педя, която май беше изваяна от рубин. Безсмислено парадиране с богатство, а при това тя знаеше със сигурност, че освен големия позлатен стенен часовник на полицата има още един в спалнята на Цутама, и дори трети, в гардеробната й. Три часовника! Това вече далеч надхвърляше всякакъв богаташки каприз, да оставим позлатата и рубините.
И въпреки всичко стаята подхождаше на жената, която седеше срещу нея и Явиндра.
„Пищна“ бе най-точната дума за външността й. Цутама беше смайващо красива жена — с прибрана в тънка златна мрежичка коса, с тежки огнекапки по гърлото и ушите и както винаги облечена в пурпурна коприна, обгърнала дълбокото деколте, обримчено този път със златно везмо, за да подчертае пълните й гърди. Човек можеше да си помисли, че иска да привлича мъже, стига да не я познаваше. Цутама бе направила неприязънта си към мъжете добре известна много преди да я пратят в изгнание. По-скоро щеше да прояви милост към бясно куче, отколкото към мъж.
По онова време тя беше твърда като чук, но когато се върна в Кулата, мнозина си бяха въобразили, че е прекършена тръстика. Само за известно време обаче. След това всички, прекарали повечко с нея, разбраха, че тези шаващи очи съвсем не са изнервени. Изгнанието я беше променило, но съвсем не я беше смекчило.
Тези очи бяха по-скоро на дива котка, дебнеща за врагове или плячка. Всичко друго по лицето на Цутама бе не толкова строга, колкото спокойна, неразгадаема маска. Освен ако не я тласнеш към открит гняв, разбира се, но дори тогава гласът й си оставаше спокоен и гладък като лед. Изнервящо съчетание.
— Тази сутрин чух обезпокоителни слухове за битката при Думайски кладенци — рязко заяви тя. — Ужасно обезпокоителни.
Беше придобила навика да не говори с дълги изречения. Никакви салонни темички. Изведнъж ще заяви нещо и точка. Изгнанието също така беше огрубило и езика й. Изолираната ферма, където бе заточена, трябваше да е била доста… оживена.
— Включително, че три от мъртвите Сестри са били от нашата Аджа. Майчино мляко в чаша! — И всичко това — с най-невъзмутим тон. Но очите й ги пронизаха обвиняващо.
Певара понесе погледа й спокойно. Всеки пряк поглед от Цутама изглеждаше обвиняващ и на ръба или не, тя бе достатъчно благоразумна, за да не позволи на Висшата да го разбере. Нахвърляше се върху всяка проява на слабост като сокол.
— Не мога да разбера защо Катерин не се е подчинила на заповедта ти да пази тайната за себе си и не мога да повярвам, че Тарна е склонна да дискредитира Елайда. — Не публично, във всеки случай. Тарна пазеше чувствата си към Елайда както котка пази миша дупка.
— Но Сестрите все пак получават сведения от своите уши и очи. Не можем да ги спрем да научат какво е станало. Изненадана съм, че се е задържало толкова дълго.
— Така е — прибави кльощавата Явиндра и заоправя полите си. Тя не носеше никакви накити освен пръстена с Великата змия, а и роклята й беше без везмо и толкова тъмночервена, че изглеждаше почти черна. — Рано или късно фактите ще излязат на бял свят, дори пръстите ни да закървят от работа. — Стисна си устата, все едно че захапа нещо, но го каза почти доволно. Странно. Беше галеното кученце на Елайда.
Погледът на Цутама се прикова в нея и след малко по бузите на Явиндра изби руменина. Сигурно като повод да отклони погледа си, тя отпи дълго от чая си. Чаша от ковано злато, с леопарди и сърна естествено — такава си беше Цутама. Висшата продължи да се взира мълчаливо, но дали в Явиндра, или в нещо отвъд нея, Певара не можеше да каже.
Когато Катерин донесе вестта, че Галина е между загиналите при Думайски кладенци, Цутама бе издигната на нейно място почти с ръкопляскания. Беше се радвала на много добра репутация като Засе- дателка, поне допреди намесата й в отвратителните събития, довели до падането й, и много в Червената Аджа вярваха, че времената изискват толкова твърда Висша, колкото може да се намери. Смъртта на Галина беше смъкнала огромна тежест от плещите на Певара — Висшата да е Мраколюбка!? О, и това ако не беше агония! Но все пак се колебаеше за Цутама. Сега в нея имаше нещо… диво. Нещо непредсказуемо. Дали беше съвсем с ума си? Макар че същият въпрос можеше да се зададе за цялата Бяла кула. Колко от Сестрите бяха вече напълно с ума си? Сякаш доловила мислите й, Цутама извърна немигащите си очи към нея. Не че това я накара да се изчерви или стресне, но все пак неволно съжали, че я няма и Дохара, просто за да има трета Заседателка, в която да се вторачва Висшата, просто за да се поразреди малко това вторачване. Жалко, че не знаеше къде е заминала тя и защо, с бунтовническа войска извън Тар Валон. Преди малко повече от неделя Дохара просто беше хванала кораб, без дума да каже на никого, доколкото знаеше Певара, и май никой не знаеше на север ли е заминала, или на юг. Напоследък Певара бе станала подозрителна към всички и едва ли не към всичко.
