— Това със сигурност не е било изненада за теб. Очаквала ли си нещо повече?
— Не.
Флора чертаеше с пръст по бялата бродерия на салфетката, лежаща в скута й.
— Но открих, че желая нещо повече.
— Очевидно чувствата ти към него са сериозни — прошепна със симпатия леля й.
— А това е наистина смешно, когато става въпрос за Адам Сер, не си ли съгласна?
Младата жена внезапно смачка салфетката и я захвърли върху масата.
— Не го познавам достатъчно добре — отвърна предпазливо леля й, въпреки че вече имаше свое мнение във връзка с отношението на Адам Сер към Флора. За мъж, който в миналото си се славеше с лесните си завоевания сред жените, той странно беше посветил цялото си време на племенницата й. Беше се осведомил къде възнамеряваха да ходят тази вечер и беше обещал да дойде. Адам Сер на партито, което Шарлот Брустър посвещаваше на внучката си, щеше да представлява наистина поразителна гледка, размишляваше Сара.
— Затова пък аз го познавам прекалено добре — направи гримаса младата жена. — Единствената му цел е да се справи със съпротивата ми. Това е отчасти игра, отчасти истински интерес, но най-вече е причинено от плътски импулси.
— Да не искаш да кажеш, че е по-различен от другите мъже? — попита лукаво леля й. — Повечето мъже, които ухажват жените тук са водени от същите желания, скъпа моя. Не бъди прекалено строга към момчето. Той като че се е посветил напълно на теб и на доброто ти настроение. А сладкото му детенце те обожава.
— Както и аз него. Люси е най-прекрасното дете, нали? Тя е очарователно любопитна, изобщо не е трудна и е толкова умна за възрастта си, че постоянно забравям че още няма четири години.
— Адам определено я обожава. А това в никакъв случай не е поведение на безчувствен човек.
— Не проявявам съмнение към способността му да проявява нежност или чувства, а само към дълготрайността на интереса му.
— Нима възнамеряваш да се установиш на едно място на земното кълбо…
Сара пооправи косите си и погледна сериозно племенницата си.
— …след всичките тези години, прекарани в непрестанно скитане?
— Това е истинска лудост, съзнавам го прекрасно. Всъщност съм много ядосана на себе си задето позволих да се влюбя в един отявлен развратник, при това женен.
— Бракът му очевидно съществува само на думи — напомни й Сара.
— Въпреки това… — въздъхна Флора. — Аз също имам своите романтични разбирания. Ситуацията е наистина иронична — помисли си само колко предложения за женитба съм отблъснала. Всеки един от тези мъже ми предлагаше сърцето и душата си — като съвременни трубадури.
— В такъв случай по всичко личи, че не си търсела трубадур — заяви сухо леля й.
— Но и не мисля, че един безпътен любител на жените е подходящ… за какво? Дори не мога да кажа „за съпруг“. Той вече е съпруг на друга — отбеляза раздразнено тя.
— Винаги съм мислила, че думата „разумен“ няма място, когато става дума за любов — каза Сара. — Попитай баща си, ако се съмняваш.
— Знам — отвърна тихо младата жена. — Той ми разказа как мама настояла да се омъжи за него и колко влюбени били те двамата. Татко ме изпрати тук именно поради романтичните си разбирания.
Тя отново въздъхна.
— За нещастие Адам Сер няма склонност към романтичните истории.
— Но би могъл да се научи да ги цени — рече предпазливо леля й.
Вече имаше една-две идеи, които според нея трябваше да подпомогнат развитието на този процес у Адам Сер. И тя възнамеряваше да пусне в действие плана си още тази вечер.
— А сега защо не си починеш малко, скъпа — предложи тя, — така че да изглеждаш свежа довечера. И двете не бихме искали да имаш тъмни кръгове около очите.
— Моля те, лелче, аз не съм някоя юница, която подготвят за пазара — възпротиви се Флора. — Не мисля да си лягам специално, за да бъда в добра форма за купувачите.
