секунди вече беше проникнал дълбоко в нея. Стисна обемните й гърди, а мускулестата му гръд се притисна към гърба й, докато долната част на тялото му се движеше ритмично напред-назад.
И не след дълго, третият за тази сутрин оргазъм на лейди Флора беше, ако си послужим с думите на необикновената камериерка — „божествен“.
Малко по-късно, докато двамата влюбени се хранеха един друг и гарнираха закуската си с нежни усмивки и шеги, Хенриета изливаше гнева си в спалнята на леля си. Моли Фиск, възпълна матрона на средна възраст, която обикновено спеше до обяд, за да запази това, което беше останало от външността й, се беше повдигнала върху възглавниците и полагаше усилия да разбере причините за внезапното нахлуване на Хенриета.
— Трябваше да я видите — възмущаваше се младата жена, като крачеше по скъпия килим, като войник, имащ строева подготовка. — Сънена и полуоблечена. Мръсницата.
— Хенриета, скъпа, моля ти се внимавай за френския ми килим. Ще направиш пътека по него. Освен това, скъпа, дамите никога не ходят с такива големи крачки. Не е благоприлично. Сега ела и седни до мен — продължи тя, като потупа с ръка по седалката на стола до леглото й.
Дланта й едва се виждаше изпод дантелите на нощницата й.
— Ела да си поговорим за това.
— Искам да издера очите й — заяви упорито Хенриета, като се приближи с доста по-умерена крачка до широкото легло на леля си, покрито с балдахин от бял атлаз и лазурносиня коприна. — Тя е стара — заяви девойката и се тръшна с такава сила на седалката, че леля й потрепера от страх, че столът й в стил „Людовик XV“ ще се сгромоляса. — Тя е на не по-малко от двайсет и три, а всички знаят, че когато на двайсет и три все още не си се омъжила вече си само една стара мома. Не разбирам какво вижда в нея той.
— За кого по-точно говориш, скъпа?
— За лейди Флора! — изплака Хенриета. — Тя беше в стаята на Адам тази сутрин без дрехи — е, почти без никакви дрехи отгоре си. А Адам носеше само един копринен халат. Но пак изглеждаше то-о-олкова великолепен, лелче — добави тя, със задавен от възхищение глас.
— За стаята на Адам в хотела ли говориш? — попита с едва сдържан ужас леля й.
— Разбира се, че за стаята му в хотела. Къде другаде би могъл да бъде?
Моли Фиск можеше да назове цял списък от местата, където също така би могъл да бъде и където действително беше ходил в миналото, който включваше всичко от бордеите до изисканите будоари на дамите, но такава информация не беше подходяща за ушите на осемнайсетгодишни девици.
— Някой видя ли те? — попита тя, чувствайки отговорността, която носеше като защитница на репутацията на племенницата си.
Хенриета я погледна объркано и за миг сърцето на Моли Фиск като че спря да бие. Каква глупачка.
— Опитай се да си спомниш — настоя тя. — Срещна ли във фоайето някой, който би могъл да те познае? Или по стълбите? А в коридорите?
— Струва ми се, че не…
В мозъка на Моли вече се въртяха всевъзможни извинения. Все пак беше неделя сутринта. Набързо погледна към дрехите на племенницата си. Тя поне беше проявила благоразумието да се облече прилично. Синята й утринна рокля и малка шапка биха били напълно подходящи за ходене на църква или на неделно училище. „Можеше да е отивала към неделното училище, за да научи децата на някоя молитва“ — размишляваше мълчаливо Моли. Разполагаше с достатъчно влияние, за да накара местното общество да повярва в подобна невероятна история.
— Добре, надявам се да си права — отвърна рязко тя. Всички важни особи естествено са все още в леглата си. Само работническата класа става толкова рано. Колкото до това, че лейди Флора била в стаята на Адам, тя е доста необикновена жена и мъжете намират този вид умни жени за особено интересни — завърши със замислена физиономия тя.
