Заситни към леглото си, изрита пантофите и пусна халата и пояса да се смъкнат на пода. Трябваше да намери Тюон. Трябваше. Само да можеше да отгатне каква бе целта на Тюон, да отгатне къде е. Само да…
Изведнъж стените на спалнята и, таванът и подът дори засияха със сребриста светлина. Самите повърхности сякаш се превърнаха в светлина. Тя зяпна изумена, бавно се завъртя, взряна в обкръжилата я кутия от светлина, и се озова срещу жена, сътворена от кипящи пламъци, в одежди от кипящи пламъци. Алмандарагал се беше надигнал в очакване на господарската заповед да нападне.
— Аз съм Семирага — рече жената от огън с глас, който изкънтя като погребален гонг.
— Легни, Алмандарагал! — Командата, на която го бе научила още от дете, защото й беше забавно да кара лопара да се просва пред нея, завърши с изпъшкване, защото тя самата й се подчини, още докато я изричаше. Целуна килима с червено-зелените шарки и промълви:
— Живея, за да служа, Велика господарке.
Капка съмнение нямаше в ума й, че жената е точно тази, която казва. Кой щеше да посмее лъжливо да се представи с това име? Или да се появи като жив огън?
— Мисля, че също тъй обичаш да властваш. — Кънтящият гонг прозвуча леко насмешливо, но после тонът бързо се втвърди. — Погледни ме! Мразя сеанчанския ви навик да отбягвате очите ми. Кара ме да вярвам, че криете нещо. Не се опитвай да скриеш нищо от мен, Сурот.
— Разбира се, че няма, Велика господарке — отвърна Сурот, надигна се и клекна на пети. — Никога, Велика господарке. — Вдигна очи чак до устата й, ала не можеше да се осмели повече. Толкова трябваше да стигне.
— Така е по-добре — промълви Семирага. — Сега. Би ли ти харесало да властваш в тези земи? Няколко смърти — Галган и още неколцина, и можеш да уредиш да те провъзгласят за Императрица, с моя помощ. Не че е много важно, но някои обстоятелства предлагат тази възмож-ност, а ти определено ще си по-хрисима, отколкото беше до този момент сегашната Императрица.
Стомахът на Сурот се сви. Уплаши се, че може да повърне.
— Велика господарке — глухо отвърна тя. — Наказанието за такова нещо е да те отведат пред Императрицата, дано да живее вечно, и да ти одерат цялата кожа, като много внимават да те опазят жива. След това…
— Изобретателно, макар и примитивно — прекъсна я кисело Семирага. — Но е без значение. Императрица Раданан е мъртва. Забележително, колко много кръв имало в едно човешко тяло. Достатъчно, за да залее целия Кристален трон. Приеми предложението, Сурот. Защото няма да го повторя. Може би ще се погрижиш някои неща да станат малко по-удобни, макар и недостатъчно, за да си правя този труд втори път.
Сурот едва успя да вдиша.
— Значи Тюон е Императрицата, дано да живее…
Тюон щеше да приеме ново име, което рядко щеше да се изрича извън императорската фамилия. Императрицата беше „Императрицата, дано да живее вечно“. Сурот се обгърна с ръце и захлипа, започна да се тресе неудържимо. Алмандарагал вдигна глава и изскимтя питащо.
Семирага се изсмя с музиката на тежки гонгове.
— Скърбиш за Раданан ли, Сурот? Или неприязънта ти от това, че Тюон става Императрица, е толкова голяма?
Сурот обясни на пресекулки, с по три-четири думи, накъсани от неудържим плач. Като провъзгласена наследница, Тюон беше станала Императрица от мига, в който майка й е умряла. Само че ако майка й беше убита, това трябваше да е нагласено от някоя от сестрите й, което означаваше, че самата Тюон със сигурност е мъртва. И в двата случая беше все едно. Формалностите трябваше да се изпълнят. Тя трябваше да се върне в Сеандар и да се извини за смъртта на Тюон, вече — за смъртта на Императрицата, и то пред същата жена, което го е уредила. Която, разбира се, нямаше да вземе трона, преди да се оповести смъртта на Тюон. Не можеше да се насили да признае, че преди това щеше да се самоубие — твърде срамно беше да го изрече на глас. Не искаше да умре. Беше й обещано да живее вечно!
Този път смехът на Семирага бе толкова стъписващ, че сълзите на Сурот секнаха. Огнената глава се отметна и изригна кънтящ смях. Най-сетне жената се овладя и изтри огнените сълзи с пръсти от пламък.
