Може би е трябвало да направите на Тати един минет и да приключите? Може би това е единственият начин да се преодолее страхът?

Припълзях през предната стая на къщата на леля Симона (край нея и чичо Джордж, които хъркаха и двамата мелодично) и заварих Клое и Лала седнали в леглото, да четат заедно на глас порнокнига, озаглавена „Момичета за оргии“. По леглото бяха разхвърляни поне още десет книги със заглавия като: „Кръвосмешението в млада възраст“, „Трампата“, „Семеен стил“, „Сестра ми и аз“, „Дъщеря ми“, „Жена ми“, „Черешови склонности“, „Дълго и късо“, „Алеята на целомъдрието“, „Проникната на всички места“, „Пътешествие около света“ и „Писмата на сластта“.

Лала четеше на глас особено поетичен пасаж. И като че ли никой не забеляза пристигането ми.

Ханшът му започна да се движи все по-бързо (Лала четеше с поставен глас), тъй като приближаваше неотложният оргазъм. Чувствах тялото му да се удря в моето, коравият му хуй да изпълва всеки сантиметър от канала на моята женственост и можех да завия от удоволствие. Усетих началото на експлозиите вътре в мен и соковете на путката ми започнаха да се стичат надолу по любовния ми пасаж, смазваха горещия му прът и го караха да се плъзга по-лесно…

… Защо хората в порнороманите не се притесняваха никога и от никакви скрупули за разлика от мен? Нямаше нищо друго освен грамадни сексуални органи, които се блъскаха сляпо едни други в тъмата.

— Можете ли да престанете за малко и да ми обърнете внимание? — попитах аз.

— Не искаш ли много? — рече Лала, размахвайки книгата.

— Слушайте, дечица, оставете порноромана си настрана, защото нещо истинско ни дойде до главите, така че отваряйте си мръсните уши… — Лала погледна Клое, Клое погледна Лала и двете започнаха да се смеят, сякаш знаеха нещо, което аз не знаех.

— Добре де, какво има? Продължаваха да се смеят съучастнически.

— Хайде, идиотчета такива, кажете ми!

— Ще ни обясниш, че Пиер се е опитал да те съблазни… — рече Лала, все още хихикайки.

— Откъде, да ви го начукам, знаеш пък ти?

— Защото го опита и с мен — отвърна тя.

— И с мен — обади се Клое.

— Шегувате се!

— Не се шегуваме — настоя Лала. — Щяхме ли…

— Кажете, какво стана?

— Добре де, аз му се изсмях и го изхвърлих от леглото, а Клое твърди, че е направила същото… но не съм напълно убедена дали да й вярвам…

— Гаднярка! Кучка — извика Клое.

— Добре… Добре… Вярвам ти.

— И искате да кажете, че след това, което се е случило, просто продължавате да висите тук?

— Е, и — защо не? — отвърна Лала небрежно. — Той е безобиден… Малко е разгонен, защото Ренди прекарва целия си живот в напреднала бременност.

— Малко разгонен? Наричаш случилото се „малко разгонен“? Аз го наричам „инцест“!

— О, Боже, Айсидора — увличаш се! Пиер е само твой зет, да му го начукам… Това не е истинско кръвосмешение.

— Не е ли? — Мисля, че бях разочарована.

— Въобще не се брои! — допълни презрително Лала. — Но аз смятам, че ти ще намериш начин да го направиш да изглежда много по-трагично на хартията. (Лала мразеше писанията ми още оттогава.)

— Ще го изработя — рекох й.

На връщане от Каркаби (заедно с новата слугиня) Пиер изглеждаше във висша степен невъзмутим и спокоен. Сочеше ни забележителностите.

