— Ако е умен, просто ще забегне с някое друго маце.
— И ще го направи ли?
— Така поне бих постъпил аз във всеки случай. Виж, ясно е, че ти и той трябва да се преустроите по някакъв начин. Не бива да продължавате да хленчите цял живот. Хората може и да умират в Белфаст и в Бангладеш, но това е само допълнителна причина, поради която трябва да се научите да се забавлявате. Предполага се все пак, че животът трябва да бъде забавен, или поне част от него. Ти и Бенет звучите като двойка фанатици: „Надежда всяка оставете: краят е близък.“ Не правите ли нищо друго, освен да се притеснявате? Това е такава дяволска загуба на време.
— Той те нарича с най-лошите възможни епитети — казах аз през смях.
— Така ли?
— Нарича те „частичен обект“.
— Наистина? Хубаво, но той също е шибан „частичен обект“. Психологизиращо копеле.
— И ти се изяви в психологизирането, нали, скъпи? Понякога мисля, че би трябвало да се махна и от двама ви. ЖЕНА ЗАДУШЕНА ОТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ЖАРГОН. ЛЮБОВНИКЪТ И СЪПРУГЪТ — ЗАДЪРЖАНИ ЗА РАЗПИТ.
Ейдриън се засмя и ме погали по задника. Няма професионален жаргон за това. Беше един целокупен обект. Задник и половина фактически. Никога не съм се чувствала по-щастлива за дебелия си задник, отколкото, когато бях с Ейдриън. Ако мъжете само знаеха! Всички жени си мислят, че са грозни, дори красивите. Мъж, който разбере тази тайна, би могъл да начука повече жени и от Дон Жуан. Всички те мислят, че путките им са грозни. Всички те намират дефекти във фигурите си. Всички те мислят, че задниците им са прекалено големи, гърдите им — прекалено малки, бедрата им — прекалено тлъсти, глезените им — прекалено дебели. Дори моделите и актрисите, дори жените, за които си въобразявате, че са толкова красиви, че нямат за какво да се притесняват — дори и те се притесняват през цялото време.
— Обичам дебелия ти задник — рече Ейдриън. — Колко ли храна си погълнала, за да се сдобиеш с такъв дебел задник. Хмм! — и заби зъбите си в него. Канибал. — Сбърканото във вашия брак е — допълни той на задника ми, — че целият е изтъкан само от работа. Никога ли не се забавлявате заедно?
— Разбира се, че да… еее, боли!
— Кога например? — седна той. — Разкажи ми кога ви е било весело.
Напъвах мозък. Караниците в Париж. Автомобилната катастрофа в Сицилия. Скандалите в Паестум. Скандалите за това кой апартамент да вземем. Караницата, задето напусках психоаналитиците. Тази заради карането на ски. Караницата заради самата караница.
— Било ни е весело много пъти. Няма защо да ме въртиш на шиш.
— Ти си лъжкиня. Всичките ти психоанализи са истинска загуба на време, ако още продължаваш да лъжеш непрекъснато самата себе си.
— Весело ни е в леглото.
— Само заради това, че аз не те начуках, както трябва, бас ловя.
— Ейдриън, мисля, че ти наистина искаш да разрушиш брака ми. Това е играта ти, нали? Доставя ти удоволствие и си зациклил на тази тема. Може аз да съм зациклила на тема „чувство за вина“. Бенет може да е зациклил на тема „професионален жаргон“. Но ти си зациклил на тема „триъгълници“. Това е твоята специалност. С кого живееше Мартин, та въпросното обстоятелство я направи толкова привлекателна за теб? С кого се чукаше Естер? Ти си брачен вампир, ясно ли ти е! Ти си лешояд.
— Да, когато намеря мърша — обичам да я почистя. Ти го каза, не аз. Метафората за лешояда е твоя, патенце. Мъртвата плът — също твоя. И тази на Бенет.
— Мисля, че харесваш Бенет повече, отколкото си признаваш. Мисля, че те вълнува.
— Само не мога да реша дали съм педал или не — изхили се той.
— Бас държа, че си.
