Може би беше по-добре да изпрати Роузи и Флоси обратно в Монтана, размишляваше в това време Адам, докато прекарваше златната верижка на часовника през пояса си. Последното, от което се нуждаеше, бяха проблеми с младите бавачки на Люси.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
На бала на стария полковник в хотел „Юниън“ имаше страшно много народ. Дребно накъдрените по модата коси и белите колосани якички бяха увиснали от горещото августовско време. Жените, обременени от фусти, кринолини и корсети, бяха с лъщящи от пот лица — нещо недопустимо за една дама. Вратите на терасите бяха широко отворени с надеждата през тях да повее лек ветрец или да навлезе прохлада. Леденото шампанско, което тази нощ се радваше на особена почит, имаше немалък принос за царящото веселие.
Сара и Флора пристигнаха късно, за да избегнат най-голямата жега, тъй като се интересуваха много по-малко от танците, отколкото от компанията на Колдуел, която със сигурност щеше да дойде след като първо поиграе в казиното.
Сара представи племенницата си на домакина и домакинята — полковника и неговата племенница мисис Мортън. Съпругата на мистър Белингтън беше отишла на гости в Европа за по-продължително време от обикновено — нещо обичайно за богатите семейства, в които съпругът беше загубил интерес към съпругата си. Полковник Белингтън, един от най-богатите американци беше известен ценител на красивите жени, така че веднага започна да се държи с подчертано внимание към Флора. Тя трябваше да изтърпи няколко танца и изпиването на две-три чаши шампанско, преди да успее учтиво да се измъкне от похотливите му обятия.
— Той се държи почти невъзпитано — сподели шепнешком с леля си младата жена, като се подпря на стената на терасата, където бяха излезли. — Буквално трябваше да издърпам ръцете му от кръста си.
— Средата, от която произхожда не е от най-префинените — отбеляза Сара. — А и той мисли, че богатствата му му дават право на всичко.
— Все пак не и над тялото ми — отвърна разгорещено племенницата й. — Случвало ли се е някой някога да го унизи публично? Чувствах се страшно изкушена да го сторя.
— Не, доколкото знам, въпреки че не една красавица се е облагодетелствала със солидна сума пари от страстния му интерес към жените.
— Слава Богу нямам нужда от парите му. А той няма никакъв финес. Мисля да поизляза в градината, за да се поразхладя. Няма нужда да идваш да ми правиш компания.
Сара имаше много приятели, дошли на приема. Вече се беше видяла с десетина от тях в дамската стая — все жени, които идваха в Саратога за такъв период, както и Сара, и които се познаваха от години и знаеха всевъзможни подробности за всеки от по-видните посетители и семействата им.
— Ще се върна след малко.
— Сигурна ли си, че искаш да останеш сама?
— Абсолютно. Тук е доста по-прохладно и много по-спокойно. А сега иди да видиш каква клюка умираше от желание да ти каже Елизабет Стантън. Тя просто едвам се сдържаше.
— Нямаше как да ми каже пред Шарлот Брустър.
— Така и предположих — каза с усмивка Флора. — Трябва да е нещо пикантно. Ще ми разкажеш подробностите тази вечер.
Флора тръгна по осветената на равни интервали от богато орнаментирани газови лампи веранда, откри желязна скамейка в едно закътано ъгълче и седна на нея. Музиката, която се носеше от балната зала беше заглушена от пищната зеленина, нощният мрак като че я отделяше от шума и суматохата, дори разхождащите се из градината двойки бяха достатъчно далеч, за да не нарушават уединението й.
По принцип беше много добре, че беше приела съвета на баща си да дойде дотук, за да се види с Адам, а и Сара също подкрепяше тази инициатива. Сега обаче, след като вече беше пристигнала и се беше превърнала в част от френетичната тазвечерна тълпа, тя повече нямаше желание да нахлува в живота на Адам. Може би беше уморена, може би това се дължеше на горещината. А може би не се чувстваше вече толкова привлекателна. Не беше изключено настроението й да беше следствие и от неприятните намерения на стария полковник, с които може би щеше да й се наложи да се бори по време на престоя си тук.
Никога не беше преследвала мъжете. Поне не го беше правила умишлено. Нито пък беше чувствала необходимост от подобно нещо.
Тя се отпусна на пейката, въздъхна леко, облекчена, че е взела решение. Колко хубаво беше да е отново наясно и в мир с емоциите си. Животът беше изпълнено с приятни преживявания пътуване, а не неприятна манипулация от страна на хора и събития. Щеше да постои при леля си известно време, да види някои от конните надбягвания и после да се върне в Монтана. Прохладата на планините беше наистина много силен коз срещу дългото й оставане в тези горещи места.
Осемдневното пътуване явно също беше казало думата си, а и няколкото чаши с шампанско, които беше изпила, й действаха приспивателно, така че малко по-късно, удобно изтегната на скамейката и унесена от далечната музика, младата жена заспа.
Не след дълго Сара забеляза Колдуел до бюфета и се приближи към него. Като дългогодишни приятели те радостно се поздравиха.
— Така си и мислех, че ще те открия тук — пошегува се тя.
Храната винаги беше привличала Колдуел, апетитът му към всичко, което предлагаше животът, беше наистина гаргантюански, както впрочем и размерите му.
— Не бих могъл да пропусна угощението на полковник Белингтън, Сара — избумтя той. — Тази вечер диамантите ти засенчват моите, скъпа. Изглеждаш прекрасно.
Колдуел беше известен и като „Бялата шапка“ заради широките меки бели каубойски шапки с широка периферия, които носеше, а диамантените му пръстени, игли за вратовръзки и копчета за яка можеха да ослепят човек.
— Тази вечер съм в празнично настроение. Два от конете ми заеха първите места.
— Мислиш ли, че не зная това, скъпа, щом моите останаха на второ и трето място. Иска ми се да купя твоя черен красавец и да го взема в табуна си.
— За него ще бъде прекалено топло в Тексас, Колдуел. За там е по-добре да вземаш чистокръвни арабски коне.
— Дяволски права си, но твоят черен жребец е истински бегач.
След като Колдуел я представи на тези от хората си, с които Сара не се познаваше, както можеше да се очаква разговорът се насочи предимно към конете и то най-вече към разискването на евентуалните победители в надбягванията на следващия ден.
Когато Колдуел се извини за момент, за да отиде да си вземе един омар, Сара се обърна към Адам и рече:
— Виждал ли сте племенницата ми — Флора Бонам? Пристигна тук от Монтана, въпреки че, като се има предвид обширната й територия, може и да не сте имали възможност да се срещнете.
На Адам му се стори, че сърцето му спря за секунда, а събеседницата му като че забеляза вълнението му, защото го погледна заинтригувана.
— Силната жега ли ви притеснява? — попита любезно тя.
Той я увери, че не е така и когато Колдуел след секунда отново се включи в разговора, Адам откри, че беше неспособен да се концентрира в наново подхванатата тема за евентуалните победители на следващия ден. Изведнъж като че вече за него нямаше никакво значение кой беше победителят, какво беше времето му или пък дали Ленърд Джеръм или Травърс щяха да пуснат тригодишните си бегачи в надбягванията от следващия ден.
Флора беше ли тук?
Не в Саратога, а на бала?
— Къде е тя? — чу се той да пита.