Араби — мислех си, — проклети араби! Какво несъразмерно чувство за вина изпитвах винаги аз за жалките си сексуални прегрешения! А имало хора по света, и то бая, които си правят каквото им се ще и никога, дори за миг, не изпитват чувство за вина — поне докато не ги хванат. Защо съм прокълната с такова хипертрофирало свръхего? Или просто това е да си евреин? Какво ли е направил чак толкова Мойсей за евреите, като ги е извел от Египет и им е дал понятието за един Бог, еврейската мацох-бол супа и вечната вина? Не можеше ли просто да ги остави на мира да си се кланят на котки, бикове и соколи и да си живеят като другите примати (с които — както сестра ми Ренди винаги ми припомня — са такива близки роднини)? Толкова ли е чудно, че всички мразят евреите, защото са дали на света чувството за вина? Можехме да минем прекрасно и без него. Просто да си джапаме в праисторическите локви, да си обожествяваме скарабеи и да си се ебем, когато ни дойде настроението? Помислете, да кажем, малко за египтяните, които са построили пирамидите. Дали и те са висели и са се кахърили например за това, дали като Работодатели са предоставяли Еднакви Възможности на всички? Дали някога им е хрумнало да се запитат, струват ли тленните им останки колкото животът на хилядите и хиляди, умрели в строежа на пирамидите им? Потискане, двузначност, двоичност, вина. „Кой — аз да се тревожа?“ — питат арабите. Нищо чудно, че искат да изтребят евреите. Кой ли не би искал?

След като се завърнахме в Бейрут, обсъдихме плана за прибирането у дома. Лала и Клое имаха чартърен полет до Ню Йорк, така че трябваше да си тръгнат заедно. Аз щях да летя със стария си билет „отиване- връщане“ на „Алиталиа“ от Бейрут през Рим до летище „Кенеди“.

Спрях в Рим, както бях решила, и прекарах още една седмица във Флоренция, преди да поема за вкъщи, готова за скандали с Чарли. Въпреки жегата и тълпите през август Флоренция си оставаше един от най- любимите ми градове на този свят. Видях се отново с Алесандро и този път имахме почти съвършена макар и без любов шестдневна връзка. По моя молба той се отказа от манията си за мръсни думи, намерихме във Фиезоле една очарователна стаичка под наем, където се чукахме всеки следобед от един до четири часа (много цивилизован следобеден навик). Може би заради яда ми към Чарли или защото Пиер наистина ми беше създал нагласа, но моят начин на правене на любов с Алесандро беше наистина вдъхновен. Това бе единственият път в живота ми, когато съм била способна да имам разкошен, нежен секс с някого, без да си самовнушавам, че съм влюбена в него. Нещо като шестдневно примирие между моите инстинктивни импулси и свръхегото ми.

Когато Алесандро се прибираше вечер при жена си, аз бях свободна. Ходех на концерти в Пити, виждах се с някои от другите теркове, познати ми от предишното посещение, и бях отново горещо преследвана от професор Микеланджело (Карлински) с огнената брада. Въпреки горещината и пъстроцветния асортимент от гаджета аз обичах Флоренция и на моменти не ми се искаше изобщо да си тръгна. Но депресиращата преподавателска работа и омразната ми докторска дисертация ме очакваха в Ню Йорк, а и аз бях все още прекалено много ученичка, ръководена от свръхегото си, за да не предпочета това, което мразех, пред другото, което обичах. Или може би беше заради Чарли: бях възмутена от предателството му, ала не можех да дочакам да го видя отново.

Чарли и аз скъсахме скоро след като се събрахме. Изглежда, никога не успях да му простя неговата амбивалентност, макар че фактически сега виждам, че тя е приличала много на моята и сигурно е трябвало да проявя повече разбиране. Алесандро продължаваше да пише от Флоренция приказки за divorzio, но аз бях гледала прекалено много италиански филми, за да му повярвам. Микеланджело се появи веднъж, но изглеждаше толкова зле в замърсената дневна светлина на Ню Йорк, че не ми даде сърце да продължа. Тъмните и кехлибарени сенки на Флоренция бяха правили чудеса за него — това всеки почитател на Е. М. Форстър лесно би разбрал. Септември и октомври бяха мрачни и неприветливи. Излизах с потискащ асортимент от разведени мамини синчета, неврастеници, психопати и психиатри. Можех само да си поддържам духа, като ги описвах с гадни подробности в писмата си до Пиа. И после, през ноември, Бенет Уинг влезе с валсова стъпка в живота ми и изглеждаше като решението на всичките ми проблеми. Мълчалив като сфинкс и много нежен. Спасител и психиатър — наведнъж. Хвърлих се в брака по начина, по който (в Европа) се бях хвърляла в леглото. Изглеждаше, че е меко легло; шиповете бяха отдолу.

[# Развод (ит.). — Б. пр.]

15.

ПЪТЕШЕСТВИЯ С МОЯ АНТИГЕРОЙ

Вы читаете Страх от летене
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату