— Може би — призна той.
С тяло и душа. Преди седмици, във Ванора Пойнт, му бе признала, че иска той да се нуждае от нея. Сега той наистина се нуждаеше. Повече, отколкото бе разумно, повече, отколкото се бе нуждал от когото и да било в миналото.
— Мистър Абът каза, че ще дойде на концерта тази вечер — заяви Моли, като изгледа с критичен поглед прическата си.
— Днес отново ли се видя с него?
— Да. — Моли се отдалечи от огледалото и се приближи към него. Господи, тя вече притежаваше тялото му. Една усмивка, само една усмивка и пулсът му се ускоряваше. — Той е говорил с няколко лекари, които работят без хонорар и те се съгласили да му помогнат да намери подходящи кандидати. Две други жени също са направили значителни дарения към фонда, който вече се е удвоил. Можеш ли да повярваш, Улф?
— Човек би си помислил, че парите са твои, толкова си развълнувана.
— Нямам нужда от тези пари. — Моли се повдигна на пръсти и бързо го целуна. — Защото имам теб.
Боже милостиви, тя проправеше път в опасна близост до сърцето му.
Тук множеството бе по-различно, някак си по-улегнало и уравновесено, отколкото при Фил, но навалицата бе същата. Хубаво облечени дами и господа се събираха в балната зала, търсейки местата си. До четвърт час концертът нямаше да започне, затова само тези гости, които бяха решени да седнат в предните или в най-крайните редици, бяха заели места.
През цялата вечер Улф бе страшно мълчалив Моли реши, че мислите му бяха заети с бизнеса му. Сигурно бе имал труден ден и не можеше да го прикрие.
Тя все пак очакваше той да се оплаче, заради концерта, на който бе настояла да присъстват, заради множеството хора, но той не каза нито дума. Моли се обърна рязко, когато познат глас я извика по име.
— Мисис Тревелиън! — извика мъжът, достатъчно високо, за да привлече вниманието й, но не чак толкова, че да прояви липса на възпитание.
— Мистър Абът.
Моли се усмихна, когато видя банкерът да си проправя път към нея. Той не беше висок, но достатъчно широкоплещест, за да си пробие лесно път, освен това човек не можеше да не забележа плешивата му глава, когато леко се привеждаше напред.
Той поздрави Улф, но с по-малко ентусиазъм, след което отново насочи вниманието си към Моли.
— Трябва да се срещнете с един човек тук — каза той, като понижи глас. — Разказах на Робърт Хътън за твоя фонд, той каза, че е готов да направи значително дарение, но първо иска да се срещне с дамата, основала фонда.
— Предполага се, че даренията са анонимни — прошепна Моли. — Казахте ми, че вие самият ще се погрижите за парите.
Мистър Абът леко се намръщи.
— Знам това, но Робърт настоява и дори предложи да удвои сумата, която е вече събрана.
— По дяволите, Абът — сопна се Улф. — Моли ти даде вече своя отговор.
— Да удвои? — Моли вдигна поглед към Улф. Бе виждала толкова често това студено и неразгадаемо изражение. — Добре. Не виждам как мога да отмина такова предложение.
Мистър Абът тръгна напред, а Моли го последва, хванала Улф под ръка. Можеше да почувства как мускулите му се напрегнаха. Улф гледаше право напред и Моли бе сигурна, че нещо го измъчва. Но той не бе човек, който лесно споделяше мислите си, затова тя не настоя за обяснение.
Мистър Абът ги заведе в един ъгъл, където навалицата не бе толкова голяма. Там чакаше някакъв мъж, сам, заел небрежна поза. Черният му вечерен костюм беше безупречен, тъмната му коса бе подстригана модно, подобно косата на Улф, освен това мъжът притежаваше красиво лице с най-правилните черти, които Моли бе виждала.
— Мистър Хътън — извика мистър Абът, докато се приближаваха. — Мога ли да ви представя мистър и мисис Улф Тревелиън? Мисис Тревелиън е дамата, която основа благотворителния фонд, за който ви говорих.
