Моли тръгна след момичето, като подтичваше леко, тъй като непознатата се движеше твърде бързо.
— Много ви благодаря. Казвам се Моли Тревелиън — каза тя, като изравни крачка с момичето.
— Бриджит Брейди.
Влязоха в някаква тясна сграда и започнаха да се изкачват по тясно стълбище.
— Улф ще се тревожи — промърмори тихо Моли, докато следваше Бриджит по стълбището.
— Кой е той?
— Съпругът ми — отвърна тихо Моли, а Бриджит й хвърли любопитен поглед през рамо.
— И той ли е причината да излезете сама по това време в тази част на града?
— Да — призна Моли; изкачваха се вече към третия етаж. — Причината бе в него, също и в моята упоритост, ако трябва да се каже истината. Можех да наема файтон, но аз просто реших да тръгна пеша.
Бриджит отвърна само с недоволна гримаса.
— Защо ми помогнахте?
След като отвори вратата на стаята си, Бриджит се обърна с лице към Моли.
— Жените трябва да си помагаме, не мислите ли?
На оскъдната светлина на лампата, която гореше близо до вратата, Моли успя да види в очите на другата жена дълбока тъга. Стаята на Бриджит бе малка, а прозорецът, който гледаше към улицата, все още стоеше отворен. Мебелировката бе съвсем оскъдна, в единия ъгъл имаше малко легло, в другия — печка, а по средата на стаята — диван с протрита тапицерия. Всичко бе идеално чисто. Бриджит дори бе направила опит да освежи малката си стая с яркожълти карирани пердета, които се поклащаха от нощния бриз.
— Не е кой знае какво — каза Бриджит, като затвори и заключи вратата след Моли. — Но тук никой няма да ви безпокои. На сутринта по улиците вече няма да ви заплашва опасност.
— Стаята е много хубава — отвърна Моли, а Бриджит й хвърли поглед, който явно издаваше недоверието й.
За да подчертае още повече това недоверие, Бриджит погледна многозначително роклята й, която вероятно струваше повече от всичко, което бедното момиче притежаваше на този свят.
— Ако искате да си легнете, леглото е на ваше разположение — каза Бриджит с остър тон.
— С положителност не мога да заема леглото ви — отвърна Моли, като се загърна плътно с шала си.
— Чисто е — увери я Бриджит, запазвайки острия си тон.
— Не се съмнявам.
Бриджит седна на стола до прозореца, като обърна гръб на Моли.
— Така или иначе не мога да заспя — добави тихо тя.
Моли застана зад Бриджит и погледна улицата под себе си. Тя самата също не мислеше, че ще бъде в състояние да заспи. Вече бе свикнала да спи до съпруга си, в прегръдките му или сгушена до гърдите му. Дори леглото на Бриджит да бе широко и меко, Моли бе сигурна, че и в този случай, сънят щеше да бъде невъзможен.
Бракът й с Улф изобщо не можеше да се нарече пример за идеално съжителство, но Моли никога не си бе представяла, че Улф ще й изневери. Като същинска глупачка не бе обърнала внимание на думите му, когато той й казваше, че бракът им е просто една сделка. Моли бе виждала у съпруга си само това, което бе искала да види.
— Защо не можеш да заспиш, Бриджит? — Моли придърпа друг стол до прозореца и седна така, че да може да наблюдава хубавия профил на момичето.
— Едва ли моите проблеми биха те заинтересували.
Моли зае мястото си до Бриджит, но тя дори не я погледна. Моли проследи втренчения поглед на другата жена, отправен в тъмната нощ в неясните сенки, разпръсвани само от време на време от светлината на някоя улична лампа. Външно Бриджит изглеждаше дребничка и крехка, но Моли знаеше, че тя притежава физическа сила, а както предполагаше, и духовна.
Никой не трябваше да бъде толкова тъжен. Или толкова самотен.
— Имам една идея. — Моли се приведе леко напред. — Ти ще ми разкажеш защо не можеш да заспиш и когато свършиш, ще научиш защо тази нощ ще си имаш компания.
Улф тичаше по познатите стълби, като вземаше по две стъпала наведнъж. Никога не се бе отличавал с особено търпение, но това минаваше всякакви граници. Моли бе напуснала заведението на Фил преди часове. ЧАСОВЕ.
Първо се бе върнал в „Уолдорф“ и там бе чакал час, два, три. Гневът и въображението му го принуждаваха да кръстосва апартамента с нервни крачки. Бе разхвърлял книгите на Моли из цялата стая, като ругаеше и нея, и Фостър, и себе си — най-вече себе си.
Точно това искаше, нали? Да докаже, че дори Моли може да бъде подкупена. Че всяко човешко същество има някаква фатална слабост. Че никой не е идеален. Но, по дяволите, защо тя бе отстъпила толкова лесно?
Стаята на Фостър бе на втория етаж на джентълменския клуб, само две врати по-нататък от собствената му стая. Там наистина не се допускаха жени, но не бе нещо необичайно някой тайно да вкара някоя жена късно през нощта и после да я изпрати по същия начин, преди да се е зазорило. Фостър често го бе правил. Улф също.
На вратата Улф се поколеба. Нямаше да помогне, ако просто нахлуеше и ги убиеше и двамата, жена си и най-добрия си приятел, но в момента изпитваше непреодолимо желание да направи точно това. От другата страна се чу тих женски смях, което направо го докара до лудост. Той натисна с рамо и без усилие откърти заключената врата.
Завивката на леглото беше събрана на купчина на пода, а Фостър отмести яростно белите чаршафи и стреснато се изправи в седнало положение. В този миг бледи женски ръце придърпаха чаршафите и покриха тялото на жената под тях.
— Кучи син! — изрева Улф. — Ще те убия за това!
Очите на Фостър се разшириха от изненада. С рязко движение Улф отметна чаршафа, а пред погледа му се разкри гарвановочерна коса, която определено не бе на Моли.
— Улф, скъпи? — Адел обърна глава и се усмихна прелъстително. Очевидно си мислеше, че бе дошъл заради нея.
В коридора вече се бе събрала тълпа. Бяха се струпали мъже, стари и млади, които Улф познаваше до един. Изобщо не им обърна внимание, пропусна покрай ушите си и назидателните думи на един възрастен член на клуба, ядосан, че са го събудили посред нощ.
В този момент Улф чувстваше единствено облекчение. През цялото време си бе представял Моли в прегръдките на другия мъж, а Фостър е бил с Адел. Но изведнъж го връхлетя паника, толкова силна, колкото и гневът преди това.
— Къде е Моли?
— Не знам — отвърна Фостър, като се пресегна към наполовина изпразнената бутилка до леглото. — Не съм я виждал, откакто излязох от Фил. — В този миг разбра. — Само не ми казвай, че си мислил, че Моли е тук.
— Тя си е тръгнала веднага след теб.
Ако не е последвала Фостър, защо тогава? Фил беше казал, че тя е тръгнала пеша и Улф бе помислил, че го е направила, защото е искала да настигне Фостър. В този момент изведнъж се сети какво се бе случило.
— Боже господи! — промърмори той. — Загубила се е.
Моли нямаше чувство за ориентация и никога не би могла да намери пътя до „Уолдорф“ сама.
— Не искаш ли да знаеш какво се случи? — извика Фостър, но Улф вече бе изчезнал от стаята.
Слънцето вече надничаше зад светлите пердета. Моли изобщо не се чувстваше изморена, Бриджит също.
Бяха разговаряли през цялата нощ, като споделяха проблемите си и неприятностите, свързани с
