Улф се събуди рязко. Кошмарният сън го преследваше в продължение на години. Джийн, скалата, но в съня си той също бе там, а когато скачаше, Джийн държеше в ръцете си дете.
Той никога не можеше да изтича достатъчно бързо, за да я спре. Понякога разбираше, че това е само сън, знаеше също, че независимо колко силно се опитваше да тича, за да я настигне, никога не можеше да пристигне навреме, но не можеше и да спре.
И всеки път, докато тичаше към Джийн, си мислеше, че този път можеше да бъде различно. Но винаги се повтаряше едно и също.
Моли спеше спокойно, сгушена до него, прехвърлила крак върху неговите. Улф я придърпа по-близо до себе си. Имаше нужда от нейната топлина, от мекотата й, от близостта й. Докато тя спеше, той можеше да се отпусне и да признае пред себе си, че има нужда от нея.
Дали тя наистина си мислеше, че го обича? Може би Моли наистина го обичаше. Може би добродетелно момиче като Моли смяташе, че няма нищо лошо в това да се отдаде страстно на мъж, ако го обича.
Улф знаеше, че любовта няма нищо общо с това.
Тази вечер бе разкрил повече, отколкото бе необходимо. Когато Моли му бе казала, че не означава нищо за него, той навреме бе спрял, преди да й каже, че няма нужда от никоя друга жена.
Не бе в негов стил да прави признания, но думите дойдоха твърде лесно, когато започна да разказва на Моли за онази ужасна нощ преди седем години. Споделяйки тайната си, почувства дори известно успокоение. Бе егоистично да накара Моли да преживее с него всичко това, но трябваше да признае, че веднага бе почувствал облекчение. От друга страна облекчението, което изпита, го разтревожи.
Не желаеше и нямаше нужда да споделя живота си с никого. Не по този начин.
Моли бе променила живота му. Не можеше да й позволи да го промени като личност.
Седемнадесета глава
Постепенно времето започна да става хладно. Моли все още се разхождаше по Тридесет и трета улица, но беше започнала да носи шал, особено ако излезеше сутрин. Не можеше да си спомни някога през живота си да е била толкова щастлива.
Очевидно Улф не бе готов да повярва, че тя го обича, но Моли бе решена да му го докаже. Не знаеше дали това му харесваше или не, но той наистина имаше нужда от нея и я желаеше повече, отколкото някога бе възнамерявал.
Моли се намираше на няколко пресечки от „Уолдорф“, когато чу някой да я вика по име. Тя се обърна и забеляза млад човек, който бързо се приближаваше. Дали беше някой от „Уолдорф“? Почти беше връхлетял върху нея, когато Моли изведнъж го позна.
— Артур?
Моли зяпна от удивление и когато осъзна, че е вперила поглед в момчето с широко отворени очи и уста, бързо възвърна самообладанието си.
Косата му беше подстригана късо и простите, но чисти дрехи му стояха отлично. Сигурно се хранеше добре, защото не бе вече болезнено слаб. Артур й се усмихна.
— Изглеждаш чудесно.
Артур се престори, че не е чул, но леко се изчерви.
— Исках да ви благодаря, но в хотела не ми е позволено да говоря с вас.
— Не ти е позволено?
— Такива са нарежданията — отвърна той мъдро. — Все още помагам в кухнята, сега се обучавам за пиколо, а когато обучението свърши, всичко ще се промени.
— Обучават те за пиколо?
Артур се ухили дяволито, като за миг отново заприлича на малкото палаво момче.
— Оскар казва, че имам възможности.
— Така е. — Моли го хвана под ръка и тръгна с бавни крачки по улицата. — Мисля, че имаш дори големи възможности.
Артур вървеше гордо изправен, а Моли осъзна, че се усмихва широко.
— Ако не бяхте вие, нямаше да получа тази работа, мисис Тревелиън.
— Моля те, наричай ме Моли. — Моли го погледна с крайчеца на окото си и видя, че той отново се изчерви. — В края на краищата, ние сме приятели.