— Заради нещо в това писмо ли ни повика, Висша? — най-сетне отрони тя. Срещна обезпокояващия й поглед спокойно, ала все пак й се дощя да отпие дълго от изящната чаша и съжали, че не е пълна с вино вместо с чай. Съзнателно сложи чашата на тънката облегалка на стола си. Погледът на Висшата я караше да се чувства, все едно че паяци пълзят по кожата й.
След много дълга пауза очите на Цутама се сведоха към сгънатото | в скута й писмо. Само дланта й го спря да не се навие отново на рулце. Беше на много тънка хартия за съобщения по гълъб и изписаните с мастило ситни буквички като че ли я покриваха плътно.
— Това е от Сашале Андерли — рече тя; думите й предизвикаха трепет на жалост у Певара и сумтене от Явиндра, което можеше да означава всичко. Горката Сашале. Цутама обаче продължи без външен израз на съчувствие: — Проклетницата вярва, че Галина се е спасила, защото е отправено към нея. Повечето от това, което пише, само потпотвърждава онова, което вече знаем от други източници, включително товейн. Но, без да ги упоменавам, проклетницата твърди, че оглавява повечето Сестри в град Кайриен.
— Как може Сашале да оглавява Сестри? — Явиндра поклати глава. Изражението й отхвърляше категорично тази възможност. — Да не си е изгубила ума?
Певара си замълча. Цутама отговаряше, когато тя пожелае, не когато я попиташ. По-ранното писмо на Товейн, също отправено към Галина, изобщо не споменаваше за Сашале или за другите две, но, разбира се, за нея цялата тази тема щеше да е повече от отвратителна. Дори да си помислиш за това бе като да ядеш гнили сливи. Повечето й думи целяха да хвърли цялата вина на гърба на Елайда, само че косвено.
Очите на Цутама се стрелнаха към Явиндра като забиващи се ножове, ала тя продължи без пауза:
— Сашале описва проклетото посещение на Товейн в Кайриен и наглите Аша’ман, макар че явно нищо не знае за проклетото обвързване. Много странно й се било сторило всичко това, Сестри да се мешат с онези развратни пръчове в „напрегнати, но и често приятелски“ връзки. Кръв и кървава пепел! Точно така го е казала, Светлината да ме изгори дано. — Тонът на Цутама, подходящ за обсъждане на цена на дантела, беше в рязък контраст с напрежението в погледай и езика й и изобщо не показваше какво чувства по въпроса. — Сашале твърди, че когато си тръгнали, отвели проклетите Стражници на Сестрите, които според нея са с момчето, тъй че изглежда адски вероятно да го търсят и може би вече са го намерили. Няма представа защо. Но потвърждава онова, което Товейн твърдеше за Логаин. Явно онзи пръчовски син вече не е питомен.
— Невъзможно — измърмори над чашката си Явиндра, но тихичко. Цутама не обичаше да оспорват твърденията й. Певара предпочете да не споделя мнението си и също отпи от чашката си. Дотук в писмото като че ли нямаше нищо, заслужаващо обсъждане, освен въпроса как Сашале изобщо е в състояние да „оглавява“ каквото и да било, а тя предпочиташе да мисли за всичко друго, но не и за съдбата на Сашале. Чаят беше с вкус на боровинки. Откъде бе намерила Цутама боровин-ки толкова рано пролетта? Сигурно бяха сушени.
— Ще ви прочета останалото — рече Цутама, разгъна листчето и очите й го обходиха почти до края, преди да започне. Явно Сашале беше доста подробна в донесението си. Какво ли не искаше да сподели Висшата?
— „Не съм писала от толкова дълго, тъй като не можех да измисля как да кажа това, което трябва, но вече разбирам, че единственият възможен начин е просто да изложа фактите такива, каквито са. Заедно с много други Сестри, които ще оставя сами да решат дали да разкрият това, което аз ще направя сега, положих клетва за вярност към Преродения Дракон, която ще е в сила, докато свърши Тармон Гай-дон“. — прочете Цутама.