— Наистина ли? — Хътън повдигна учудено вежда. Бе вперил поглед над рамото й, а очите му проблеснаха многозначително. — Бях любопитен да видя жената, успяла да укроти Улф. Поласкан съм.
Моли вдигна поглед към Улф, точно навреме, за да забележи усмивката му, в която нямаше и следа от добро настроение.
— Робърт. Измина дълго време.
Робърт Хътън насочи вниманието си отново към нея и то така, че тя се почувства неудобно. Въпреки факта, че Улф бе до нея.
— Каква изненада основателката на фонда за неомъжени майки да е такава красавица. Обикновено жените, които се занимават с благотворителност, са намусени домакини. Какво приятно изключение.
Моли изобщо не хареса този мъж. Той беше груб и безочлив… но беше обещал да удвои фонда.
— Ще приема думите ви като комплимент, мистър Хътън.
Мистър Абът се размърда неспокойно. Улф, изглежда, дори не дишаше. А мистър Хътън се усмихна широко.
— Наричайте ме Робърт.
Най-добре ще бъде да заговори направо за бизнес, помисли си Моли.
— Мистър Абът ми каза, че имате намерение да направите дарение.
— Да, и то значително — добави с усмивка той. — Но преди това искам да ми отделите една минутка. Сама — заяви Хътън, като погледна към Улф.
— Не — отвърна тихо Улф.
— Удвояване на фонда не е ли достатъчно? — погледът на Хътън потъмня и придоби някаква твърдост, също като този на Улф. — Ще утроя сметката, в замяна на пет минути от времето на мисис Тревелиън.
— Добре — отвърна Моли, преди Улф да успее да възрази. Утрояване на сумата!
Робърт Хътън я отведе извън залата, а Улф не каза нищо. Моли хвърли бърз поглед на съпруга си, докато излизаше от залата и това, което видя, изобщо не й хареса. Улф беше бесен.
— Какво ще кажете за Синия салон? — попита Хътън, като пое ръката й и я поведе в тази посека. — Тъй като концертът ще започне всеки момент, там не би трябвало да има много хора.
Всъщност, Синият салон бе съвсем празен, ако се изключи келнерът, който кимна на Робърт Хътън и веднага посегна към една бутилка уиски и висока чаша. Моли отказа питието, което той й поръча, но келнерът не й обърна внимание и направи така, както бе наредил Хътън.
— Търся една жена и си мисля, че вероятно можете да ми кажете къде мога да я намеря. — Хътън взе двете чаши и когато Моли отново отказа, той постави едната на близката масичка. — Тя… просто изчезна и когато научих за вашия фонд, си помислих, че можете да ми кажете къде се намира.
— Страхувам се, че не мога да ви помогна. Мистър Абът движи нещата, заедно с още няколко лекари…
— Бриджит Брейди — прекъсна я той.
За миг Моли си помисли да скрие истината, но не можеше да лъже, в такива случаи винаги се изчервяваше. Робърт Хътън я наблюдаваше внимателно и от доволната му усмивка Моли разбра, че е твърде късно за лъжи. Вече се бе издала прекалено много.
— Вие ли сте бащата на детето на Бриджит?
Сега Моли можеше да разбере защо едно обикновено момиче можеше да бъде излъгано от такъв мъж, безбожно красив, мъж, които умееше си служи с думите и притежаваше очарователна усмивка.
— Поне тя така казва. Никога не съм бил убеден, че съм единственият, който споделяше леглото й.
Моли изпита желание да го зашлеви, но се овладя и просто стисна ръце в скута си.
— Ако случаят е такъв, защо се опитвате да я намерите?
Моли би искала да чуе от него, че обича Бриджит, че иска да се ожени за нея и да отгледат детето си заедно, но дори и за миг не вярваше в такава възможност.
— Ще се женя след по-малко от месец. Бъдещата ми съпруга е най-голямата дъщеря в едно много
