— Това наистина би си заслужавало осемдневното пътуване. Мислиш ли, че ще се сети за мен?
Графът се разсмя.
— Скъпа, мисля, че е много трудно човек да те забрави.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Всички хотели бяха пълни: гигантският „Юниън“, не по-малкият „Конгрес Хол“, изключително красивият „Кларъндън“, където Адам беше настанил цялата си свита, както и всички останали, та дори и най- невзрачните пансиони, които бяха доста далеч от модните изисквания. Спокойният ход на обществените развлечения си беше все един и същ: закуска между седем и девет, разходка до някой от минералните извори и пиене на водата му, утринен концерт, лек обяд, който в големите хотели се сервираше едновременно на хиляда посетители от обслужващ персонал, наброяващ около двеста и петдесет сервитьори. Нова разходка за наместване на храната, отсядане на някоя от дългите веранди покрай местата за разходка на висшето общество, следобеден концерт, при това с възможност за избор, тъй като всеки хотел наемаше собствени музиканти. А в четири — главното събитие на деня — процесията с каляски до близките езера.
Програмата беше свободна, посветена на ядене, пиене, спане, разговори, разходки, четене, яздене, леки развлечения — всичко беше предназначено да доставя удоволствие. Дамите трябваше да сменят тоалетите си поне пет пъти дневно, така че всички да видят великолепните им гардероби и бижута. А за тези, които се интересуваха от надбягванията, хиподрумът беше отворен от девет сутринта до четири следобед. Жени с леко поведение, прекрасно облечени и фризирани — тъй като в Саратога все още се спазваше традицията, противопоставяща се на греха — стояха изложени, подобно на красиви цветя в каляските си. Защото къде беше най-вероятно да срещнат богати мъже, ако не на конните надбягвания.
В девет се откриваха балове, за които говореха като за вечеринки, докато мъжете с други интереси можеха да залагат богатствата си в дискретни частни клубове, в които не се допускаха жени.
За разлика от Нюпорт, другият летен курорт за богаташи, който приютяваше жителите си зад бариерите на струващите милиони долари вили, Саратога приемаше и тези, които можеха да си позволят една хотелска стая. Така че финансови титани от източните щати, преуспяващи бизнесмени от западните райони, магнати в областта на транспортните средства, политически величия, светски личности, не упражняващи никакви професии и представители на аристокрацията, влюбени в конните надбягвания се разминаваха със средната класа на Америка по верандите, край изворите, по време на храна в огромните трапезарии, при залаганията на хиподрума и по сенчестите места за разходка. И този пъстър човешки парад, това типично за Америка смесване на различни култури, където всеки предприемчив и находчив човек имаше възможност да натрупа богатство, се събираше в Саратога всяка година, предлагайки забележителна картина — тази на демократизацията на елегантността.
Флора пристигна в дома на леля си в разгара на сезона, по време на най-големия наплив на посетители, леко притеснена поради причината за идването си, уморена от осемдневното пътуване и благодарна на баща си, че беше настоял да изпрати слугата си с нея.
Хенри, дребен корнуелец с дарба за езиците и неизчерпаема енергия, я беше придружавал по време на пътуването й из Америка като че без да почувства умора, учудвайки я непрестанно с организаторския си талант. Багажът й беше пристигнал преди тях, както и втората и третата телеграма от баща й, така че Сара я очакваше с разтворени обятия и гостоприемна усмивка.
— Скъпа, колко хубаво, че дойде — провикна се леля й и я прегърна. — Не съм те виждала от цяла вечност. Влизай и ми разкажи всичко — добави бодро тя, като хвана Флора за ръката и я поведе към прохладата, която предлагаше къщата на площад „Франклин“. — Сигурно си гладна.
— Хенри се погрижи никога да не оставам гладна — отвърна с усмивка племенницата й. — Както впрочем се погрижи и за всичко останало.
— Което обяснява защо баща ти му плаща толкова добре. Той е истинско бижу. Дори майка ти го харесваше, а тя не понасяше да дели баща ти с когото и да било. Нека да поседнем в градината, там е много прохладно — продължи тя и задърпа Флора през малката гостна към френските прозорци, от които се стигаше до потъналата в зеленина и цветя беседка.
