приближи до нея и я целуна. Моли прокара нежно ръце надолу по гърба на Улф, след това нагоре, наслаждавайки се, както винаги, на допира на тялото му.
— Познай какво направих днес.
— Трябва ли?
— Не.
Улф се изтърколи на една страна, като повлече и Моли след себе си. Легнаха в средата на леглото, очи в очи, гърди до гърди, а Моли прехвърли крак върху неговия.
— Отидох днес в банката, твоята банка и говорих с мистър Абът.
Улф присви подозрително очи.
— Какво си му казала?
— Взех парите, които спечелих, тези, които ме накара да задържа, и…
— Открила си си собствена сметка? — Моли можеше ясно да прочете неодобрението в очите му.
— Не точно. — Колебливият й отговор го накара да застане нащрек. И преди бе виждала този студен блясък в очите му. — Това не е сметка, а фонд.
— Фонд?
— За жени като Бриджит — обясни Моли.
— Червенокоске, не можеш…
— Но ти каза, че тези пари са мои — отвърна бързо тя. — А аз нямам нужда от тях. Мистър Абът уреди нещата и каза, че познава някои жени, на които биха могли да им бъдат от полза. Само си помисли какво означава за една жена в положението на бедната Бриджит да започне нов живот. Не се ядосвай, Улф.
Улф сложи пръсти на устните й и я накара да замълчи.
— Не можеш да спасиш света, Червенокоске — каза тихо той.
Моли отмести ръката му, като преди това целуна пръста, който той бе сложил на устните й.
— Не се опитвам да спася целия свят. Просто се опитвам да помогна на няколко нещастни жени, които наистина се нуждаят от помощ. Това е всичко.
Улф я погледна намръщено, в очите му не можеше да се прочете нищо. По-скоро гледаха хладно. Но ръцете му галеха косите й, след което се преместиха на меките й бедра. Изглеждаше така, сякаш искаше да й каже нещо, но се колебаеше.
— Какво има? — попита Моли.
— Никога не ме попита какво се случи с Джийн.
Моли почувства как по гърба й пролазиха студени тръпки.
— Знам каквото ми е нужно да знам. Знам, че не си способен да нараниш някого.
— На никого не съм разказвал за онази нощ. На никого, Червенокоске.
— Искаш ли да ми разкажеш? — Моли не бе сигурна дали иска да чуе историята, но ако Улф изпитваше нужда да сподели, тя щеше да го изслуша.
— Да.
Улф се поколеба, измина дълго време, преди да продължи. Накрая Моли си помисли, че е променил решението си. Той постави главата й на рамото си — дали за да не вижда лицето му? — и започна да разказва историята си с тих и овладян глас.
— Този брак беше предварително уреден. Баща ми и бащата на Джийн бяха дългогодишни приятели. Тогава за никого не бе тайна, че не бях готов да се оженя, но баща ми бе болен, затова държеше непременно да ме види задомен, а след едно лято, прекарано в Бостън с братовчедите си, Джийн също настояваше за брак.
Моли прегърна Улф през кръста.
— Обичаше ли я?
— Не — отвърна бързо Улф. — Може би ако бях я обичал, онази нощ щеше да свърши различно. Джийн също не ме обичаше. Нищо чудно. И тогава бях толкова упорит и грозен, както и сега.
Моли вдигна глава и го погледна право в очите.
— Упоритостта може да бъде и достойно за възхищение качество, а аз специално си мисля, че си доста красив.
Той отново положи главата й на рамото си.
— Може би ако през онази нощ бях отишъл при нея в друго настроение, ако не бях толкова ядосан… — Улф въздъхна, а Моли го целуна лекичко по рамото. — Тя ме чакаше, косата й се спускаше свободно по гърба. Бе облякла обикновена бяла нощница. Господи, беше толкова млада.
Моли не искаше да чуе нищо повече. Нито дума. Но само притвори очи и се притисна по-плътно към Улф.
— Първите й думи към мен, когато влязох в спалнята, бяха: „Не мога да го направя. Мислех, че ще мога, но не е така.“
Улф я бе прегърнал и я държеше здраво, като че тя можеше да го предпази от спомена, Моли също го прегърна, правейки всичко възможно да облекчи болката му.
— Виждаш ли — прошепна той. — Джийн се намираше почти в същото положение като приятелката ти Бриджит. Беше срещнала в Бостън някакъв мъж. Никога не узнах името му. Джийн се влюбила в него и когато му казала, че очаква дете, той й заявил, че вече е женен и има повече деца, отколкото някога бил искал.
Моли инстинктивно положи гореща целувка върху рамото на Улф. Можеше да усети болката в гласа му, но не можеше да я заличи.
— Беше възнамерявала да се ожени за мен и да ми припише детето на любовника си, но не можа да го направи. Призна ми всичко и избяга през сълзи от стаята.
— Защо никога не си казвал на никого?
— И защо? В известен смисъл вината беше моя. Ако бях знаел за намеренията й…
— Това е невъзможно — прошепна Моли.
— Ако я бях последвал…
— Не си могъл да знаеш.
— До сутринта никой нямаше представа дори, че е излязла от къщата. Имаше няколко стаи за гости, просто си бях помислил, че се е заключила в някоя от тях. Но когато не можахме да я намерим, някой предложи да претърсим околността. — Улф зарови пръсти в косата й. — Аз бях този, който я намери и слуховете тръгнаха още същия ден.
— Можеше да кажеш истината.
— Беше твърде късно. Джийн беше мъртва и отчасти слуховете бяха верни. Тя наистина бе предпочела смъртта пред живота с мен.
Моли вдигна глава и впи поглед в Улф. Изражението на лицето му бе толкова студено, толкова далечно.
— Не можеш да знаеш това със сигурност, Улф. Тя може да се е подхлъзнала и да е паднала в тъмното. Може така да е било писано. Никога няма да узнаеш какво се е случило в действителност.
Косата й се спусна върху лицето му и Улф я отметна с ръка.
— Ако Джийн бе имала приятелка като теб, може би и днес щеше да е жива.
Моли не искаше да плаче, но знаеше, че Улф никога не бе плакал за самия себе си. През всичките тези години не бе казал на никого. Какво ли значеше да живееш с такъв ужас и то когато трябва да го понасяш сам.
— Не трябваше да ти казвам. — Улф изтри с палец една сълза, търкулнала се по страните й. — Това е повече, отколкото искаше да узнаеш, нали? Понякога е трудно да приемеш истината.
Моли поклати леко глава.
— Истината никога не е по-лоша от една лъжа. Всъщност, ще ти кажа една истина, която съм сигурна, че не искаш да чуеш.
За момент Улф изглеждаше разтревожен, очаквайки да чуе някаква ужасна тайна от миналото й. Нещо, което тя бе крила от него през цялото това време. Моли наистина бе крила тази истина само за себе си, но бе време да даде на Улф това, от което той имаше истинска нужда.
— Обичам те.
