— Защо не?
— Защото, ако свеждаш нещата до това ниво на безразличие, животът става безсмислен. Твоето вече не е екзистенциализъм, а вцепенение. В крайна сметка подобна позиция просто лишава всичко от смисъл.
— И какво от това?
— Какво ли? Ами че получаваш в края на краищата обратното на това, което искаш. Искаш интензитет, а получаваш безчувственост. Себеразгромяващо е.
— Лекции ли ми изнасяш? — попита Ейдриън.
— Точно така — отвърнах без нотки на извинение. На другата сутрин Джуди и Марти ги нямаше. Бяха си събрали багажа и духнали като цигани.
— Излъгах те снощи — рече Ейдриън.
— За какво?
— Всъщност въобще не наебах Джуди.
— Не думай!
— Вярно е, изобщо не ми се щеше.
Изсмях се злобно.
— Искаш да кажеш, че не си могъл.
— Не. Не е това. Искам да кажа, че не съм искал.
— Въобще няма значение за мен — отвърнах — дали си я наебал, или не си.
— Дрънкаш тъпотии.
— Ти така мислиш.
— Просто си бясна, защото аз съм първият мъж, когото познаваш и когото не можеш да контролираш, а не си в състояние да издържиш дълго, ако нещо или някой се намира извън твоя контрол.
— Дрънканици. Просто се оказва, че имам по-високи изисквания за това, което желая, отколкото ти. Играта ти е прозрачна. Съгласна съм с теб за спонтанността и екзистенциализма, но твоето въобще не е спонтанност, а отчаяние. Каза го за мен първия ден, когато се наебахме, ала сега ти връщам паса. Наистина твоето е само отчаяние и депресия, маскирани като свобода. Дори не носи удоволствие. Буди съжаление. Ако искаш да знаеш, пътуването ни изглежда жалко.
— Никога не даваш шанс на нищо — въздъхна Ейдриън.
По-късно поплувахме в езерцето и се изсушихме на слънцето. Ейдриън се бе опънал на тревата и примижаваше срещу него. Аз бях полегнала с глава на гърдите му и вдъхвах топлата миризма на кожата му. Изведнъж облак затъмни слънцето и започна леко да ръми. Не помръднахме. Дъждовният облак отмина, като ни изпръска с едри капки. Усещах как се изпаряват, когато слънцето изгря отново и ни затопли. Един скакалец пролази през рамото на Ейдриън и по косата му. Изправих се скорострелно.
— Какво става?
— Някаква отвратителна буболечка.
— Къде?
— На рамото ти.
Хвърли кос поглед по гърдите си, видя я и я улови за единия крак. Залюля я, като наблюдаваше как подобно на плувец пори въздуха.
— Не я убивай! — помолих.
— Мислех, че те е страх от нея.
— Да, но не искам да гледам как я убиваш — биех отбой.
— А това как ти се струва? — Ейдриън откъсна единия й крак.
— Боже мой! Недей! Мразя, когато хората правят така.
Ейдриън продължаваше да изтръгва краката като листенца на маргаритка.
— Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича…
— повтаряше.
— Мразя насилието! — рекох — Моля те, недей!
— Мислех, че мразиш буболечките.
— Не обичам да лазят по мен, но не понасям да ги убиват. И ми се драйфа, като те гледам да я осакатяваш. Не мога да гледам — станах и побягнах към трапа за плуване.
— Не те разбирам! — крещеше Ейдриън подире ми, — Защо си толкова чувствителна, по дяволите?
Гмурнах се под водата.
Не си проговорихме чак до след обяда.
— Всичко провали — рече после Ейдриън — твоите терзания, тръшкания и свръхчувствителност.
— O.K., хвърли ме тогава в Париж и оттам ще си хвана самолета за вкъщи.
— С удоволствие.
— Бих могла да кажа, че ти се гади от мен, ако си разрешавах да показвам някакви човешки чувства. Всъщност какъв тип гумени жени харесваш?
— Не се прави на малоумна. Просто исках да пораснеш.
— Но по определен от теб начин.
— По определен от нас двамата начин.
— Колко си демократичен! — произнесох саркастично.
Започнахме да товарим колата, мятайки колчета от палатката и всякакви други боклуци. Отне ни около двадесет минути, през които не разменихме нито дума. Най-сетне се качихме в триумфа.
— Предполагам, обстоятелството, че достатъчно си падам по теб и че заради това си обърквам целия живот, не е от особено значение за персоната ти.
— Не си го направила заради мен — вметна Ейдриън, — аз просто бях претекстът.
— Никога не бих могла да го направя, ако не изпитвах към теб това, което изпитвам. — И с тръпка, която прониза цялото ми тяло, си спомних копнежа си по него във Виена. Омекването в коленете. Свиването в корема. Блъскането на сърцето. Спирането на дъха. Всички тези неща, които той пораждаше у мен и които ме накараха да го последвам. Копнеех за Ейдриън такъв, какъвто беше, когато го видях за пръв път. Сегашното му превъплъщение ме изпълваше с разочарование.
— Мъжът под леглото не може никога да бъде мъжът в леглото — уточних. — Те взаимно се изключват. Веднъж качил се горе, той вече не е типът, когото желаеш.
— За какво, по дяволите, говориш?
— За моята теория за безцип-ебането. И му я обясних колкото се може по-добре.
— Искаш да кажеш, че съм те разочаровал? — попита Ейдриън, като ме прегръщаше и придръпваше надолу, докато главата ми се озова в скута му. Усещах миризмата на пръч от мръсните му панталони.
— Нека излезем от колата — предложих. Отидох до едно дърво и седнах под него. Лежах с глава в скута му. Безцелно започнах да бърникам ципа му. Почти го смъкнах и взех в ръката си мекия му пенис.
— Малък е — рече той.
Погледнах нагоре към него, зелено-златните му очи, русата му коса над челото, бръчките на усмивката в ъгълчетата на устата, загорелите му бузи. Все още ми изглеждаше красив. Бях изпълнена с копнеж по него, което не беше по-малко мъчително поради това, че беше отчасти и носталгия. Целувахме се продължително, езикът му правеше шеметни кръгове около моя. Независимо от любовната игра пенисът му оставаше мек. Той се изсмя със слънчевия си смях и аз — също. Знаех, че винаги бе имал резерви към мен. Знаех, че никога не съм го притежавала истински, и това беше част от неговото очарование. Бих писала за него, можех да говоря за него, бих си го спомняла, но нямаше да мога да го притежавам. Недостижимият мъж.
Подкарахме към Париж. Настоявах, че искам да си ходя у дома, ала Ейдриън се опита да ме убеди да остана. Беше го страх, че сега ще загуби моята преданост. Чувстваше, че се отдръпвам. Знаеше, че вече си водя записки за него с цел бъдеща употреба. Като наближихме предградията на Париж, започнахме да виждаме надраскани надписи под мостовете на автострадата.
Един от тях гласеше:
Femmes!
[# Жени! Да се освободим! — Б. пр.]