След като се настаниха и слугинята, която сервира чая се оттегли, Сара започна:
— Татко ти ми изпрати телеграма, но нали знаеш колко лаконични са тези послания. Какво те води в Саратога?
Беше дипломатична, тъй като изпратените от Джордж Бонам телеграми бяха доста подробни, въпреки че от дискретност в тях не се споменаваха никакви имена.
— Татко ме убеди да дойда — отвърна с лека въздишка Флора. — Осемте дни на пътуването ми дадоха достатъчно време, през което да съжалявам, че съм предприела тази стъпка. Татко обаче мисли, че Адам Сер може да ми даде известно успокоение.
— А ти нуждаеш ли се от успокоение? — попита с привидно спокойствие Сара Гибън, защото Адам Сер й се струваше последният човек на земята, който можеше да донесе успокоение на една жена.
— Не съм напълно наясно какво точно искам. Ако ми беше задала същия въпрос преди няколко месеца, мъжко име никога не би било отговорът на неустановените ми чувства. Работата ми винаги е стояла на първо място. Тя беше най-голямото ми удоволствие.
— Докато сега удоволствието, наречено Адам Сер, нахлу в този частен резерват.
Флора повдигна рамене и взе един от сладкишите.
— Ядеш ли повече, когато си разстроена? — попита тя, след като отхапа от гарнираната с целувка сладка. — Слава Богу, че Хенри беше до мен, така че не ми липсваха сладки неща.
И тя се усмихна ведро, изпълнена със снизхождение към дребните си недостатъци.
— Понякога един два бонбона ми помагат да се преборя с неразположението си — съгласи се леля й. — Какво обаче възнамеряваш да правиш, щом вече си дошла тук — настоя Сара, тъй като искаше да чуе мнението на племенницата си по повод описаните в телеграмите на зет й събития.
— Да накарам Адам Сер да плати за дяволското ми неразположение — отвърна с усмивка младата жена, — както и за килограмите, които сигурно натрупах, благодарение на лошото си настроение.
— Изглеждаш великолепно, скъпа. Не е нужно да го караш да плаща за това, но никога не е зле човек да си отмъсти малко за това типично мъжко безгрижие, което те започват да култивират у себе си още от люлката — добави спокойно Сара, повдигнала дяволито едната си вежда.
— Страхувам се, че плановете ми бяха насочени най-вече в тази посока — заяви ведро Флора, — въпреки проявите от време на време на съвестта ми, която ме призоваваше към миролюбиви средства. След осемте дни, прекарани в разсъждения и търсене на различни философски доводи, съм убедена, че дойдох за да разбия живота му и да го прелъстя.
— Последното не е никак трудна задача, щом става въпрос за Адам Сер.
— Но в този случай може да се окаже много трудна мисия. Когато се разделихме последния път, той каза само: „Съжалявам“.
— Характерно поведение за него, в това не се и съмнявам. Както и за тебе — напомни на племенницата си Сара. — Доколкото си спомням и ти си се отнесла по подобен начин с не един и двама влюбени младежи.
— И сега плащам за лошите си постъпки — отвърна Флора, като се усмихна леко. — Струва ми се, че съм оглупяла и влюбена както никога досега, затова дойдох, за да открия дали не ми липсва толкова много само защото си отиде така внезапно.
— А когато разбереш истината, какво ще правиш?
— Тогава ще се окажа наистина в задънена улица — отговори откровено младата жена, тъй като една постоянна приятелска връзка не се побираше в рамките на настоящия й начин на живот.
Тази възможност винаги беше отлагана за някакво неопределено бъдеще с някакъв безименен мъж, а причините според нея щяха да й се изяснят дотогава.
— Това, което би ми доставило удоволствие в момента, е да му кажа „здравей“ и да наблюдавам реакцията му. Малък тест на способностите ми като прелъстителка. Сигурно звуча като някой безскрупулна, злонамерена личност.
