Хенри ми каза, че си преглъщала сълзите си на връщане от Елена.
— Благодаря ти, че го накара да ме чака. Не предполагах, че намеренията ми са били толкова очевидни през онази нощ в семейство Фиск. А ако Алън не беше с теб, щях да ти кажа истината. Но той е толкова набожен, че се страхувах да не получи удар, когато чуе за плановете ми.
Баща й се усмихна.
— Алън гледа на света с прекалена тържественост, но той е също така превъзходен художник, така че му е позволено да има своите пуритански странности.
Графът, като типичен представител на своята класа и наследник на една от най-старите и най-богатите фамилии на Йоркшир, разбираше прекрасно привилегиите, които даваше аристократичното потекло.
— Дори без да съм чул разговора ти с Адам на масата за покер, лесно можех да се досетя за съдържанието му. Внезапното ти желание да пътуваш с Джеймс изобщо не ме изненада.
— Имах намерение да наема водачи, които да ме заведат до лагера. А и Адам можеше да извика някой от хората си, за да ме придружат.
— Предпочитах да пътуваш с някой, в когото имам доверие.
— Много си мил, татко — каза тихо Флора и въздъхна. — За първи път в живота си не се чувствам господар на действията и мислите си. Усещането наистина е много странно.
— Може би си влюбена. Тогава човек губи голяма част от прагматичността си.
Младата жена го погледна стреснато.
— Така ли мислиш? Може би това е просто от скука — отвърна сама на въпроса си тя. — Чувствам се толкова неопределено, като че в безизходица… нямам представа какво да предприема. Всичко това е много странно. Хващам се, че мисля за Адам Сер от най-различни ъгли — като за приятел, обикновен познат, любовник. Нито една от тези класификации обаче не ми изглежда перспективна.
Тя въздъхна отново.
— Отиването в Саратога няма да реши нищо.
— То може да ти помогне да разбереш, че с любовта не трябва да се правят експерименти.
— Защо не, татко, щом всичко се прави според методологията.
Джордж Бонам погледна за миг дъщеря си, питайки се дали животът им на учени не беше отнел способността й да забелязва и вълшебството на живота.
— Не знам — отвърна тихо той. — Знам само, че това е нещо, което е рядко, несравнимо и което при възможност не трябва да се изпуска.
— Адам може да не се съгласи.
Рисувайки с пръст по нападалите върху тревата борови иглички, Флора добави:
— Струва ми се, че любовта стои на доста ниско място в неговия списък на ценностите.
— Но не знаеш това със сигурност и тъй като в лятната къща на Сара има предостатъчно място — защо да не отидеш и да разбереш?
— Нима любовта е като търсенето на изворите на Нил, заслужава ли си самотното пътуване?
— Или пък като теорията на Лудвиг Рос за изчезналата цивилизация, чието съществуване се доказа с цената на многогодишни изследвания. Отговорите не винаги са очевидни.
— Той може да не иска да ме вижда.
Тя се опитваше да се съпротивлява — мисълта, че ще трябва да преследва Адам Сер й се струваше непоносима.
— Сара обаче със сигурност ще иска — каза със снизходителна усмивка баща й, — а пък и ми се струва, че и на много други мъже в Саратога присъствието ти там ще им се понрави.
— Пътят е доста дълъг, за да бъде изминат заради един мъж.
„Особено“ — мислеше тя, — „за един мъж, който беше толкова търсен, че можеше да получи една жена дори и при игра на карти.“
— Не толкова дълъг обаче, че да не бъде изминат в името на любовта.
— Татко, ти наистина си много романтичен — възкликна Флора, донякъде изненадана.
— Някога с майка ти разбрах какво е любовта и ти желая и ти да имаш късмет да изживееш подобно щастие. Нещастна си, откакто си се върнала от Елена, признай си.
— Но, татко, истинска лудост е да хукна да преследвам един мъж из цялата страна. Той и без това вече се държи доста дръзко. Не мога да направя това.
— Помислила ли си, че той може да се почувства поласкан?
— А ти помислил ли си, че може да е взел със себе си десетина жени? Знаеш как мъжете пристигат в Саратога и наемат цели вили или апартаменти в хотелите за своите „племенници“, „секретарки“ и „братовчедки“.
— Подобна възможност не беше в състояние да спре майка ти. Тя пристигна в хотелската ми стая в Бостън на втория ден след запознанството ни, следвана от слугинята си и един куфар, изгони жената, с която се забавлявах в апартамента и ме информира, че възнамерява да се омъжи за мен.
Флора се усмихна при мисълта за майка си и схватката й с хотелската гостенка на баща й.
— И ти се съгласи?
Никога не беше чувала детайлите около приставането на майка си.
— Трябваше. Така или иначе тя нямаше да напусне стаята ми. Заплаши ме, че ще изпрати баща си и братята си срещу мен. А и аз бях луд по нея, въпреки че вече имах годеница в Англия. Така че както виждаш — добави с усмивка той, — колко неразумно е наследството ти по майчина линия.
— Какво каза на годеницата си?
— Съобщих й за сватбата си и й казах, че ще изпълня финансовата страна на договореностите по повод на несъстоялата се сватба, което доста смекчи гнева й. Тя си намери съпруг много скоро.
— А вие с мама започнахте да обикаляте света.
— Само след седмица. Титлата ми допадна на семейството й, а не се нуждаех от богатствата й — което ме издигна в очите на нейните роднини-янки. Освен всичко това аз я обичах. Така че всички достигнахме до щастливо разбирателство.
— Значи мислиш, че може да имам успех, ако нахлуя в хотела на Адам и повторя драматичната сцена на мама — каза с усмивка Флора.
— Ти си значително по-сдържана от майка си, така че не очаквам да следваш точно нейния сценарий. Но поне отиди до Саратога и разреши емоционалните си вълнения.
— Никога не съм мислила, че съм сдържана.
В действителност винаги беше гледала на себе си като на изключително нетрадиционна личност.
— Иска ми се да бях познавала по-добре мама — рече тихо тя — спомените за майка й бяха само някакви неясни образи, останали от шестгодишната й възраст.
— Майка ти беше много млада, много красива, много разглезена и любовта на живота ми. Ти ми напомняш за нея всяка минута на всеки ден, въпреки че изобщо не си разглезена.
Говореше, изпълнен с безусловната любов на един баща, който желаеше на дъщеря си всичкото щастие, което можеше да й предложи животът и ако Адам Сер беше ключът към това щастие, той щеше да се погрижи тя да го има.
— Помисли си, скъпа — продължи Джордж Бонам, — би могла да бъдеш в Шайен само след пет дни.
— Защо не дойдеш с мен? — попита Флора, преди да е разбрала, че вече е взела решение.
— Трябва да остана тук, за да създавам работа за Алън и Дъглас — отвърна баща й. — Ще се видим отново в края на август. Ще изпратя Хенри с теб.
— Не знам… — прошепна Флора.
Гледаше към надбягванията под тях, без всъщност да вижда нищо, леко смръщила вежди на вследствие вътрешната борба, която водеше.
— Разбира се, че знаеш — настоя баща й, докато вече съставяше наум писмото си до Сара.
Сара беше омъжила двете си дъщери, така че щеше да знае как да се справи със затрудненията на Флора. Не че се беше загрижил да я жени. Единственото му желание беше да я направи отново щастлива. А по всичко изглеждаше, че Адам Сер беше ключът към това.
— Помисли си за шокираната физиономия на Адам, когато те види — подразни я той.
Флора се ухили.
