Европа е прашно плюшена,
вагони първа класа
с първокласен прах.
И кондукторът
прилича на розово
марципанено прасе
и с патешка походка
върви по коридора.
ФРОЙЛАЙН!
Той го произнася с четири умлаута
и червеният лачен кожен ремък
на гърдите му звънва във въздуха
като скъсан ластик.
И шапката му стърчи нагоре като връх,
папска корона,
насочена към небесата с претенции
за абсолютна власт,
божественото право
на кондуктора на Бундесбан.
ФРОЙЛАЙН!
Е pericoloso sporgersi.
Nicht hinauslehnen.
@II est dangereux…
повтарят колелата.
Но аз не съм толкова тъпа.
Аз знам къде свършват релсите
и влакът се придвижва напред
към тишината.
Аз знам, че спирката
ще бъде безименна.
Косата ми е толкова арийска,
колкото може да бъде.
Името ми е Пирен.
Паспортът ми, очите —
по-сини от баварското небе.
Но той вижда
Звездата на Давид
в пъпа ми.
Бум. Прас.
Нося я за
последния стриптийз.
ФРОЙЛАЙН!
Някой ме побутва и събужда.
Моята ръка страхливка
почти се вдига за поздрав
към този настръхнал малък
униформен мъж.
Schones Wetter heute,
казва той,
посочвайки с глава
към фермите с неясни очертания
зад прозореца.
Щракайки, той пробива
билета ми, после
лицето му мекица ми се усмихва
в слънчевата светлина, която
изведнъж става блага
като пилешка супа.
[# Времето е чудесно! (нем.). — Б. пр.]
Преди да отида да живея в Хайделберг, не съзнавах особено, че съм еврейка. О, имах някакви спомени: баба ми, докато насапунисваше ръцете ми, казваше, че отмива „германците“ (нейна игрословица синоним за микроби). Сестра ми Ренди пък беше измислила игра, наречена „Да избягаме от германците“, която се състоеше в това, да навлечем най-топлите си дрехи, да напъхаме бебето Клое в кукленската детска количка, да си направим сандвичи с ябълково пюре и да седнем да ги ядем в уханните дълбини на килера за дрехи, надявайки се, че запасите ни ще стигнат, докато дойдат съюзниците. Имам също някакъв далечен спомен за най-добрата си приятелка Джилиън Баткок (петгодишна) от епископалната църква, която казваше, че не би могла да се изкъпе заедно с мен, тъй като съм еврейка, а евреите „винаги правели пиш във ваната“. Но по принцип съм прекарала едно универсално детство. Приятелите на родителите ми бяха от всички цветове, религии и раси. Както и моите. Сигурно съм научила израза „Общочовешко семейство“, докато още съм пишкала в гащичките си. Понякога вкъщи се говореше на идиш, но само когато го използваха като кодов език, за да скрият нещо от прислужничката. От време на време си служеха с него и за да заблудят нас, децата, но ние със своите безпогрешни детски радари винаги схващахме смисъла дори и да не разбирахме думите. В резултат на всичко това така и не научихме добре идиш. Трябваше да прочета „Сбогом, Колумб“, за да разбера думата „shtarke“, и „Вълшебната бъчва“, за да открия, че има вестник „The Forward“. Едва на четиринадесетгодишна възраст присъствах на честване на бар митцвах (този на първи братовчед, от Сприг Вели, щат Ню Йорк), докато майка ми си остана вкъщи с главоболие. Дядо ми като бивш марксист, който вярваше, че религията е опиум за народа, забрани на баба всякакви „религиозни дивотии“, а след това ме обвини (когато вече навлезе в сантименталния ционизъм на своите осемдесет години), че съм „мръсна антисемитка“. Разбира се, че не бях антисемитка. Работата беше в това, че аз не се чувствах особено много еврейка и все не можех да разбера защо точно той от всички хора по света започна да говори като Чейм Вайзман. Пубертетът ми (в летния лагер Брейк Нек, Гимназията за музика и изящни изкуства и като стажантка към фонда за екология на Хералд Трибюн) беше протекъл безметежно; тогава за председател на класа винаги избирахме негър, а да имаш приятели и гаджета от други раси се считаше за неоспоримо доказателство за социално положение. Не че не съзнавах лицемерието на тази обратна дискриминация, още тогава, но все пак доброволно поех моята част от интеграцията. Считах себе си за интернационалистка, фабиансоциалистка, приятел на човешкия род (тогава още никой не говореше за женския род), хуманистка. Настръхвах, щом чуех невежи еврейски шовинисти да говорят, че Маркс, Фройд и Айнщайн са все евреи и че евреите имат по-висши гени и мозъци. Беше ми ясно, че да се смяташ за по-висш е сигурен признак, че си по-низш, а да смяташ себе си за изключителен, е сигурен признак, че си посредствен.
[# Игра на думи — от Germans = германци на англ. ез., и Germs = микроби, бацили на англ. ез. — Б. пр.]
[## Празненство за навършване на пълнолетие, което според еврейската традиция е на тринадесетгодишна възраст. — Б. пр.]
Откакто съм навършила две години, всяка Коледа правехме елха. Само че ние не празнувахме Рождество Христово; ние празнувахме (казваше майка ми) „Зимното слънцестоене“. Джилиън, която имаше ясла под своето коледно дърво и Витлеемска звезда на върха му, разгорещено спореше с мен. Аз решително повтарях думите на майка си.
„Зимното слънцестоене е отпреди Исус Христос“ — казвах. Горката набожна майка на Джили пък
