мъжете, които обичаха. И двете чувстваха странна утеха от факта, че споделяха толкова съкровени неща, а бяха напълно непознати. Е, преди няколко часа Бриджит наистина бе напълно непозната на Моли, но вече не. Моли се бе чувствала толкова самотна, но сега имаше приятелка. Все още я болеше, но вече разбираше, че не е направила нищо лошо или грешно, а само може би бе надценила съпруга си.
— Какво смяташ да правиш? — попита тя, като сложи успокоителна ръка върху тази на Бриджит.
— Какво бих могла да направя? — Бриджит не ридаеше и не се оплакваше, но в думите й имаше отчаяна безнадеждност. — Нямам никакъв избор. Много вероятно е никога да не напусна тази стая. През останалата част от живота си ще работя в тази фабрика и ще шия, докато умра. И със сигурност никога няма да се омъжа, защото след всичко това никой мъж не би ме пожелал за съпруга.
Думите й съдържаха безнадеждност, но очите й блестяха. Може би тя също бе намерила утеха.
Неприятностите на Моли бяха просто незначителни в сравнение с тези на Бриджит, освен това тя имаше възможности, които другото момиче нямаше. Моли винаги можеше да се върне във Ванора Пойнт.
Не само Ванора Пойнт, съществуваше и Кингспорт, и всичките й приятели там. Можеше да пече хляб, както дълги години бе правила майка й, ако разбира се, това се наложеше. Имаше гората и океана, и можеше да се радва на успокояващото им присъствие. В този момент нито една от тези възможности не я привличаше, но поне имаше място, където да се върне.
Въпреки дългата и мъчителна нощ, Моли се усмихна.
— Хрумна ми една идея.
Бриджит я погледна с очакване.
— Ще го напуснеш ли?
Моли махна с ръка в неопределен жест.
— Не става дума за Улф. Все още не съм решила какво да направя. Надявам се да не е мигнал през цялата нощ, чудейки се къде съм. А може изобщо да не съм му липсвала… но ще мисля за това по- късно.
Болката бе твърде силна, не можеше да мисли за това сега, за Улф и Адел, и за затръшнатата врата. Все едно Улф я бе затръшнал в лицето й.
Като тръсна леко глава, Моли отхвърли мисълта за собствените си проблеми и хвана ръката на Бриджит.
— Ще дойдеш ли с мен в „Уолдорф“? — Моли едва сдържаше усмивката си. — Имам чудесна идея.
Петнадесета глава
Отдавна се бе зазорило, когато Моли и Бриджит се отправиха по Тридесет и трета улица. Моли въздъхна от облекчение, когато пред погледа й изникна познатият „Уолдорф“. Никога не би могла да го свърже с представата за дом, но въпреки това, след изминалата нощ, хотелът представляваше за нея успокоителна гледка.
Бриджит забави крачка.
— Сега си тръгвам. И запомни какво ти казах. Не позволявай на този твой съпруг да те приема като нещо, разбиращо се от само себе си.
— Страхувам се, че вече е твърде късно за това.
В този момент Бриджит спря.
— Хайде, Бриджит. — Моли хвана момичето за ръката и започна да го убеждава да продължи с нея. — Имам изненада за теб.
Бриджит не се помръдна от мястото си, затова Моли също се принуди да спре.
— Не искам награда. Не затова ти помогнах.
— Знам това. Моля те, ела.
Моли трябваше да дръпне момичето за ръката, за да принуди Бриджит да тръгне отново. Бриджит неохотно се съгласи.
Почти бяха достигнали покрития вход на хотела, когато Моли чу как някой вика високо името й. Не можеше да сбърка този глас и когато вдигна глава, забеляза Улф, който идваше от противоположната посока.
Сакото му бе разкопчано, вратовръзката му липсваше и обикновено безупречно подредената му черна коса, сега бе в безпорядък. Но изражението му на дива ярост я накара да спре. Улф направи три дълги крачки, след което се затича бавно към нея. Преди да я достигне обаче той се овладя. Спря да тича, но стиснатите му в юмруци ръце й подсказаха, че той полага неимоверни усилия да се овладее.
— Това ли е съпругът ти? — прошепна Бриджит със страхопочитание.
— Да, страхувам се, че е той. В момента обаче не изглежда много щастлив.
— Така е — въздъхна неохотно Бриджит. — Наистина не мога да остана.
Моли обаче продължи да я държи за ръката.
— Къде, по дяволите, беше? — попита Улф, като спря на известно разстояние.
— Мога да те попитам същото. Къде беше ти, Улф? — Моли вдигна гордо брадичка.
Улф вдигна учудено вежди, изненадан от тона й.
— Търсех те. През цялата нощ, Червенокоске. Къде беше?
— Не можем ли да довършим разговора си в апартамента? Портиерът ни наблюдава.
Моли мина покрай Улф, без да го погледне, като се питаше дали няма да я принуди насила да спре.
Той не го направи. Улф просто ги последва във фоайето на хотела. Моли се насочи към стълбите, но след това се обърна рязко, като едва не събори Улф. Успя да мине покрай него и преди той да се опита да я спре, достигна рецепцията.
— Добро утро, мисис Тревелиън — поздрави я учтиво чиновникът, който с нищо не показа учудването си от необичайния час, в който се прибираше и от не съвсем изрядната й външност.
— Добро утро. Питах се дали не бихте ми направили една огромна услуга.
Служителят само кимна леко. Моли вече бе научила, че служителите в „Уолдорф“ можеха да уредят всичко и то изключително прецизно.
— Бихте ли се свързали с шивачката, мисис Уоткинс, която често ни посещава. Предайте й да дойде в апартамента ми колкото е възможно по-скоро. Работата не търпи отлагане.
— Разбира се.
— Ще имам нужда и от билет за влака, но не съм съвсем сигурна в каква посока. Бихте ли изпратили някого да дойде в апартамента, когато мисис Уоткинс си замине?
Служителят отново кимна в знак на съгласие.
— Но всички сме ужасно гладни. Искам да поръчам закуска в апартамента, колкото е възможно по- скоро.
— Червенокоске — изръмжа Улф и Моли разбра, че той бе чул всяка нейна дума. — Какво става тук?
Моли хвърли поглед към Бриджит.
— Не му обръщай внимание. Грубостта при него идва естествено, но съпругът ми невинаги се държи по този начин.
Бриджит бе забила поглед в земята, а служителят се престори, че не е чул нищо.
Моли се насочи към стълбите, като продължаваше да държи приятелката си за ръка.
— Билет за влака? — промълви тихо Улф зад нея. — Къде, по дяволите, искаш да отидеш?
Моли не му обърна внимание.
— И коя е тази жена?
— Виждаш ли? — Моли се обърна към Бриджит. — Той вече се чувства по-добре. Само преди секунди въпросът щеше да бъде зададен по съвсем друг начин.
— Червенокоске!
В гласа му имаше заплаха. Моли хвърли поглед през рамо. Очите му мятаха мълнии, ръцете му бяха свити в юмруци.
— Това е мис Бриджит Брейди. — Моли отново извърна глава, за да не се налага да срещне погледа на Улф. — С удоволствие ще ти разкажа как се запознахме, но не и преди да се изкъпя и преоблека, а освен това мисля, че всички имаме нужда от една хубава закуска.
