Явиндра ахна и се опули, но Певара само прошепна:
— Тавирен.
Това трябваше да е. Винаги си обясняваше най-обезпокоителните слухове от Кайриен с тавирен. Цутама продължи да чете:
— „Каквото правя, правя го за доброто на Червената Аджа и за Кулата. Ако не одобрите решението ми, ще се оставя на строгото ви наказание. След Тармон Гай-дон. Както може би сте чули, Иргаин Фатамед, Ронаил Веваниос и аз бяхме усмирени, когато Прероденият Дракон избяга при Думайски кладенци. Но бяхме Изцерени от мъж, Деймир Флин, един от Аша’ман, и май всички се възстановихме напълно. Колкото и невероятно да изглежда, заклевам се под Светлината и в своята надежда за спасение и прерождение, че е истина. Очаквам един ден да се завърна в Кулата, където ще положа отново Трите клетви, за да препотвърдя своята преданост към моята Аджа и Кулата“.
Цутама сгъна листчето и поклати глава.
— Има и още, но всичко са все проклети уверения, че каквото прави е за Аджата и Кулата.
Блясъкът в очите й намекваше, че Сашале можеше и да съжали един ден, че е преживяла Последната битка.
— Ако Сашале наистина е била Изцерена… — почна Певара, но не можа да довърши.
— Това е невъзможно — изръмжа Явиндра, но тихичко. И за всеки случай се обърна към Певара, да не си помисли Висшата, че коментарът е към нея. От мръщенето лицето й стана още по-грубовато. — Опитомяване не може да се Изцери. Усмиряване не може да се Изце-ри. По-скоро овца ще хвръкне! Сашале сигурно има халюцинации.
— Товейн може да се е заблудила — заговори Цутама, много сурово. — Макар че ако е така, не виждам защо тези проклети Аша’ман ще допуснат Логаин да е един от тях, още по-малко да ги командва. Но не мисля, че проклетата Сашале може да е сбъркала за себе си. А и не пише като жена с проклети халюцинации. Понякога, когато нещо е скапано невъзможно, е скапано невъзможно само докато не се направи. Тъй. Изцерено е Усмиряване. От мъж. Ония изчадия на крастави жаби, сеанчанските скакалци, окаишват всяка жена, която открият, че може да прелива, очевидно и много Сестри в това число. Вече дванайсет дни… Е, адски добре знаете какво се случи. Светът се превърна в по-опасно място отвсякога от Тролокските войни насам, може би от самото Разрушение. Ето защо съм решила да действаме по твоя план за тези проклети Аша’ман, Певара. Отвратително е и е рисковано, но да ме изгори Светлината дано, нямаме никакъв друг скапан избор. Двете с Явиндра ще го уредите.
Певара потръпна. Не заради сеанчанците. Те все пак бяха хора, с каквито и странни тер-ангреали да разполагаха, и рано или късно щяха да бъдат надвити. Обаче напомнянето за това, което Отстъпниците бяха направили преди дванадесет дни, я накара да изкриви лице въпреки усилието да го запази гладко. Никой друг не бе в състояние да борави с толкова Сила наедно. Стараеше се, доколкото бе възможно, да не мисли какво се бяха опитали да постигнат. Или още по-лошото: какво можеше да са постигнали. Още веднъж потръпна, като нарекоха предложението за обвързването на ашаманите „нейно“. Но това бе неизбежно от мига, в който представи идеята на Тарна на Цутама, затаила дъх в очакване на взрива, за който бе сигурна, че ще последва. Беше добавила дори аргумента за увеличаване размера на свързаните кръгове, като се включат мъже, срещу онова чудовищно изригване на Сила. За нейна изненада не последва нито взрив, нито кой знае каква реакция. Цутама каза само, че ще помисли по въпроса, и се разпореди Да и донесе от Библиотеката съответната документация за кръгове с мъже. Третото, най-силно потръпване бе затова, че щеше да действа с Явиндра, че изобщо й възлагат тази работа. Вече достатъчно си имаше на гърба, а и да работиш с Явиндра винаги беше чоглаво. Възразяваше на всичко, предложено от която и да е, освен от самата нея. Почти срещу всичко. Явиндра горещо бе възразявала срещу обвързването на Аша’ман, самата идея Червени сестри да обвързват когото и да било я ужасяваше почти толкова, колкото да обвързват мъже, можещи да преливат. Но сега, след като го нареди Висшата, беше затруднена. Все пак намери начин да възрази:
Елайда изобщо няма да го допусне.
Блесналите очи на Цутама уловиха погледа й, задържаха го и кокалестата жена запреглъща.
