Моли вдигна очи от книгата, която четеше и срещна гневния поглед на Улф.
— Няма да дойда — отвърна тихо.
Не бе трудно да вземе това решение. Никога не се бе чувствала удобно при Фил. Никога не се бе чувствала удобно и в скандалните рокли, които Улф настояваше да носи. В продължение на седмици Моли се бе опитвала да бъде жената, която Улф искаше, но вече с това бе свършено.
— Тогава ще отида без теб.
Това бе заплаха, която Моли вече очакваше.
— Предполагам, че точно това ще направиш.
Моли отново впи поглед в книгата си. Това бе още един от шокиращите романи, които Улф избираше, но на нея й харесваше. Почти подскочи, когато Улф затръшна вратата след себе си, но не вдигна поглед от книгата.
Очевидно Улф нямаше намерение да се променя, затова и тя реши да бъде просто самата себе си. Улф или щеше да я обикне или не. Ако това чудо наистина станеше, Моли искаше да бъде сигурна, че той обича самата нея, а не жената, която се преструваше, че е.
Не бяха изминали и пет минути откакто бе излязъл, Улф се върна и отново яростно затръшна вратата след себе си.
— Обличай се! — изрева той. — Идваш с мен.
Моли затвори книгата и вдигна глава. Той гледаше толкова заплашително, че тя не посмя да откаже. Трябваше да се научи обаче, ако искаше от този брак да излезе нещо.
— Както виждаш, облечена съм, но нямам намерение да ходя никъде.
Улф не бе свикнал да му отказват, на лицето му бе изписана смесица от гняв и недоверие.
— Дори ако решиш да ме измъкнеш оттук, като ме влачиш за косите, което е твърде възможно, съдейки по вида ти, ще трябва да нося това, с което съм облечена сега. А роклите, които ти купи, ги няма.
— Как така ги няма?
— Мисис Уоткинс ще ги върне утре или вдругиден, след като направи необходимите промени. — Моли събра цялото си самообладание и погледна спокойно съпруга си в отговор на яростния му поглед. — Ще промени горната част и ще ги превърне в съвсем прилични рокли. Прахосничество е просто да ги оставя и да не ги облека повече.
Улф сграбчи китката на Моли и я изправи на крака.
— Знаеш, че ще го направя. Ще те преметна през рамо и ще те занеса, където пожелая.
— Сигурна съм, че ще го направиш — отвърна тихо тя.
Моли се опита да не обръща внимание на погледа, който й отправи Улф.
— Опитваш се да ме накажеш ли? — изръмжа той.
— Разбира се, че не. Не си направил нищо, за което да бъдеш наказван.
Моли си пое дълбоко дъх и се опита да запази самообладание.
— Страданието, което преживях, е достатъчно наказание за въображаемите ми провинения.
— Защо трябва да се безпокоиш за мен?
— Защото не можех да те открия — отвърна рязко той. — И се поболях от тревоги.
Поне малко той трябваше да се грижи за нея, ако наистина е бил толкова разстроен. Тази мисъл й вдъхна нова надежда.
— Все още ме боли. — Гласът й прозвуча по-тихо, отколкото бе искала. — Искам да кажа това, което те чух да казваш на Адел. Ако означавам толкова малко за теб…
— Никога не съм казвал…
— … тогава за теб няма да представлява никакъв проблем да ме оставиш тук, докато се забавляваш при Фил. Аз не съм за това място, Улф.
— Никога не съм казвал, че не означаваш нищо за мен. — Това бе доста смущаващо признание. — По дяволите, Моли, не искам… — Улф млъкна внезапно.
Моли забеляза поражението в погледа му, мекия блясък в горскозелените очи, искрицата на примирение, което го правеше да изглежда толкова уязвим.
