— Не мисля, но все пак пристигнах днес след обяд.
Тя се намръщи леко и веждите й се събраха.
— И никога не съм спала с Елис. Той обича покорните жени.
Адам се ухили.
— А това определено не е твоят стил.
Тя се усмихна в отговор.
— Доколкото си спомням. Е, приятели ли сме? Хайде, Адам, кажи „да“. Страшно ми се иска да видя Люси, докато е тук.
Младият мъж пое дълбоко въздух, лицето му беше непроницаемо, после издиша бавно и каза:
— Ще се опитам.
Усмихна се.
— А и Люси също ще бъде на седмото небе. Ти си се превърнала в любимка на семейството ни.
Думата „семейство“ й причини болка, приятната задушевна обстановка в ранчото на Адам се беше превърнала за нея в образец на идилично щастие. Все пак тя успя да се усмихне, както се очакваше от една добре възпитана дама.
— Печелят ли конете ти? — попита вече с по-безпристрастен тон младата жена.
Той кимна.
— Магнус печели всяко състезание, в което участва. Ела да го видиш утре. Люси ще бъде много доволна.
Той спря за момент.
— Както и аз.
— Би ми било много приятно.
Флора използваше умерената си светска интонация, тази, в която не се прокрадваха неподходящи емоции. Това беше истинско изпитание за нервите й.
— Ще пратя екипаж да те вземе утре сутринта в десет и половина.
Младият мъж се изправи рязко.
— А сега мисля да се върна в казиното. Ако остана тук още малко да те гледам в тази изкусителна рокля — усмивката му беше напрегната, — няма да бъда повече сигурен в действията си.
Ако беше останал, мислеше си Флора, докато го наблюдаваше да се отдалечава — силен, с широки рамене, строен, с красиви гъвкави движения, тъмната му красота беше не по-малко екстравагантна от страстта му, тя щеше да му позволи всичко.
И младата жена потрепера в жегата.
Беше много по-лесно да потисне копнежите си на дневната светлина, особено когато присъстваше и Люси. Денят, който прекараха на хиподрума беше истинска мечта — възможно най-доброто и хармонично приятелство. Разговорите се въртяха около коне, скорости и жокеи, конюшни — зашеметяващата безспирна активност на надбягванията. Обядваха заедно с Колдуел и приятелите му. Споровете бяха забавни, енергични, невъздържани и дори истерични от време на време и Флора се смя повече, отколкото й се беше случвало от много дълго време. Очевидното й щастие доставяше огромно удоволствие на Адам.
Жребците на Адам победиха във всички надбягвания, в които участваха, така че двамата с Флора спечелиха доста прилична сума от залаганията.
— Имам намерение да си купя някои дреболии с печалбата си — заяви развеселена младата жена. — Нещо напълно излишно.
— Утре ще те заведа в „Тифани“ — каза Адам.
— Кога?
Лицето й се разтапяше от усмивки.
— Когато искаш. Ще отворят магазина по всяко време.
— Утре сутринта би било прекрасно.
— Тогава в девет, преди състезанията.
— Прекрасно.
Колко приятно беше да го обича, мислеше си тя.
Колко лесно беше да я направи щастлива, мислеше доволен младият мъж.
От време на време, когато бягаха конете на Адам, настроението ставаше по-сериозно. Той наблюдаваше всяко едно движение на животното и жокея с хронометър в ръка, без да пропуска и най- незначителните подробности. През останалото време Люси не ги оставяше на мира с въпросите и коментарите си, нейната кукла Дий-Дий също участваше в разговора. А след обяд, след надбягванията, след като придружиха Флора до дома на леля й, по настояване на Люси Адам се съгласи да остане за чая.
— Няма да играеш на карти преди девет часа, татко, така че имаме достатъчно време за чая и сладките — беше настояла радостно Люси, докато баща й все още се колебаеше дали да приеме предложението на Флора.
Как можеше да откаже на подобна логика.
Настаниха се в градината под сянката на старите брястове. На масата, близо до леха трицветни теменуги проблясваше сребърен сервиз за чай. Белите плетени столове бяха наредени в полукръг.
— Не обичаш ли само глазура? — попита Люси, като облизваше блажено пръстите си.
— Тя ми е любима — съгласи се Сара, — точно затова карам готвачката винаги да прави от тях за следобедния чай. Едва вчера Флора ми припомни колко много ги обича.
— Обичам всякакви сладки — каза с усмивка младата жена.
— Но най-вече шоколад — обади се Адам.
И погледът, който си размениха двамата накара дори една светска дама като Сара да замълчи.
— Не сте пил изобщо от чая си, мистър Сер — каза тя, когато внезапно настъпилата тишина й се стори прекалено дълга. — Бихте ли искал нещо по-силно?
На Адам му беше нужно известно време, за да отговори и когато най-после се обърна към домакинята, той отвърна доста разсеяно:
— Едно бренди би било чудесно.
— Обикновено татко не пие чай, въпреки че мама винаги се оплакваше и казваше, че бил… коя беше онази дълга дума, татко? Започваше с „не“.
— „Невъзпитан“ — отговори младият мъж.
— Това е единствено въпрос на вкус, скъпа — побърза да каже Сара, за да прекъсне внезапно настъпилата тишина. — Много мъже намират чая за твърде слаб. Скъпият ми съпруг винаги предпочиташе чаша ром. Този навик му беше останал от дните, прекарани в морето, когато обикалял с клипер край бреговете на Китай. Ромът беше любимото му питие — топъл, студен, със захар и лимон, с жълтък… просто всички разновидности напитки с ром… му харесваха.
Давайки си сметка, че говори припряно и нервно, Сара внезапно заключи:
— Така че нека да извикам слугинята да ви донесе бренди — добави веднага тя и разклати с видимо вълнение звънчето, поставено на масата.
Адам мислеше да отвърне, че няма нужда от бренди, но тогава реши, че това само още повече щеше да увеличи смущението й.
Флора се учудваше как само няколко думи бяха в състояние да предизвикат такава вълна от спомени. Адам често я беше хранил с богатите шоколадови десерти, която тя си поръчваше в хотел „Плантърс хауз“. Спомни си всички вълнуващи вариации по този повод.
— Какво значи „клипер“?
Въпросът, който изчурулика Люси, имаше ефект на барабанен бой в отново настъпилата тишина.
— Ела да ти покажа няколко картини на клипери — отвърна незабавно Сара, като се питаше дали се опитваше да избяга като някоя страхливка или любезно да остави двамата влюбени насаме. — Това са големи платноходи, скъпа и в библиотеката ще можем да ги видим на някои от любимите платна на съпруга ми.
— Никога не съм виждала голям платноход. Само параходи по Мисури. Моята бавачка Клауди дошла по