От съпруга си беше чувал само най-големи хвалби по неин адрес.
— Лесно е да се разбере какво вижда Адам Сер в лейди Флора. Тя е красива, богата и необикновена. Клара ми каза, че отказала ръката на повечето от най-видните ергени в Англия, както и на няколко от Европа.
— Откъде знае тя? — попита кисело Хенриета, подразнена от доказателствата за привлекателността на съперницата й. — Не ви вярвам.
— Една от братовчедките на Клара Локууд е омъжена за един баронет от графство Съри. Та съпругът на братовчедка й е някакъв далечен роднина на лорд Холдейн. И ако лейди Флора е все още мома на двайсет и шест, а не на двайсет и три години, това, скъпа моя, е единствено по неин избор. Както и странният й интерес към индианския начин на живот. Човек обаче никога не трябва да задава въпроси във връзка с ексцентричното поведение на богатите аристократи — колкото по-рано разбереш това, толкова по-добре за теб. А на благородниците, притежаващи богатства като граф Холдейн, лейди Флора и обектът на нежния ти интерес — граф дьо Шастлю, трябва да се гледа като на стоящи много над правилата, управляващи останалите простосмъртни, колкото и особено да ни се струва поведението им. Разбираш ли ме, Хенриета?
— Не! Татко също печели много пари, както и чичо Харолд, а ние съвсем не сме над правилата.
— Спомняш ли си, когато баща ти покани президента на вечеря?
— Разбира се. Мама накара да сменят декорациите на цялата къща.
— Е, та баща ти е приятел с президента, защото е много влиятелен и богат бизнесмен. Но можеш ли да си представиш президента Джонсън на вечеря у твоя шапкар?
— Лельо Моли! Та как би се съгласил?
— Точно така. По същия начин аристократите са по своему особени и ценени, така както е ценен президентът или баща ти в света на бизнеса. Само че влиянието на аристократите се дължи не само на парите им, а и на техния произход. Това обаче не може да се купи и точно поради синята си кръв те заемат по-особено място в обществото. С това се съобразява дори и законът. Те правят това, което им харесва и ако Адам Сер и Флора Бонам са решили да останат цял месец в хотелската стая, не остава друго, освен да им пожелаем приятно прекарване. А когато решат да я напуснат, тогава ще видим какво можем да направим, за да предизвикаме интереса на Адам към теб.
— Тя няма да остане дълго, нали — попита замислено Хенриета, а смръщеното й лице се разтегна в усмивка.
— Разбрах, че лейди Флора заминава за Юкатан в края на лятото. А в тропиците има какви ли не ужасни болести и трески.
— Тя може да умре! — възкликна въодушевено Хенриета.
— Това наистина е възможно — съгласи се леля й не така ентусиазирано, но с не по-малък интерес по въпроса.
Откакто съпругата на Адам го беше напуснала окончателно преди известно време, тя беше започнала да гледа на него като на прекрасна партия за племенницата си. За разлика от повечето по-малки синове на благороднически семейства, изпратени от роднините си в западните части на Америка, докато отзвучат породените от тях скандали в Европа, Адам Сер притежаваше огромно богатство. Той не беше просто по- малкият син, който се стремеше единствено да уреди живота си в някое имение в Англия или Франция. Той беше по-малкият син на един много богат херцог или по-точно понастоящем беше по-малкият брат на един много богат херцог.
— Така че както виждаш — продължи с разумните си доводи Моли, — трябва само да изчакаме Флора Бонам да си тръгне. Ти си едно привлекателно осемнадесетгодишно момиче. Кой мъж не би бил привлечен от теб?
— Прекрасно! Вече е юли. След около месец Адам ще бъде само мой. Мислиш ли, че ми е ядосан, задето нахлух така в апартамента му?
В гласа й неочакване се прокраднаха нотки на благоразумие. Нещо типично за една разглезена дъщеря на богати родители — тя рядко си задаваше въпроси за мотивите на своето поведение.
