— Не — отвърна тихо Адам.
— Тя е ранила сърцето ти, Тсе-дитсира-тси.
Той бавно поклати глава.
— Няма нищо чак толкова сериозно, Лилия. Тя запали само краткотраен огън в кръвта ми.
Споменът за нея обаче остана заедно с него в колибата след излизането на Пролетна Лилия и той сънува виолетови очи, уста на куртизанка и усмивка, от която сърцето му запяваше. Събуди се изведнъж, задавайки си въпроса какво ли правеше сега тя. Опитвайки се насила да се освободи от нежеланите спомени, Адам започна да прави наум списък на хората, които трябваше да сложи на пост — къде трябваше да ги разположи, колко на брой. Нямаше да си позволи да сънува Флора Бонам. Почувства облекчение, когато забеляза първите слънчеви лъчи. Младият мъж отмести встрани кожената завивка, повдигна покривалото и впери поглед в смълчания лагер. Росата проблясваше на слънчевата светлина, въздухът ухаеше на хвойна, небето беше ясносиньо — обещаваше топъл ден. Всички бяха на сигурно място — планинската долина беше естествена защита срещу евентуално нападение. В съседния вигвам се засмя дете и устните на Адам също се разтегнаха в усмивка.
Да пази своя клан, своята земя — това беше истинският му живот, неговата опора, неговата кауза, неговият дълг.
Нямаше време за мечти и за сънища.
ГЛАВА ОСМА
Флора и баща й останаха в ранчото още три дни, след което потеглиха към селото на Четиримата Вождове. Срещнаха се с хората от антуража си в базовия лагер край устието на Уайт Ривър, след което в продължение на два дни се движеха на запад през зелените прерии на Йелоустоун. С обиграността вследствие на дългата практика, Флора и секретарят на баща й Дъглъс Холмс, започнаха да си водят бележки за местната фауна и флора в големите, подвързани с кожа дневници. Алън Макдоналд, художникът на експедицията, рисуваше непрекъснато, за да превърне разкриващите се пред тях пейзажи в прекрасни акварели, а слугата на графа, Хенри, се грижеше за удобството по време на пътуването. От време на време спираха, за да увеличат с още един екземпляр колекцията си от растения или за да дадат възможност на Алън да улови някоя сцена в по-големи подробности. И Дъглас, и Алън пътуваха с тях от години, така че изпълняваха с лекота многобройните си задължения. Растенията се увиваха грижливо, за да се запазят и се поставяха в разделени на отделни части кутии. Местните птици и животни се изучаваха, описваха, нахвърляха се на скици. Времето в различни периоди на деня се отбелязваше — температура, посока на вятъра, образуване на облаци. Всеки един знаеше какво точно трябва да направи и да запише след годините, прекарани в обикаляне по света.
След като пристигнаха в селото на Четиримата Вождове, Флора започна да разпитва индианките и да документира различните им задължения, всекидневието им, начина на прекарване на свободното време. От преводача научи няколко основни фрази, така че можеше дори да задава някои прости въпроси. Имаше дарба към езиците, подхранвана от непрестанните им пътувания и ученето на мекия език на абсароките й доставяше истинско удоволствие. Интересуваше се от храната им, помагаше при приготовлението й и се опитваше да обработва кожа. Научи се да играе някои от предпочитаните от индианките игри със залагания и се възхищаваше на изкуството, нужно за създаването на красивите украси с мъниста и кожа. В домакинствата, където имаше по няколко жени, тя изучаваше разпределението на дейностите, взаимоотношенията между членовете на семейството, различните умения и сръчности.
Флора разпита и две жени-воини, заемащи видно положение в общността — бойните им подвизи бяха повод за същата гордост, както и при мъжете. Говори с един мъж, който беше предпочел да живее като жена — обличаше се като жена, занимаваше се с типично женските задължения. Решението му да възприеме женската роля беше напълно одобрено от племето. Флора беседва и със знахарките, които се радваха на голямо уважение, така както и колегите им от мъжки пол. Научи с изненада, че абсароките бяха имали и жени-вождове. И това не бяха легенди, защото Червеното Перо беше участвала в съветите на клана си само до преди няколко години.
