— Може ли да използвам някои по-пикантни слова?
— Не.
— Още не сме женени и ти вече започваш да ставаш добродетелна. Може би ще трябва да премисля върху предложението си за женитба — пошегува се той. — Поне с Изолда бях свободен да задоволявам либидото си с други жени.
— Това не е позволено в моя договор.
Флора го изгледа убийствено.
— Мислиш ли, че би могла да ме спреш, малката ми — подразни я той.
— Един куршум между веждите би свършил добра работа.
Очите му се разшириха от престорена уплаха.
— Тогава наистина ли се очаква от мен да бъда верен?
— Задължително.
— Това обаче се отнася и за теб — каза тихо той.
Закачливият тон беше изчезнал от гласа му.
— Приемам с удоволствие, господин графе. Приключихме ли вече с нашите ултиматуми и изисквания, защото аз те обичам повече от всичко на света. А ти ще определиш залога.
Младата жена се усмихна безгрижно.
— Сигурна съм, че ще спечеля.
— И двамата спечелихме вече — произнесе нежно Адам, стоплен от радостта в очите й, а сърцето му преливаше от любов.
— Разбрах го преди теб. Разбрах го още когато…
— …заговорихме за първи път за Сибир. През онази нощ бях решил дори да не се приближавам до жена. Не и след неотдавнашните си отвратителни сцени с Изолда.
— Но аз те накарах да промениш намеренията си.
— Без никакво съмнение, биа.
Той се усмихна.
— Неведнъж съм се замислял дали да не купя онова ландо от съдията и да му отдавам нужните почести.
— То наистина би ни припомняло доста приятни моменти — каза замечтано Флора.
— В такъв случай стигнахме ли до някакво споразумение, моя сладка прелъстителке? — прошепна младият мъж и я притисна още по-силно към себе си. — Ще се оженим веднага след анулирането на брака ми. В мига, в който разберем това. Церемонията ще се извърши от вещото лице, което е най-близо в момента, независимо дали е свещеник, проповедник или шаман.
— Дадено — отвърна бодро Флора. — Татко също ще бъде на седмото небе. Всъщност той ме накара да дойда. Междувременно, във връзка с нашия залог, тъй като знаеш колко обичам да печеля, казвам петдесет хиляди за Ватикана, не по-малко от двеста хиляди за Изолда и още сто хиляди за аристократичното й семейство. Прогнозата ми е точна до последното пени, скъпи, нямаш никакъв шанс да спечелиш.
— Джеймс е много стиснат. Струва ми се, че завишаваш сумите. Според мен за Ватикана ще бъдат нужни с десет хиляди по-малко, наполовината на твоите предвиждания — за Изолда (той я ненавижда) и нищо за семейството й. Веднаж бащата на Изолда му нареди да вземе палтото му, като го обърка с някой от прислугата. Това ще му струва скъпо.
— Но от друга страна те знаят, че бързаш. Което ще повиши цената.
— Не ме интересува колко ще струва. Само ти си от значение за мен — каза Адам, като думите му му доставяха истинско удоволствие. — Изолда ме напусна и аз ще се погрижа да си отиде завинаги от живота ми. Каквато и да е цената за това.
— Толкова съм щастлива, че те открих онази нощ у съдия Паркман — заяви весело младата жена.
— А аз възнамерявам да направя всичко възможно, за да продължаваш да си все така щастлива — прошепна Адам, като хапеше лекичко ухото й.
— Това можеш да го ядеш по-късно, Адам — провикна се Джордж Кръм, предвождайки процесията от свои съпруги, всяка от които носеше поднос храна. — Първо опитай от това.
Адам покани домакините си да се присъединят към тях и след като придърпаха още една маса, всички те заедно се насладиха на закуската на чист въздух и на прекрасната панорама на бреговете на езеро Саратога. Прясна пъстърва, изпържена до хрупкавост, сварени във вино и благоуханни треви костур, горски бекас, бекасина, яребица в апетитни бели сосове бяха наредени в съдове от тънък китайски порцелан. Специалитетът на Джордж — саратогски чипс — нарязани на тънки като хартия и след това изпържени и посолени картофи, изпълнил огромна стъклена купа, изчезна с невероятна, но очаквана скорост. Изключително вкусното му изобретение вече фигурираше в менюто на много ресторанти по целия свят. Масата беше отрупана с истински букет от сочни плодове: ананаси, тамаринди, нар, праскови, кайсии и грозде. И всичко това бе съпроводено с искрящо шампанско.
Беше наистина едно прекрасно утро в прекрасен свят. Хубава храна, приятна компания, бъдещето се очертаваше в розови краски пред Флора и Адам.
Като десерт за всичко, което се беше случило до този момент, на връщане в Саратога се отбиха в магазин „Тифани“. Младата жена си купи брошка, украсена с перли и смарагди, репродукция на ренесансовия си първообраз, изобразен в един от портретите, нарисувани от Рафаел. А Адам настоя да й купи пръстен.
— Годежен пръстен — прошепна той.
Тя поклати глава и нервно погледна към продавача, за да разбере дали не беше чул.
— Шт! Какво ще каже Сара, ако пишат за това в клюкарската рубрика на утрешния „Хералд“?
Джеймс Гордън Бенет, собственик на „Ню Йорк Хералд“ имаше особено голяма слабост към публикуване на изобличителни репортажи за живота на богатите посетители на Саратога. Всеки ден по страниците на вестника избухваше поредният скандал.
— В такъв случай — приятелски пръстен с перла или смарагд, така че да бъде в тон с новата ти брошка — измърмори той и, преди тя да успее да отговори, младият мъж се обърна към продавача с най- нормален тон:
— Покажете ни пръстените със смарагди.
Без да обръща внимание на протестите й, Адам избра един пръстен с голям овален смарагд, заобиколен с диаманти, наниза го на четвъртия пръст на лявата й ръка, целуна я пред очите на продавача, който счете за по-разумно да се прави, че нищо не е забелязал и каза:
— Вземам го.
Всички, които работеха в „Тифани“ бяха разбрали, че богатите живеят по по-други стандарти, различаващи се от тези на нормалните хора и че щом граф дьо Шастлю, чиито коне бяха ненадминати и който освен това по случайност беше женен, е решил да се сгоди с красива млада жена, като й подари пръстен на стойност трийсет хиляди долара, най-малко един дребен служител можеше да си позволи да обсъжда публично ексцентричните прищевки на благородник от неговия ранг.
Продавачът все пак стори точно това — предложи своята информация на репортера на „Хералд“, който редовно му плащаше за възможността да надниква в личния живот на богатите и известни личности. Така че този ден младият служител в „Тифани“ прибави двайсет долара към доходите си.
Люси и готвачката харесаха много новата брошка и пръстена. Това обаче, което наистина зашемети момиченцето, беше касичката във форма на папагал с диамантени очи, който пляскаше с криле и отваряше човка, когато някой пуснеше монета през отвора, предназначен за това. А когато Флора се върна в дома на леля си след следобедния пикник, Сара изказа възхищението си от новите бижута, като прояви и малко по- особен интерес към тяхното значение.
— Адам го нарече „годежен пръстен“ — усмихна се младата жена. — Малко странен термин при дадените обстоятелства.
— Но затова пък много красив. Колко дълго възнамерявате да бъдете сгодени? — попита ведро Сара.
— Докато бракът му не бъде анулиран.
— Това може да бъде дълъг процес.
— Междувременно ние се връщаме в Монтана.
