Това странно състояние на щастие очевидно се дължеше на самата Люси, на която никой не можеше да устои, както и на факта, че е дъщеря на Адам. За първи път в живота си младата жена съжали, че не може да има деца. Никога преди не беше гледала на този факт като на особена загуба. Но никога преди това не беше държала на ръце дъщерята на Адам, никога не беше и предполагала, че някой може да й липсва толкова много. Радостта й се помрачаваше от усещането за непоправима загуба.
— Защо не останете при нас — предложи Люси.
Очите й, миниатюрна версия на тези на баща й, бяха вперени в лицето но Флора, пухкавото облаче на ухаещата й на лавандула нощница се белееше в полумрака.
— Татко може да помоли клановете да дойдат тук и няма да се налага вие да ходите при тях.
— Мисля, че животът на баща ти е прекалено запълнен, за да трябва да се съобразява и с нашите ангажименти.
— Той ще го направи, защото те харесва. Това ти го казвам аз. Татко почти никога не кани гости — казва, че е прекалено зает. Но с теб се смее и се усмихва много и е щастлив, откакто си тук. Така че трябва да останеш.
Колко примамливо звучеше това предложение сред тишината на детската стая, докато люлееше Люси в ръце, а душата на Адам като че присъстваше някъде в стаята.
— Може би ще дойдем и друг път да ви посетим — заяви мило младата жена, тъй като не искаше да причинява мъка на момиченцето.
— Непременно трябва да дойдете — настоя детето, — и да останете дълго, дълго. Дори Клауди те харесва — продължи тя, а лицето й се озари от невинната й слънчева усмивка, — а тя харесва малко хора. Само татко и мен и може би някои от слугите, които „знаят своето място“, казва тя. Клауди не е доволна, когато татко идва на вечеря по риза, и от това, че слугите бъбрят с нас, и от много други неща, които нарича „правила за благоприличие“ — не спираше да мели Люси. — Знаеш ли, че една дама може да отиде на представление облечена само в черна или синя рокля? Мама обаче знаеше всички правила на благоприличието, но Клауди въпреки това не я обичаше. Но и мама не обичаше Клауди, двете си приличаха и в това. Веднаж, много отдавна, чух как татко каза на мама с най-строг глас, че Клауди ще остане докато той е жив. Мисля, че това означава до края.
Флора се усмихна тъжно на обяснението на момиченцето и рече:
— И аз мисля, че си права.
— Клауди казва, че ти си независима жена, — продължи открития си невинен разказ детето, — и мисли, че е наистина страхотно, че са чели нещо, което си писала пред цяла група стари хора в Англия и казва, че всички жени трябва да бъдат образовани като теб. Тя ще ме учи на гръцки и латински и на още много неща, които само джентълмените имали шанс да научат. Татко казва, че оставя обучението ми в нейни ръце. Мисля, че това й харесва и че е добър учител, защото вече мога да чета, а татко казва, че много от почти четиригодишните не могат.
— Наистина си много щастлива, че имаш Клауди. Моят татко също ми даде възможност да науча много неща, които другите момиченца нямаха възможност да научат. Аз отраснах на границата като теб, въпреки че страните бяха винаги различни.
— Татко каза, че тази година мога да отида с него, когато пътува. Клауди не обича пътуванията, но аз вече съм достатъчно голяма и нямам нужда от бавачка, така че ще отида с него. Конете на татко се състезават навсякъде. Може би ще те видим в Париж.
— Това би било чудесно. А някой път трябва да дойдеш да ме посетиш и в Лондон.
— Ще дойдем — отвърна уверено Люси, със сигурността на любимо дете. — И ще гледаме Алепо да се състезава по вашите писти.
