живее в малка стая под наем и с бебе, което бе на път.
С малка част от парите, които Моли бе спечелила и с малко поукрасена история, Бриджит и детето й можеха да започнат нов живот на запад.
Улф накрая бе разбрал, какво се опитваше да направи Моли и докато наблюдаваше, не казваше нищо. В момента, когато Моли спомена за бебето, Улф разбра. Разбра и още нещо. От което го заболя.
Улф категорично отказа да позволи на Моли да излезе сама от хотела, затова двамата изпратиха Бриджит, на гарата. Облечена в черно, с прибрана на тила коса, Бриджит Брейди приличаше съвсем на скърбяща вдовица, фактът, че бе малко уплашена, не вредеше на малката измама.
Колкото и да бе лошо положението, в което бе изпаднала младата жена, неизвестността плашеше повече. Моли разбра това, стисна ръката на приятелката си и й прошепна в ухото окуражителни думи.
Беше късно следобед, когато двамата се прибраха в „Уолдорф“. Чак сега Моли почувства умората, последица от безсънната и ужасна нощ. Цялото тяло я болеше. Искаше да си легне и да спи цяла седмица. Но, разбира се, Улф щеше да настоява да довършат разговора си и наистина може би беше по-добре да приключат с това.
Когато се прибра в апартамента си. Моли се отпусна уморено на най-удобното кресло. Затвори за миг очи и почти заспа, докато Улф придърпа другото кресло и седна точно срещу нея и привлече вниманието й, като постави ръце на коленете й.
— Търсех те през цялата нощ — каза той. — Преминах по всяка улица, която можех да се сетя, водеща от заведението на Фил до хотела.
Улф изглеждаше не по-малко уморен от нея и Моли почти го съжали. Почти.
— Сбърках пресечката — обясни тя.
— По дяволите, Червенокоске, защо не ме изчака?
Моли можеше да излъже, да му каже точно това, което той очакваше… а можеше да му каже и истината, цялата истина. Ако между тях нямаше искреност, ако бракът им не се основаваше на нещо друго, освен на лъжи, тогава този брак бе още по-лош, отколкото бракът без любов. Тогава нищо нямаше да ги свързва. За Моли имаше само един път — истината.
— Предполагам, че трябва да започна от самото начало.
— Моля те, направи го — отвърна нетърпеливо Улф.
След като си пое дълбоко дъх, Моли му разказа всичко, като започна от момента, когато Улф я остави сама, за да потърси друга игра. Странно, но той я слушаше, без да я прекъсва, докато Моли стигна до момента, в който Фостър я бе сграбчил.
— Какво направи той?
— Опитах се да избягам, да те намеря, а той насила ме спря. Ако не настояваше да нося тези неприлични рокли, той вероятно нямаше да посмее да ме погали, но…
— Той те е докоснал?
— Мисля, че вече ти казах това — отвърна Моли.
Очите на Улф започнаха да мятат мълнии, а мускулът на челюстта му отново започна да трепери.
— След това той направи най-отвратителното предложение, което съм чувала някога. Каза, че вие двамата и преди това сте делили жени, като очевидно си мислеше, че това безобразие може да продължи и с мен. Затова го блъснах и той падна на земята, а аз тръгнах да те търся. — Моли му хвърли укорителен поглед. — Бях много разстроена. Ти трябваше да бъдеш там.
Улф не каза нищо в свое оправдание, а се облегна назад, като очевидно изпита облекчение.
— След малко те видях, ти отиваше към задните стаи и те последвах.
— Червенокоске… — започна той, като очевидно реши, че е дошло време да извини действията си.
— Остави ме да довърша — настоя Моли. — Чух всичко, което каза на онази жена, Адел. Достатъчно лошо е, че постоянно говориш, че си се оженил за мен, само за да ти осигуря наследници и за да се отървеш от настоятелните майки, но да го споделяш с някой друг… с нея… да й казваш…
— Истината? — довърши той.
Моли не искаше да повярва, че точно това бе истината, но Улф никога не й бе казал нещо по- различно.
— Но това не е най-лошото. Не мога да повярвам, че ти си имал… връзка с тази жена, докато е била омъжена, че буквално си планирал да продължиш тази… тази…
— Авантюра.
Лицето й пламна, Моли разбра, че ужасно се е изчервила.
— Да — прошепна тя. — Не можех да остана, след като чух всичко това. Боли, Улф, повече, отколкото можеш да си представиш. Освен това бях ядосана. Не исках да остана и да слушам повече, особено след като захлопна силно вратата.
Сега беше негов ред и Моли затаи дъх в очакване.
— Всъщност — промърмори той след момент размисъл. — Адел беше тази, която затръшна вратата.
— Аз наистина не…
— Ако бе останала още минута-две, щеше да ме видиш в игралната зала, след като излязох от стаята.
— Наистина няма…
— Не съм ти изневерил, Червенокоске.
Не беше кой знае какво. Улф не обещаваше, че няма да го направи, само я уверяваше, че досега не я беше измамил.
— Но когато се върна във Ванора Пойнт…
— Когато дойде това време, тогава ще видим — отвърна остро той.
Моли знаеше, че това време щеше скоро да дойде. Когато бе застанала пред него и го гледаше в очите, не можеше да повярва, че Улф ще я изостави и ще се върне при друга жена, но той не бе отрекъл, че точно това бе планът му. Въпреки това му вярваше, че до този момент не е бил неверен съпруг, от което изпита огромно облекчение. Той нямаше да й обещае нищо повече.
— Изтощена съм — каза Моли, като се изправи. — Трябва да поспя.
— Аз също.
Улф я последва в спалнята.
— Наистина ли ме търси през цялата нощ? — попита Моли, като започна да разкопчава роклята.
— Да, по дяволите — отвърна сопнато Улф. — Никога повече не прави това!
Улф се съблече бавно, движенията му издаваха умора, след което двамата си легнаха. Улф покри Моли с дебелата завивка и привлече тялото й към своето. Част от гнева на Моли се изпари, когато се намери в прегръдките му, макар да разбираше, че не трябва да се самозалъгва. Никога преди не бе осъзнавала, че мекото легло и прегръдката на силни мъжки ръце можеха да бъдат толкова успокояващи. Въпреки всичко, което й бе сторил, Моли се отпусна доволно в прегръдките му. След безсънната нощ, това й се струваше рай.
И сега какво? Дали Улф очакваше животът им да продължава така, както когато бяха пристигнали в Ню Йорк? Тя все още го обичаше, но можеше ли да му се довери със сърцето си?
Моли почти се бе унесла в сън, когато Улф се раздвижи.
— Това, което направи за онова момиче, беше чудесно.
Тихият глас на Улф я изненада. Моли се размърда леко, като си мислеше да му обърне гръб, но ръцете му я държаха здраво. Като разбра, че усилията й да се отмести от него, са безполезни, Моли въздъхна и се отказа от намерението си.
— Миналата нощ тя ме спаси.
— Знам — прошепна той.
— И освен това…
Дали да му каже всичко? Както неведнъж си бе казвала, единственият път за нея бе истината.
— През цялото време, докато Бриджит ми разказваше живота си, не преставах да си мисля, че това можеше да се случи и на мен. Ако беше продължил да ме преследваш, ако не се бе оженил за мен, рано или късно…
Улф повдигна леко брадичката й, така че тя бе принудена да го погледне в очите.
— Кажи ми, Червенокоске, наистина ли си мислиш, че щях да падна толкова ниско?
