я възбуждаше още повече. Щом докосна гърдите си, очите й се затвориха под въздействия на преминалия през нея огън.
— Погледни ме.
Гласът му беше дрезгав, той като че излизаше дълбоко от гърлото му.
— Хайде.
Трябваше й малко време, за да се подчини и да се върне към по-хладната действителност.
Когато трескавият й поглед се сля с неговия секунди по-късно, Адам прошепна:
— Добре дошла обратно при мен. Ако си спомняш според договора аз съм твоят компаньон през следващите четиридесет и осем часа. И бих искал да направиш още нещо, за да ме забавляваш.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Приятна отмала затопляше тялото й. Сетивата й бяха толкова изострени, че усещаше пулса му. Цялото й тяло беше обхванато от блаженство, като че лежеше на огряна от топлото лятно слънце поляна. Очите й бавно се отвориха и тя излезе от ефирния свят на нежни четирилистни детелини и лееща се слънчева светлина. Гъстите й ресници се повдигнаха неохотно, все още не можеше да излезе от мечтанията си и на устните й се появи лека усмивка.
Беше го видяла. И сега вече задоволството и блаженството имаха име.
Неговите очи също се отвориха, като че беше усетил погледа й и той й се усмихна с нежност, която не беше виждала преди.
— Как се чувстваш?
— Прекрасно.
— И изглеждаш прекрасно — каза тихо той и повдигна глава, за да я целуне по челото.
— Никога преди не съм се чувствала така… — прошепна Флора.
Топлината и силата, които се излъчваха от тялото му, я обгръщаха.
— Това ли е нирвана?
— Почти, струва ми се…
Топлата му усмивка я трогна.
— Или поне това е нашата собствена нирвана.
— Това случвало ли ти се е преди?
— Не.
— Нито пък на мен.
Тези загадъчни думи бяха напълно достатъчни за двама, които споделяха едни и същи, лично техни изживявания. Адам Сер обаче предпочиташе по-земни теми, като се има предвид ограниченото време, с което разполагаха, затова каза с усмивка:
— Това е първото утро, което посрещаме сами, без деца и бащи на масата за закуска. Бих ли могъл да те заинтересувам с изгрева, а после с една хубава закуска?
— Ще бъда истински щастлива — отвърна любезно Флора, разбрала внезапната смяна на темата.
Тя лениво протегна ръце.
— Изгревът ли ще дойде при нас или ние — при него?
— Какво предпочиташ? — попита с усмивка младият мъж.
— Е, вярно е, че си добрият Адам Сер, но не си чак толкова добър — отвърна усмихнато тя.
Все пак той направи някои промени, свързани с изгрева или поне с „техния изгрев“: пререди мебелите в дневната така, че диванът да гледа към източните прозорци. Откри някакви халати за Флора и за себе си и след като я пренесе на ръце от спалнята до тапицираното с виненочервено кадифе канапе, той й подаде листа с менюто и рече:
— Избирай, докато аз облека нещо по-удобно от снощните дрехи.
Докато се събличаше, младата жена го питаше:
— Искаш ли яйца? Бекон? Шунка? Овесена каша? Препечени филийки?…
На всичките й въпроси той неизменно отговаряше с „да“. Тя погледна над листа към силното му стегнато тяло, вече без риза, което всеки момент щеше да остане и без панталони, и попита:
— Как успяваш да се запазиш толкова слаб, след като ядеш толкова много?
Седнал на края на дивана, той я погледна над мускулестото си рамо и рече с дяволита усмивка:
— Изгарям всичко.
Тя усети как бузите й пламват.
— Но защо да не хапнем първо — продължи той.
Гласът му се беше превърнал в кадифен шепот.
— Имаш нужда от подхранване.
— Предполагам, че като практикуващ развратник — отвърна тя, — познаваш добре и цениш добрата храна.
— Естествено — отговори той, докато смъкваше панталоните си.
После ги захвърли на една страна и се обърна да я погледне.
— Но ако гнева, който долавям в гласа ти е насочен срещу мен, може би ще бъде по-добре да пооправя лошото ти настроение преди закуска…
— Не, благодаря — каза Флора, недоволна от дяволската му самоувереност. — Не желая да ме докосваш.
— Скъпа, защо е нужно да говориш такива неща, когато сама знаеш, че обичаш да бъдеш докосвана.
Той се облегна назад, като че обсъждаха философския въпрос за упадъка на древния Рим.
— Не са ми нужни причини — отвърна раздразнено младата жена, докато той стоеше изтегнат срещу нея на канапето и мощното му бронзово тяло беше истинска наслада за окото. — Господи, Адам, винаги ли имаш ерекция?
— Да, когато съм с теб.
— Трябва ли да бъда поласкана?
Той вдигна рамене.
— Вероятно — отговори спокойно младият мъж. — Защо обаче вместо поласкана да не бъдеш изчукана? Пък е и малко рано да будим кухненския персонал.
— Как бих могла да откажа на едно толкова възпитано предложение? — измърка тя, като повдигна иронично едната си вежда.
— Заповядай, обслужвай се.
Адам кръстоса ръце зад главата си и затвори очи. И зачака.
Беше преброил наум до двайсет, когато чу първото шумолене. Тя развързваше пеньоара си. После диванът потъна под тежестта й и тя се настани до него. Той спря да брои, когато усети пръстите й около члена си.
После двамата лежаха, притиснати един към друг, докато удоволствието затихна до по-поносими размери като се целуваха и наблюдаваха как изгревът оцветява небето в прекрасни огнени и кайсиеви цветове.
Превъзнесени от нежната хармония помежду им.
Рязко почукване на вратата прекъсна съзерцанието им.
— Камериерката с утринното кафе, сър — извика някакъв женски глас.
— Това трябва да е дело на Джеймс — рече Адам и се изправи с въздишка. — И неговото чувство за хумор — добави той, като се протегна да вземе халата, захвърлен на страничната облегалка на канапето. — Един момент! — извика той, така че камериерката да го чуе. — Искаш ли да отидеш в спалнята? — попита той, като погледна към лежащата Флора.
Тя поклати глава.
— Не познавам никой в хотела освен татко, а това очевидно не е той. Така че какво значение има?