— Мисли си каквото искаш, патенце. Каквото и да е, но все нещо ще ти пречи да се порадваш истински на живота. Каквото и да е, но ще продължиш да страдаш. Познавам го добре твоя тип. Проклета еврейска мазохистка. Всъщност доста харесвам Бенет, само че той пък е проклет китайски мазохист. Би му сторила добрина, ако изчезнеш. Така ще му стане ясно, че не може да продължава да живее по този начин, страдайки през цялото време и призовавайки Фройд за свидетел.
— Ако се махна, ще го загубя.
— Само ако не си е струвало да го имаш.
— Защо казваш това?
— Защото е повече от очевидно. Ако той се махне, значи не е за теб. А вземе ли те обратно, всичко ще бъде вече на съвсем нова основа. Никакво раболепие повече. Никакво безкрайно манипулиране един другиго с чувството за вина. Нищо не можеш да загубиш. А ние междувременно ще си прекараме страхотно!
Преструвах се пред Ейдриън, че не съм изкушена, но всъщност бях. И то жестоко. Като си помислех, Бенет, изглежда, наистина знаеше всичко за живота освен едно — че забавлението също представляваше важна част от него. Животът беше продължително боледуване, което трябваше да бъде излекувано с помощта на психоанализата. Можете и да не се излекувате, но в края на краищата нали човек умира при всяко положение. Медицинската кушетка ще се издигне край вас и ще се превърне в ковчег, а шест психоаналитици в черни костюми ще отнесат ковчега ви (и ще изсипят над зейналия ви гроб своя професионален жаргон).
Да, Бенет знаеше за частичните обекти и за цялостните обекти, за Едип и за Електра, за училищната фобия и за клаустрофобията, импотенцията и фригидността, отцеубийството и майцеубийството, желанието за пенис и желанието за утроба, отработването и свободните асоциации, депресията и меланхолията, интрапсихичния конфликт и екстрапсихичния конфликт, носологията и етиологията, сенилната деменция или ранната деменция, проекцията и интрожекцията, самоанализа и груповата терапия, формирането на симптомите и изострянето им; знаеше за състоянието на амнезия и състоянията на бягство, за патологичния плач и смях насън, за безсънието и прекомерното спане, за неврозите и психозите — много преди тези понятия да бяха стигнали до ушите ви — но, изглежда, не знаеше нищо за смеха и за майтапа, за остроумниченето и за словоплетениците, прегръдките и целувките, песните и танците; накратко — за всички онези неща, заради които си струваше да се живее. Сякаш бихте могли да пожелаете животът ви да бъде щастлив чрез психоанализата. Сякаш бихте могли да я карате и без смях, щом имате психоанализата. Ейдриън умееше да се смее и в този момент бях готова да продам душата си за него.
Усмивката. Кой беше казал, че усмивката е тайната на живота? Хиленето на Ейдриън беше чисто келешко. Аз също се смеех през цялото време. Когато бяхме заедно, чувствахме, че сме в състояние да победим всичко единствено и само със смях.
— Трябва да се махнеш от него — рече Бенет — и да се върнеш към психоанализата. Той не ти носи добро.
— Прав си — отвърнах. Какво бях изрекла току-що? Прав си, прав си, прав си. Бенет беше прав, и Ейдриън
— също. Мъжете са ме харесвали, защото винаги съм се съгласявала с тях. И не само на думи. В момента, в който изречах нещо, аз наистина си вярвах.
— Нека се върнем в Ню Йорк веднага, щом завърши конгресът.
— Добре — съгласих се и в момента също си вярвах. Иначе гледах Бенет и си мислех колко добре го познавам. Той беше сериозен и трезв понякога почти до степен на лудост, но точно това и обичах у него. Неговата абсолютна надеждност. Неговата вяра, че животът е пъзел, който в крайна сметка може да бъде подреден чрез упорита работа и непоколебимост. Аз споделях убеждението му, колкото споделях и смеха с Ейдриън. Обичах Бенет и го знаех. Знаех, че мястото ми е в неговия живот,
[# Наука за болестите. — Б. пр.]
а не в този на Ейдриън. Тогава какво ме караше толкова настойчиво да го изоставя и да замина с Ейдриън? Защо аргументите на Ейдриън проникваха до костния ми мозък?
— Би могла да имаш любовна връзка и без аз да разбера — добави той. — Дал съм ти толкова свобода.
— Знам — увесих глава.
— Ти наистина го направи заради мен, нали? Трябва да си ми била страшно ядосана.
