уста, за да поеме положението в ръцете си.
Айбара изведнъж я погледна през рамо, все едно че бе доловил по никакъв начин появата й, и като видя златните му очи, езикът й се завърза. Отхвърляла бе пренебрежително приказките, че имал вълчи очи, но беше истина. Корави вълчи очи на кораво като камък лице, пред него геалданецът изглеждаше почти мек. И тъжно лице също така, под късо подстриганата брада. Заради жена му, несъмнено. Можеше да се възползва от това.
— Айез Седай в бялото на гай-шайн — каза той хладно, докато се обръщаше към нея. Беше едър, макар и не колкото айилеца, но се извисяваше като скала, а златните му очи попиваха всичко. — И пленница, изглежда. Не пожела ли да дойде?
— Мяташе се като пъстърва на речен бряг, докато Гаул я връзваше, милорд — отвърна Неалд. — Аз самият нямаше какво да правя, само стоях и гледах.
Странни думи, и казани с такъв важен тон. Какво можеше да е…? Изведнъж тя забеляза още един в черно палто, нисък грубоват мъж със сребърна игла с формата на меч, забучена на високата му яка. И си спомни къде за последно беше видяла мъже с такива черни палта. Скочиха от дупки във въздуха малко преди всичко да се превърне в пълен разгром при Думайски кладенци. Неалд и неговите „дупки“, неговите Портали. Тези мъже можеха да преливат!
Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не се задърпа от ръката на Неалд, да не заотстъпва. Стомахът й се сгърчи само от това, че е толкова близо до него. А да я докосва… Дощя й се да заскимти и това я изненада. Много по-твърда беше, разбира се! Съсредоточи се да си придаде спокойствие, като в същото време се опитваше да върне влагата в изведнъж пресъхналата си уста.
— Смята се за приятелка на Севанна — добави Гаул.
— Приятелка на Севанна. — Айбара се намръщи. — Но носи халат на гай-шайн. Копринен халат и накити, но все пак… Не си искала да дойдеш, но не си и преляла, за да попречиш на Гаул и Неалд да те доведат. И си уплашена. — Той поклати глава. Как бе разбрал, че е уплашена? — Изненадан съм, че виждам Айез Седай с Шайдо след Думайски кладенци. Или не знаеш за това? Пуснете я, пуснете я. Съмнявам се, че ще се опита да бяга, щом се е оставила да я доведете тук.
— Думайски кладенци са без значение — заяви тя хладно, щом двамата я пуснаха. Пуснаха я, обаче останаха от двете й страни като стражи и тя изпита гордост, че гласът й не трепна.
Мъж, който може да прелива. Двама всъщност, а тя беше сама. Сама и без да може да прелее и една нишка. Стоеше с вдигната високо глава. Беше Айез Седай и трябваше да видят, че е Айез Седай от глава до пети. Как ще знае той дали е уплашена? Ей толкова страх не беше се промъкнал в думите й. Лицето й все едно че беше изсечено от камък, толкова малко показваше.
— Бялата кула си има цели, които никои друг не може да знае или разбере. Там съм по работа на Бялата кула, а вие се месите. Неблагоразумно за който и да било мъж. — Геалданецът кимна унило, все едно че бе научил този урок лично. Айбара само я гледаше безизразно. — Само това, че чух името ви, ме спря да не накажа тези двамата — продължи тя. Ако мурандиецът и айилецът подхвърлеха колко време бе отнело това, щеше да каже, че отначало е била замаяна, но те си замълчаха и Галина заговори бързо и по-високо:
— Вашата жена Файле е под моя закрила, както и кралица Алиандре, и когато работата ми със Севанна приключи, ще ги изведа със себе си на свобода и ще им помогна да стигнат където пожелаят. Междувременно обаче вашето присъствие тук застрашава моята работа, работата на Бялата кула, и не мога да го позволя. То застрашава и вас, и жена ви, и Алиандре. В онзи стан има десетки хиляди айилци. Десетки по десетки. Ако ви нападнат — а съгледвачите им скоро ще ви открият, ако вече не са ви открили — ще ви заличат от лицето на земята. Могат да навредят и на жена ви и на Алиандре заради това. Може и да не успея да спра Севанна. Тя е сурова жена, а много от Мъдрите й могат да преливат, поне сто, и са готови да използват Един ствената сила за насилие, докато аз съм една Айез Седай, при това ограничена от своите Клетви. Ако искате да защитя жена ви и кралицата, бягайте бързо оттук. Може и да не ви нападнат, ако се види ясно, че се оттегляте. Това е единствената надежда и за вас, и за жена ви.
Тъй. Само няколко от тези засадени семенца да пуснеха корен, Щеше да е достатъчно Айбара да побегне.
