известно и богато семейство. Сама разбирате колко неловко ще се получи, ако изведнъж Бриджит реши да се появи. Отидох да й обясня, да уредим нещата, но нея я нямаше, а хазяинът каза, че тя просто изчезнала.
Моли почувства инстинктивно, че този красив и очарователен мъж не желаеше нищо добро на Бриджит и на детето й. Той не желаеше едно незаконно дете, което можеше да дойде при него един ден и да разруши добре подредения му живот.
— Мистър Хътън. — Моли се изправи бавно, с цялото достойнство, на което беше способна. — Не мога да ви помогна.
Той хвърли кос поглед към келнера, след това също се изправи и я погледна.
— Помислете си за всички жени, на които би могло да се помогне с парите, които искам да даря на незначителния ви фонд.
Музиката започна, от балната зала до тях достигнаха първите акорди. Моли не изпитваше вече никакво желание да остане и да присъства на концерта, вече не. Искаше Улф да я вземе в прегръдките си и да й каже какво да прави в тази ситуация.
— Не искам парите ви, мистър Хътън — отвърна тя с цялото спокойствие, на което бе способна.
Моли за момент си помисли, че той ще се опита да я спре. Беше много ядосан. Но вместо да се опита да я сграбчи, той се усмихна и взе питието, което тя бе отказала.
— Има и други начини да намеря Бриджит, мисис Тревелиън — каза нехайно той, с доста голяма доза увереност.
— Оставете Бриджит на мира — настоя Моли. — Тя няма да наруши спокойствието на жалкия ви живот.
Той обаче не обърна внимание на молбата й.
— А как ще наречете вашия фонд? Какво ще кажете за „фонд на Улф Тревелиън за самотни майки“. Със сигурност доста хора ще се посмеят.
Моли разбра какво се опитваше да постигне той. Опита да я нарани, да посее в нея съмнения. Тя изправи гордо гръб и хвърли на Робърт Хътън поглед, който трябваше да го постави на място. Моли не се интересуваше колко пари има Робърт Хътън, нито пък за нея имаше някакво значение за колко важен се мислеше, той не можеше да я заплашва.
— Улф изобщо не прилича на вас, мистър Хътън.
Моли си тръгна и го остави в Синия салон, където той продължи да отпива от уискито си. Щеше да изпрати телеграма на Бриджит, ще я посъветва да си смени името и отново да се премести. Очевидно Робърт Хътън нямаше намерение да се отказва, не толкова лесно. Той щеше да наеме детективи, за да открият Бриджит.
Мистър Абът я чакаше пред затворените врати на балната зала.
— Къде е Улф? — попита Моли, като се приближи до него.
Колко й беше нужен, точно в този момент! Имаше нужда да се сгуши в прегръдките му, да почувства силата му. Той щеше да знае какво да се направи.
Мистър Абът изглеждаше много притеснен. Разхлаби ненужно яката на ризата си.
— Мистър Тревелиън си тръгна внезапно.
— В хотела ли? — Моли бързо се запъти към изхода.
— Не. Каза, че знаете къде да го намерите.
Улф отново я бе изоставил, когато имаше най-голяма нужда от него. Сърцето й прескочи няколко удара; разбира се, че знаеше къде ще намери Улф.
Улф погледна без интерес картите, които държеше в ръка. Пред него имаше чаша бренди, което не бе толкова добро, колкото това в апартамента. Пурата, която стискаше между зъбите си, също не беше от най-хубавите.
Не можеше обаче да остане и миг повече в балната зала и да бъде укротеният Улф на Моли.
Принадлежеше точно на това място, където хората го приемаха такъв, какъвто е. Ако трябваше от време на време да се преструва на заинтересован, това не беше от такова значение. Ако някой го наблюдаваше отстрани, несъмнено би заключил, че брендито е от най-добро качество, а пурата — превъзходна.
Не знаеше какво бе развалило магията. Осъзнаването на факта, че Моли се стреми да го притежава изцяло? Небрежният коментар на Робърт, че Моли го е укротила? Или магията се бе развалила в момента, когато Моли го остави заедно с банкера, за да прекара пет минути насаме с най-големия развратник в Ню Йорк?
Тази вечер късметът му не работеше както обикновено, но Улф отдаде това на невъзможността да се съсредоточи вечерта току-що беше започнала. Улф бе сигурен, че ще спечели обратно това, което беше загубил и дори много повече.
— Погледни кой е тук — измърмори Фостър, седнал на стола вдясно от Улф.
Улф вдигна поглед и забеляза Моли, която пресичаше помещението. Не изглеждаше щастлива, но когато погледите им се срещнаха, той забеляза облекчението, което се изписа на лицето й. Улф не й даде възможност да го попита какво прави тук.
— Мислех си, че ще останеш на концерта, наслаждавайки се на компанията на Робърт. — Изричайки тези думи, Улф дори не вдигна поглед от картите.
— Как можа да ме оставиш сама с този ужасен човек?
Този път Улф впи поглед в очите й.
— Не те оставих сама. Ти доброволно отиде с него, Червенокоске. Кажи ми, той утрои ли фонда ти? Или го учетвори? Какво точно искаше от теб?
— Казах му да си задържи парите — отвърна тихо тя.
Улф затвори ръката, въпреки че картите съвсем не бяха лоши.
— Изненадваш ме, Червенокоске. Повечето жени намират Робърт очарователен.
— Боже милостиви, Улф — изръмжа Фостър, като хвърли своите карти и се обърна към нея. Моли забеляза, че окото му е било насинено, но синината постепенно бе започнала да избледнява. — Отново ли ревнуваш? Тя премина твоя малък тест с…
— Млъкни — промърмори Улф.
— Какъв тест? — Моли насочи цялото си внимание към Фостър.
— Той не ти ли е казал? — Фостър погледна косо към Улф. — Не си й казал? О, господи! Какво направих!
Улф разбра, че това бе отмъщението на Фостър за насиненото око.
— Какъв тест? — настоя Моли.
— Улф ме помоли да пофлиртувам с теб само за да разбере как ще реагираш. След това, разбира се, той не одобри моите методи и ми направи това. — Фостър посочи синината под окото си. — И тъй като ти се държа възхитително, мисля, че той по-скоро би трябвало да те поздрави.
Щеше да бъде проява на истинско малодушие да продължава да гледа картите на масата, затова Улф вдигна глава и погледна Моли. Тя никога не бе могла да крие чувствата си. Всичко се изписваше на лицето й и всеки можеше да го прочете. Наистина, понякога той се опитваше да отрече чувствата, които четеше в погледа й, но сега не можеше да не забележи болката в тези очи, когато тя отвърна на погледа му.
По-голям грях ли бе това от подслушания разговор с Адел? Моли му бе простила онези думи, но това…
— Тест… — прошепна Моли.
Улф не можеше да отвърне по никакъв начин на болката в очите й, на недоверието, което се появи в погледа й и после изчезна. Може би за момент се бе запитала дали е способен на такова предателство спрямо нея, но, разбира се, тя знаеше, че е способен.
— Кажи ми, Улф. — Дори в тихия й шепот се долавяше сила. — Фостър трябваше да бъде част от моето обучение, така ли?
— Не сега, Червенокоске. — Улф забеляза любопитните лица на мъжете около масата.
— Защо не сега? — попита студено тя. — Ти винаги си оценявал подобаващо една скандална история. Този път сам си я направи.