— Не мога да те оставя тук, без постоянно да се чудя дали не ще си наумиш да се разхождаш и отново да се загубиш. — В тона му почти не се долавяше гняв. — По дяволите, не искам да ходя никъде без теб. Ако отида при Фил, искам, като се обърна, да те видя, че си до мен. Да се оглеждаш отегчено, едва прикривайки прозевките си, да изглеждаш не на място…
— Можеш да останеш тук с мен — предложи Моли, като плъзна свободната си ръка по гърба му. — Имаме бутилка бренди, тесте карти и цяла кутия от онези миризливи пури.
С тяло, притиснато до неговото, Моли се повдигна бавно на пръсти и притисна устните си в неговите. Всичко започна като лека целувка, но се превърна в нещо много повече.
Моли обичаше устните му, толкова силни и нежни едновременно, толкова изискващи и даващи удоволствие. Когато не можеха да постигнат съгласие върху нищо друго, когато нямаха нищо, което да ги свързва, тогава прибягваха към целувката. Това бе магия, но истинска.
Моли усети възбудата му и се притисна към него. Улф задълбочи целувката, вдигна я на ръце и я понесе към спалнята. Моли с нетърпение очакваше ласките му, имаше огромна нужда от него, желание, което само той можеше да задоволи. Той трябваше само да я целуне по този начин, като че й предлагаше душата си с тази целувка.
Улф я пусна да стъпи на земята и притисна тялото й към своето, така че тя да почувства истинската сила на желанието му.
Поне по този начин, той наистина имаше нужда от нея.
— Съблазнен от собствената си жена — промърмори Улф, докато разкопчаваше копчетата на муселинената й рокля.
Моли се засмя тихичко.
— Толкова ли е лошо?
Улф не отговори, съблече роклята и я захвърли настрани, след това целуна чувствителното зърно през тънката материя на бельото й. Тялото й веднага реагира на милувката.
— Да — прошепна Улф, като се отдръпна от нея, но само за да махне и корсажа й.
Устните му се върнаха на розовото зърно, засмукаха го лекичко, докато Моли започна да стене от удоволствие.
Бяха застанали до леглото, Моли погали косата на Улф, после плъзна ръце по раменете му, свали сакото му и го пусна да падне на земята. Пръстите й се насочиха към вратовръзката и копчетата на ризата му, след което те също се намериха в краката им.
Устните му не се отделиха от нейните, докато Моли разкопчаваше копчетата на панталоните му. След това се спуснаха по раменете и шията й, като че искаха да я погълнат.
След като дрехите вече не ги отделяха един от друг, те просто се отпуснаха на леглото и с един мощен тласък Улф проникна в нея. Улф смяташе сливането на телата им за порок, за едно от онези удоволствия, на които често се отдаваше, но Моли знаеше, че това е нещо много, много повече.
Улф познаваше тялото й толкова добре, всяка въздишка, всяка тръпка. Той я галеше и целуваше, притежаваше я с тяло и душа, и сърце, заедно с нея достигаше върха на такава наслада, която, понякога си мислеше, ще го докара до лудост.
Известно време никой от тях не помръдна. Улф се бе отпуснал върху нея, притискайки я върху мекото легло, сърцето му биеше ускорено заедно с нейното. Когато вдигна глава и я погледна, в погледа му се четеше подозрение, примесено с удовлетворение.
— Това ли е твоят начин да ме задържиш вкъщи?
Моли прокара пръсти през черната му коса, наведе леко главата му към себе си и го целуна.
— Не бях се замисляла за това, но ако помага, ще се призная за виновна.
Само за част от секундата Улф се отдръпна от нея и я блъсна към средата на леглото.
— Никога не съм те молил да променяш живота ми — прошепна той.
Наистина ли в гласа му имаше удивление? Може би той бе започнал да разбира, че това, което ги свързваше, бе магия.
— Аз също не те бях молила да промениш моя, но ти го направи.
Това очевидно не беше задоволителен отговор, защото Улф се намръщи, но въпреки това отново се