— Ако Алиандре е в опасност, лорд Перин — почна геалданецът, но Айбара вдигна ръка и го спря. Само толкова. Геалданецът стисна челюсти толкова силно, че още малко и щяха да изпращят, но млъкна.
— Видяла си Файле? — попита младият мъж. — И тя е добре? Не е пострадала, нали? — Глупакът сякаш не беше схванал и една дума от казаното освен споменаването на жена му.
— Добре е и е под моята закрила, лорд Перин. — Щом това селско хлапе искаше да се нарича лорд, можеше да го изтърпи засега. — И тя, и Алиандре, и двете са добре. — Геалданецът само изръмжа, но не се осмели да проговори. — Трябва да ме послушате. Шайдо ще ви избият…
— Ела виж това — прекъсна я Айбара, обърна се към масата и дръпна един голям лист.
— Трябва да му простите липсата на маниери, Айез Седай — каза Берелайн, докато й подаваше сребърна чашка с тъмно вино. — При тези обстоятелства той е под голямо напрежение, както сигурно разбирате. Не съм се представила. Аз съм Берелайн, Първата на Майен.
— Знам. Можете да ме наричате Ализе.
Берелайн се усмихна, сякаш знаеше, че името е фалшиво, но все пак го приема. Първата на Майен съвсем не беше наивна. Жалко, че трябваше да се оправя с момчето вместо с нея — изтънчените особи, които си въобразяваха, че могат да си играят с Айез Седай, лесно се водеха за носа. Селяците можеха да се окажат упорити поради невежеството си. Но този тип би трябвало вече да знае нещо за Айез Седай. Може би ако го пренебрегнеше, щеше да му даде повод да си помисли коя е и какво. Виното имаше вкус на цветя.
— Много е добро.
Каза го с искрена благодарност. От няколко недели не беше вкусвала вино. Терава нямаше дай позволи удоволствие, което отказваше на самата себе си.
— В лагера има и други Сестри, Ализе Седай. Масури Сокава и Сеонид Трайган, както и личната ми съветничка Анура Ларисен. Бихте ли искали да си поговорите с тях, след като приключите с Перин?
С престорена небрежност Галина придърпа качулката, та да заслони лицето си, и бавно отпи от виното — за да помисли. Присъствието на Анура беше разбираемо, предвид Берелайн, но какво правеха тук другите две? Бяха от избягалите от Кулата след свалянето на Сюан и издигането на Елайда. Вярно, никоя от тях нямаше да знае, че е замесена в отвличането на момчето ал-Тор за Елайда, но все пак…
— Мм, не мисля. Тяхната работа си е тяхна, моята — моя. — Готова беше много да даде, за да разбере каква е тяхната работа, но не и на цената да я познаят. Всеки приятел на Преродения Дракон можеше да има… мнение… за Червена сестра. — Помогни ми да убедя Айбара, Берелайн. Вашата Крилата гвардия не може да се противопостави на онова, което Шайдо ще хвърлят срещу вас. Онова, което води геалданецът, няма да промени нищо. Цяла армия няма да го промени. Шайдо са прекалено много и имат стотици Мъдри, готови да използват Единствената сила като оръжие. Виждала съм ги да го правят. Ти също можеш да умреш, а и да те пленят, и не мога да обещая, че ще успея да убедя Севанна да те освободи, когато си тръгна.
Берелайн се засмя, все едно че хиляди Шайдо и стотици можещи да преливат Мъдри са нищо.
— О, не се бойте, че ще ни намерят. Лагерът им е на цели три дни езда път, ако не и на четири. А недалече оттук теренът става много тежък.
Три дни, ако не и четири? Галина потръпна. Би трябвало вече да се е сетила. Три или четири дни разстояние, покрито за по-малко от час. През дупка във въздуха, сътворена с мъжката половина на Силата. Значи е била на косъм да я докосне сайдин! Но гласът й не трепна.
— Все пак трябва да ми помогнеш да го убедя да не напада. Би било гибелно — за него, за жена му, за всички замесени. А и това, което върша там, е важно за Кулата. Ти винаги си била силна поддръжница на Кулата. — Ласкателство за владетелка на един относително малък град, но ласкателството размеква дребния, както и могъщия.
— Перин е упорит, Ализе Седай. Съмнявам се, че ще го разубедите. Не е лесно, щом вече е решил. — Странно, усмивката на младата жена бе не по-малко загадъчна, отколкото на Сестра.
— Берелайн, може ли да отложите разговора си за по-късно? — рече нетърпеливо Айбара — и не беше въпрос. Потупа по листа с дебелия си пръст. — Ализе, би ли погледнала това? — Това също не беше въпрос.