— Извинявай, скъпа — извини се с бодра усмивка Сара. — По навик след всички тези години. И Бела, и Беки нямаха нищо против да показват умората под очите си. Изглеждаш великолепно. Може би няма да имаш нищо против да почетеш, докато стане време да се приготвяме. Би ли ме извинила — трябва да отговоря на няколко писма.
И тя направи кисела физиономия.
— Това е една безкрайна работа, но ако искам да получавам писма, трябва да отговарям на тези, които получавам — продължи с мила усмивка тя. — Обещах да отидем на вечеря у Шарлот в осем часа. Една семпла рокля би била напълно подходяща, защото събирането е почти семейно.
— Не съм сигурна, че ми се ходи — възпротиви се като глезено дете Флора. — Мисълта да любезнича цяла вечер ми се струва истинска робия, а и Адам вероятно ще пристигне късно. Той не тръгва дори за казиното преди девет.
— Направи го заради мен, скъпа — приласка я леля й. — Ти не възнамеряваш да стоиш дълго в Саратога, а на мен ми се иска да те представя на старите приятели на майка ти. Както знаеш твоята майка беше тази, която планира странното ти възпитание. През нощта, през която умираше на онзи жалък кораб в Малайския пролив, тя настоя да запиша желанията й и не склопи очи, докато всяка една подробност не беше документирана. Двамата с баща ти подписахме и когато се увери, че сме разбрали добре всичко написано, помоли да те доведем. Хвана малката ти ръчичка и прошепна, че те обича преди да затвори завинаги очи. След няколко минути изпадна в кома, очевидно само силната й воля я беше задържала в съзнание до този момент. Това не ме изненадва, защото Сузана беше най-решителната жена, която съм познавала. Би й било приятно, ако можеше да разбере доколко приличаш на нея.
— Спомням си, че тогава мислех, че е заспала — каза тихо Флора. — Изглеждаше толкова спокойна със затворени очи и със сресаните си коси.
— Баща ти току-що я беше изкъпал и измил косата й, а после беше закачил на врата й медальона с твоя и неговия портрет. Тя се шегуваше, че иска да изглежда възможно най-добре дори на смъртното си легло. Сузана беше много красива — също като теб — добави тихо Сара. — Смъртта й разби сърцето на баща ти. Тя беше готова да го следва и на края на света.
— Татко не ми каза, че е умряла… в продължение на няколко дни. Мислех, че е много болна, за да може да ме вижда.
— Баща ти не можеше да повярва, че нея вече я няма. Тя беше толкова жива жена. До самия си край Сузана се опитваше да пренастройва света според желанията си, като че можеше да задържи по-далеч призрака на смъртта, ако успееше да осъществи плановете си.
— Тя вероятно нямаше да одобри моите въздишки и съжаления.
— Тя винаги казваше, че няма време за съжаления.
— А аз се самосъжалявам като някое дете, когато имам толкова много причини да бъда щастлива. Сара, моля те да ме извиниш за безкрайните оплаквания. Ще ми бъде много приятно да отида на тази вечеря у Шарлот. В осем ще бъда готова.
— Превъзходно решение, скъпа — отвърна леля й, щастлива, че плановете й бяха на път да се осъществят. — Всички ще бъдат много доволни да те видят. А сега отивам да се заема с неприятното задължение на писането на писма.
— Ти би оценила това, Сузана — прошепна Сара Гибън, усмихвайки се сама на себе си малко по-късно, докато пишеше на Шарлот Брустър. — Нали винаги повтаряше, че страхливците никога не печелят? Помогни ми с писането на писмото сега — рече полугласно тя, привикнала да търси съвета на сестра си при нужда.
Първото, което написа в краткото си послание до своята приятелка Шарлот, беше че Адам Сер ще се присъедини по някое време към партито по нейна покана. Не беше сигурна дали щеше да дойде за вечерята. След това помоли за определено разпределение на гостите около масата по време на вечерята и по-
