Гласът му беше прекалено рязък, за да бъде любезен. Струваше му се, че идва от далечно разстояние, а не от собствената му уста.
— Моля? — каза с безкрайно спокойствие Сара Гибън, безкрайно доволна от току-що зададения въпрос, който беше от огромно значение за нея.
— Вашата племенница. Къде е тя?
— Познаваш ли младата кобилка? — попита Колдуел.
Тексаският му език беше не по-малко живописен от диамантените му пръстени и солидните му размери.
— Срещали сме се — отвърна Адам.
— Не е споменавала — обади се сърдечно Сара, — но предполагам, че Флора се е запознала с доста други хора в Монтана. Познавате ли Елис Грийн? — попита нарочно тя.
— Да — отговори младият мъж.
Гласът му внезапно беше станал доста хладен.
— Той също ли е в Саратога?
— Нямам ни най-малка представа — заяви спокойно Сара, — сред цялата тази тълпа тук… Човек почти не може да се движи, не мислите ли?
— Знаете ли къде е тя?
Адам произнесе всяка дума ясно и отчетливо.
— За последен път я видях на верандата… ей там, струва ми се, или може би беше натам — посочи Сара. — О, Боже, чувството ми за посока е толкова…
Думите й увиснаха във въздуха, тъй като младият мъж се поклони и се загуби сред навалицата. Тя се усмихна на Колдуел.
— Боже, какъв припрян младеж — заяви с меден глас тя.
— Бих казал, че по-скоро бърза да ухажва въпросната ти племенница, Сара — отвърна бодро събеседникът й. — Струва ми се, че ще бъде изненадана.
— Със сигурност ще бъде — отвърна със сияещата усмивка на сватовница Сара Гибън. — Адам изглежда изключително буен.
Адам обходи с бърза крачка широката четвърт миля веранда, като се оглеждаше да види Флора, без да е сигурен дали няма да я намери заедно с Елис, без да знае, какво щеше да стори, ако ги откриеше заедно. Когато обаче най-после я забеляза полускрита зад глициниевите храсти, той се закова на място, хубостта й беше още по-смайваща, отколкото в спомените му.
Кожата й се белееше на фона на виолетовата й рокля, косата й беше вдигната високо в лек, майсторски постигнат безпорядък, тънки кичурчета висяха край лицето й. Беше полуизлегната върху пейката с почти ювелирна изработка, единият й крак беше на седалката, а другият — провесен на края й. Главата й беше подпряна на един орнамент във формата на раковина, дланите й бяха леко стиснати и поставени в скута й, богато украсеният корсаж на роклята й проблясваше в полумрака, а гърдите й леко се повдигаха и падаха при всяко дихание. В полумрака прозрачната й шифонена рокля създаваше впечатление, че е гола, като че плътта й беше само леко покрита с бляскави бижута. А диамантите на врата и на ушите й хвърляха студени отблясъци по кожата й.
Не трябваше да идва да я търси. И действително се беше опитал да постъпи точно така за краткото време, в което беше слушал обясненията на Сара Гибън за пристигането на Флора в Саратога. А сега, когато я беше открил, не знаеше как да постъпи — спящото й тяло, беше напълно в негова власт, пищните й бедра бяха леко разтворени, мамещи под полупрозрачните шифон и коприна. Той сви юмруци — несъзнателен жест, с който като че опитваше да се въздържи от всякакво действие и пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. После приближи един стол и седна край нея, компромисно решение, избрано между безразсъдните импулси и предпазливостта, към която го призоваваше някакъв вътрешен глас. Съмняваше се, че леля й щеше погледне снизходително към правенето на любов на публично място или към едно отвличане.
Докато наблюдаваше Флора, без да може да реши какво да прави… благодарейки на небето, че беше му я върнало, а в следващата секунда готов да си тръгне, той си спомняше за други мигове, когато я беше гледал как спи и когато тя не беше облечена толкова елегантно — по-точно, когато изобщо не беше облечена.
Той седна отново на стола и пръстите му се впиха в страничните му облегалки.
— Да не си посмял, Бърти, какво ще кажат хората, ако ни видят, Бърти, не!
И щастлив смях разкъса царящата над верандата тишина.
— Бърти, не, не, не…
Гласът обаче звучеше игриво, предизвикателно, като се отдалечаваше към срещуположния край на верандата.
Флора, стресната от женския смях, отвори очи. Трябваше да мине известно време, за да осъзнае къде се намира, защото много близо до нея стоеше Адам Сер и тъмните му очи не се отделяха от нея.
— Ти си тук — прошепна тя, все още не напълно разбудена.
Думите й бяха опит да разбере, дали всичко това беше действителност.
— Дойдох да те търся.
Гласът му беше дълбок и нисък, точно такъв, какъвто си го спомняше и това премахна последните й опасения, че сънува. Все още беше доста сънена, иначе щеше да отвърне на изпълнения му с толкова емоции тон.
— Отдавна ли си тук?
Той поклати глава.
— От няколко минути. Видях леля ти вътре и тя спомена, че си тук.
— Сара изглежда познава всички в Саратога.
— Двамата с Колдуел са приятели. А двамата с него сме партньори на карти.
— Знам това.
Веждите на младия мъж се вдигнаха.
— Сара също го знаеше. Дойдох тук, за да те намеря.
— Както току-що сторих и аз. Въпреки че — добави с горчива усмивка той, — нямам какво да ти предложа.
— Това не е проблем — отвърна Флора. — Аз не искам нищо.
— А аз искам много неща — каза нежно Адам. — Много си красива тази нощ — прошепна той. — Истинска блестяща голота.
— Моята рокля, предназначена да те прелъсти. Защото дойдох, за да те прелъстя, но…
— Но?…
Само един дрезгав, едва чут шепот, оскъден звук, подобно на светлината в закътаното им ъгълче.
— Реших да не го правя. Открих, че неискреността и евентуалното ми нахлуване в живота ти не са ми приятни. Достатъчно е да бъдем приятели.
— Не знам обаче дали това би било достатъчно и за мен.
Той поклати глава в знак на несъгласие с думите й и розовите раковинки проблеснаха на ушите му.
— Няма да оставам дълго — отвърна Флора, той като внезапно си беше дала сметка, че наистина имаше голяма вероятност да не успее да устои на решението си. — Само няколко дни — не мога да повярвам, че не бихме могли да се държим като големи хора — добави, за да се защити тя.
Той се усмихна.
— Кажи това на либидото ми.
— Познато ми е либидото ти — отвърна тя с усмивка, на която не можеше да се устои. — Но тук има маса жени. А ти не си от тези, които дълго биха се правили на монаси.
— Нито пък ти, а това е истински проблем за мен.
Гласът му се промени.
— Елис тук ли е?