— Елайда няма да го научи, преди да е станало много късно, Явин-дра. Аз крия тайните й — разгрома срещу Черната кула, Думайските кладенци — колкото мога, защото бе издигната от Червените, но тя вече е Амирлинския трон, на всички Аджи и на никоя. Което означава, че вече не е Червена, а това е работа на Аджата, не нейна. — В гласа й се промъкна опасен тон. А и не беше изругала дотук, което значеше, че е на ръба на необуздаем гняв. — Възразяваш ли ми? Каниш се да уведомиш Елайда въпреки изричните ми нареждания?
— Не, Висша — припряно отвърна Явиндра и заби глава в чашката си. Странно, но като че ли прикриваше усмивка.
Певара само поклати глава. След като трябваше да се свърши, а тя бе сигурна, че трябва, ясно, че Елайда трябваше да остане на тъмно. За какво ли се подсмихваше Явиндра? Твърде много подозрения.
— Много се радвам, че и двете сте съгласни с мен — каза сухо Цутама и отпусна гръб на облегалката на стола. — Сега ме оставете.
Задържаха се само колкото да си оставят чашките и да приклекнат в реверанс. В Червената щом Висшата кажеше, всички се подчиняваха, включително Заседателките. Единственото изключение според закона на Аджата беше гласуването в Съвета, макар че някои жени, притежавали титлата, бяха успявали да наложат щото всяко гласуване, което им е по сърце, да мине така, както те искат. Певара беше убедена, че Цутама възнамерява да е една от тях. Съпротивата определено щеше да е неприятна. Дано само отстъпките да бяха взаимни.
В коридора Явиндра измърмори нещо за кореспонденция и затича по белите плочи с червения пламък на Тар Валон, преди Певара да] успее да обели и дума. Не че се канеше да каже нещо, но че другата щеше да се запъне като магаре и да остави всичко в нейния скут, бе сигурно, както че костилката на прасковата е отровна. Светлина, само това й трябваше, и то в най-лошия момент.
Отби се в покоите си само колкото да си вземе шала с дългите ресни и да види колко е часът — четвърт час до пладне; беше почти разочарована, че единственият й часовник съвпада с този на Цутама — обикновено не съвпадаха, — напусна отсека на Червените и забърза в глъбините на Кулата, чак до общия отсек под жилищните помещения. Широките коридори бяха добре осветени от светилниците с огледала, но почти пусти, поради което изглеждаха мрачни, а обримчените с фризове стени — сурови. Полюшването на някой ярък гоблен тук-таМ навяваше нещо злокобно, сякаш коприната или вълната бяха оживели. Малкото хора, които срещаше, бяха слуги и слугини с Пламъка на Тар Валон на гърдите, забързани по работите си, и едва се спираха, за да приклекнат набързо в реверанс. Държаха очите си сведени. След като Аджите се бяха разделили едва ли не на враждуващи лагери, Кулата се бе изпълнила със зловонно напрежение и неприязън и това настроение бе заразило и слугите. Плашеше ги най-малкото.
Не беше сигурна, но според нея в Кулата бяха останали не повече от двеста Сестри. Повечето си стояха в отсеците на своите Аджи и излизаха само при необходимост, тъй че всъщност не очакваше да срещне някоя излязла на разходка. Затова, когато Аделорна Бастайн се плъзна нагоре по късото стълбище, леко вдясно пред нея, бе толкова изненадана, че се сепна. Аделорна, която колкото и да беше дребничка, умееше да си придаде величие и продължи по пътя си, без изобщо да я забележи. Салдейката също си бе наметнала шала — напоследък нито една Сестра не излизаше извън сектора на Аджата си без шал — и я следваха тримата й Стражници, с мечове; очите им шаваха насам-натам. Стражници с мечове, явно пазещи гърба на своята Айез Седай, тук, в Кулата. Не че беше съвсем необичайно, но Певара бе готова да се разплаче от тази гледка. Само дето имаше твърде много поводи за плач, за да се спре на един.
Цутама можеше да заповяда на Червените да обвържат ашамани, да им заповяда да не тичат при Елайда, но май изглеждаше най-добре да се започне със Сестри, на които можеше да им допадне идеята, вместо да им се заповядва, особено при слуховете за три мъртви Червени сестри от ръцете на Аша’мани. На Тарна Фейр вече й бе допаднала, тъй че предстоеше разговор с нея, много насаме. Тя можеше да знае кои други са на същия ум. Най-трудното щеше да е да се предложи идеята на Аша’ман. Едва ли щяха да се съгласят, още повече че самите те вече бяха обвързали петдесет и една Сестри. Петдесет и една, Светлина! За да им се поднесе предложението, щеше да е нужна дипломатична Сестра, умееща да убеждава. И с железни нерви. Певара още Умуваше над някои имена, когато видя Сестрата, с която й предстоеше