Адам беше действащо лице в много от историите, които изследователката научи по време на престоя си в селото на Четиримата вождове. Талисманът му бил много силен, твърдяха разказвачите, военните му походи завършвали винаги с успех — малко били воините, които можели да нарисуват толкова резки (показател за броя на убитите врагове) на конете си като него. Тсе-дитсира-тси носел късмет в битките и бил прибавил към табуните си много от конете на дакотите, черните пети и чейените. Той участвал и в съветите, мнението му относно жълтооките се ценяло високо. Когато жените споменаваха за Тсе-дитсира- тси, те винаги изразяваха задоволството си, че съпругата му си е отишла с друг мъж.
— Ще спи отново с нас — смееха се очите им. — А вечер ще свири на флейта за любимата си, както правеше някога.
Флора не се и съмняваше, че ще го направи. Адам Сер не би издържал дълго без жена. Всеки път й беше трудно да запази безстрастния си изследователски тон, когато индианките говореха за него. Бил много търсен преди брака си, твърдяха те, като се смееха кръшно и се споглеждаха многозначително — беше се харесал на много от тях. Надяваха се, че ще се появи на летните събори на клановете, така че да могат да флиртуват с него, да танцуват с него, да го прелъстяват.
Сексуалната свобода на абсароките свидетелстваше за необичайното равенство между половете сред тях. Ролите на двата пола бяха еднакви в много области на живота: бракът се сключваше по взаимно съгласие, разводът беше проста, идентична и за двете страни процедура, и мъжете, и жените имаха право на любовници, децата бяха поделяни и хранени и от двамата родители, и от роднините. Съпружеската любов беше високо ценена, повечето семейства бяха моногамни и до живот, но тези, които не бяха, не страдаха от предразсъдъците на обществото.
Постепенно започна да й става по-лесно да мисли спокойно за Адам. Името му вече не предизвикваше същия наплив от горещи спомени както преди, можеше да мисли за изпълнените със страст дни и нощи в ранчото му донякъде философски. Бяха преживели заедно истинска лудост, която също като някой ураган, беше отминала набързо. Силното увлечение не беше променило живота нито на Адам, нито нейния. Нямаше защо да преувеличава или оцветява случилото се. Те бяха възрастни, зрели хора. И животът продължаваше.
Рутинните занимания носеха известно спокойствие на Флора. Процесът на разпитване, на водене на бележки, на събиране на разкази, митове, песни й беше познат, той беше за нея нещо като песничка от детството, носеща й спомените и усещанията от по-щастливи времена. Истински заинтригувана от записването на историята на една култура без писмени паметници, младата жена получаваше носещо й удовлетворение задоволство от работата си.
Баща й беше погълнат от изучаването на военните структури на племето, от начина на обучаване на воините, от лова на бизони и внезапните нападения, от любопитния начин, по който абсароките дресираха конете за надбягвания, за лов на бизони, военните коне. Изминаха дни, а след това и седмици, а после, в средата на юни, племето премести лагера си по на север, в търсенето на нови пасища.
Когато минаха на два дена пътуване с коне край Елена, Флора и баща й се решиха да се възползват от сравнителната близост на населеното място, за да попълнят запасите си.
Откакто кланът им беше отишъл в планината, Адам и Джеймс разделяха времето си между лагера и ранчото на Адам. Три от най-добрите му състезателни коне се подготвяха за надбягванията в Саратога, беше дошло време за насаждането на бъдещата реколта, трябваше да създадат нови овощни градини, непрекъснатите подобрения на конюшните изискваха непрестанно внимание. Планинският лагер и границите на земите на Адам трябваше постоянно да се охраняват от патрули.
След като милицията потегли от лагера си край Мун Крийк и опасността да се срещнат с нея намаля значително, двамата млади мъже се отправиха към Форт Бентън, за да приберат „Уинчестърите“, които бяха поръчали. След като избраха по-заобиколен път, възможно най-отдалечен от лагера на абсароките в планината, те пристигнаха в града край реката два дни, след като един от доброволците на Мар беше