Докато се разхождаха, Артур разказа на Моли за новия си живот. Имаше стая, която делеше с още едно момче, повече храна, отколкото бе виждал през целия си живот, и дрехи — обикновени и униформени.
Моли също започна да му разказва за живота си, като сподели, че двамата с Улф възнамеряват да си купят къща в Ню Йорк. Не можеше да си представи, че ще трябва непрекъснато да живее в хотел.
За известно време си бе мислила, че Улф остава в клуба си, защото не може да си позволи две жилища, но той й бе обяснил, че не това е причината. Моли би трябвало да разбере, че Улф не искаше да поема задължение към друго жилище, докато една стая в клуба му бе напълно достатъчна.
Напоследък той дори излизаше да се разхожда с нея на същата тази улица, изглеждаше успокоен и се усмихваше като правеше планове да купи къща тук, в Ню Йорк. От дълго време не бе споменавал, че има намерение да я изпрати във Ванора Пойнт. Разбира се, Моли не сподели всичко това с Артур, но тези мисли минаха през ума й, докато му разказваше за плановете им за къщата.
След като повървяха още известно време, двамата поеха обратно към „Уолдорф“.
Артур се бе превърнал в такъв хубав младеж, беше толкова красив с късо подстриганата си коса и нови дрехи и с леката руменина на бузите си. Моли отдавна бе разбрала, че той не е лошо момче и че крие в себе си много възможности. Не беше трудно да убеди Оскар.
Когато наближиха хотела, Артур стана неспокоен, затова пусна ръката й.
— Трябва да се връщам — заяви той предпазливо, като че ли бе сигурен, че някой от „Уолдорф“, по- специално Оскар, би могъл да го види.
Известно време Моли, застанала неподвижно на тротоара, наблюдаваше Артур, който се връщаше в хотела, след това тръгна отново с бавни крачки. Животът на момчето със сигурност се бе променил не по- малко от нейния.
Концертът щеше да се състои в Голямата бална зала на „Уолдорф“. Изглежда, Улф нямаше нищо против да присъства. Моли много се вълнуваше, след като в продължение на повече от седмица бе прекарала тихо и спокойно вечерите в апартамента. Моли бе облякла смарагдовозелената си рокля, една от онези рокли, които мисис Уоткинс бе поправила според изискванията й и бе прекарала повече от половин час, опитвайки се да прихване косата си във висока прическа.
За момента Улф я наблюдаваше, очевидно доволен от гледката. Господи, никога нямаше да й се насити.
През последните няколко дни се чувстваше напълно удовлетворен. Не беше ходил при Фил, но това не означаваше, че не се бе насладил на няколко игри на покер. Беше започнал да учи Моли на Стрийп покер!
За негово облекчение, тя не му бе казала отново, че го обича. Беше си внушил, че това бе просто нейният начин да се опита да го успокои. Или може би обичайните думи на една жена, заради удоволствието, което споделяха в леглото.
Това странно и необичайно задоволство би трябвало да бие сигнал за тревога в ума му още преди дни, но Улф не му бе обърнал внимание. В този момент, докато я наблюдаваше как вдига високо с помощта на фиби чудесната си коса, мисълта за това го порази като гръм. Връхлетя го внезапно, с опасна сила.
Вече знаеше какво иска Моли. Най-накрая беше разбрал. Моли не искаше той само да се нуждае от нея, а желаеше да го владее, със сърце и тяло, а той падаше съвсем доброволно в капана й.
Като че в потвърждение на тази мисъл Моли хвърли поглед през рамо и му се усмихна топло. Смарагдите, които й бе подарил само преди час, блестяха на шията й, тя изглеждаше очарователно.
— Как намираш прическата ми? — попита тя, като извърна глава.
— Чудесно — измърмори той.
— Омръзна ти да ме чакаш. Щеше да ми кажеш същото, дори ако половината от косата ми все още се спуска по гърба.