— Явно не се изразих ясно. Раданан е мъртва, както и дъщерите и, и синовете й, наред с половината Имперски двор. Вече няма императорска фамилия, освен Тюон. Няма Империя. Сеандар и десетината ви големи градове са в ръцете на метежници и плячкаджии. Поне петдесет благородници си съперничат за трона с войски на бойното поле. От планините Алдаел до Салакинг бушува война. Тъкмо поради това ще е съвсем безопасно да премахнеш Тюон и да се провъзгласиш за Императрица. Дори съм уредила един кораб, който скоро трябва да пристигне и да донесе вестта за разгрома. — Отново се разсмя, след което каза нещо странно: — Нека царува Господарят на хаоса.
Сурот неволно я зяпна. Империята… унищожена? Семирага беше убила?… Убийствата не бяха нещо непознато сред Кръвта, все едно Висша или Низша, дори сред императорската фамилия, но да се проникне в нея така бе нещо ужасяващо, немислимо. Дори за някой от Да’консион, Избраниците. Но самата тя да стане Императрица, макар и тук… Почувства се замаяна, изпита истерично желание да се разсмее. Можеше да довърши цикъла, а после да изпрати армии, които да възстановят Сеанчан. Едва се овладя.
— Велика господарке, ако Тюон наистина е жива, то… убийството й ще е трудно. — Насила изтръгна думите от устата си. Да убие Императрицата… Дори да си го помисли й беше трудно. Да стане Императрица. Имаше чувството, че главата й ще се пръсне. — Тя има свои сулдам и дамане, а и мъже от Смъртната стража. — Трудно ли? При тези обстоятелства убийството й щеше да е невъзможно. Шест дамане като нищо можеха да се окажат опасни дори за нея. Освен това сред простолюдието имаше една поговорка: „Велможата ще каже на низшия да разрови калта и ще си запази ръцете чисти“. Беше я чула случайно и бе наказала човека, който я изрече, но си беше истина.
— Мисли, Сурот! — Гонговете прокънтяха силно и властно. — Капитан Мусенджи и другите щяха да тръгнат още същата нощ, в коятозаминаха Тюон и слугинята й, ако се бяха досетили какво е замислила. Те я търсят. Трябва да вложиш всички усилия в това най-напред да я намериш, но ако не успееш, нейните гвардейци от Смъртната стража. Ще се окажат не толкова добра защита, колкото изглеждат. Всеки войник в армията ти е чул, че поне част от гвардейците са се забъркали с една шарлатанка. Преобладаващото чувство, изглежда, е, че шарлатанката и всички, които са свързани с нея, трябва буквално да бъдат разкъсани на парчета и хвърлени на сметището. Тихичко. — Устните й се извиха в насмешлива усмивка. — За да се избегне срамът за Империята.
Може би все пак бе възможно. Да се открие група от Гвардията на смъртната стража щеше да е лесно. Трябваше само да разбере колко точно хора е взел със себе си Мусенджи и да изпрати Елбар с петдесет души за всеки негов. Не, сто, заради онези дамане. А после…
— Велика господарке, разбирате ли, че не мога да заявя каквото и да било, преди да се уверя, че Тюон е мъртва? — — Разбира се — отвърна Семирага. Гонговете отново прокънтяха весело. — Но помни: ако Тюон успее да се върне невредима, за мен ще е все едно. Така че гледай да не си губиш времето.
— Няма, Велика господарке. Възнамерявам да стана Императрица и затова трябва да убия Императрицата.
Този път изобщо не й беше трудно да го изрече.
Според Певара покоите на Цутама Рат бяха претруфени до екстра-вагантност и личният й произход като дъщеря на касапин нямаше нищо общо с мнението й.
А дневната просто я докарваше до ръба.
Под корниз, резбован на позлатени лястовички в полет, стените крепяха два тежки копринени гоблена, единият изобразяващ ярко-пурпурни рози, а другият — храст калма, отрупан с тъмнопурпурни цветове, големи двете педи. Масите и столовете представляваха деликатни изделия, стига човек да не обръща внимание на резбата и позла-тата, предостатъчна и за най-величествения трон. Стойките на светил-ниците също така бяха в тежка позлата, както и полицата над облицованата с мрамор с пурпурни жилки камина, изваяна на препускащи коне. Няколко от масите бяха отрупани с червен порцелан на Морския народ, от най-редкия, четири вази и шест купи, малко съкровище сами по себе си, както и с неизброими статуетки от нефрит и слонова кост, всички с внушителни размери, и една фигурка на танцуваща жена, висока цяла
