— Мисля, че вече е време за това — каза Катерин и заплете щита. — Не бихме искали да опитваш… безполезни неща.
Усмивката й беше зла. Егвийн въздъхна, щом сплитът се намести над нея. Бездруго се съмняваше, че ще може да прегърне сайдар, а срещу пет, вече изпълнени със Силата, успехът щеше да продължи само няколко мига. Спокойствието й сякаш разочарова Червената.
— Това може да е последната ти нощ на тоя свят — продължи тя. — Няма да се изненадам, ако Елайда още утре нареди да те усмирят и да те обезглавят.
— Или даже тази нощ — добави длъгнестата й дружка и кимна. — Според мен Елайда гори от нетърпение да се свърши с теб.
За разлика от Катерин, тя го заяви равнодушно, но със сигурност също беше Червена. И наблюдаваше другите, сякаш подозираше, че кроят нещо.
Наистина странно!
Егвийн остана невъзмутима въпреки реакцията, която очакваха-Която Катерин очакваше поне. Решила бе да запази достойнството си до дръвника на палача. Все едно колко добре се беше справила като Амирлин, щеше да умре по начин, достоен за Амирлинския трон. Жената, която се беше присвила по- настрана от двете Червени, заговори с характерен арафелски акцент и това позволи на Егвийн да се сети коя е. Бериша Теракуни, Сива, известна с изключително стриктното си и често пъти най-сурово тълкуване на закона. Винаги вярна на буквата, разбира се, и без капка милост.
— Няма да е нито нощес, нито утре, Баразайн, освен ако Елайда не реши да привика Заседателките посред нощ и те се отзоват. Това изисква Върховен съд, не е някоя дреболия за минути или часове даже, а Съветът, като гледам, не е много склонен да угоди на Елайда, и нищо чудно. Момичето ще бъде съдено, но Съдът ще заседава, когато те решат.
— Съдът ще се събере, когато Елайда ги повика, иначе всички така ще ги накаже, че ще съжаляват — озъби се Катерин. — Джала и Мерим препуснаха напред още щом разбрахме кого сме хванали, тя вече го знае и бас слагам, че за тая тука ще измъкне Заседателките от креватите им със собствените си ръце, ако потрябва. — Тонът й стана самодоволен и в същото време заядлив. — А тебе може пък да постави на Стола на Помилването. Ще ти хареса ли?
Бериша възмутено размърда рамене и намести шала си. В някои случаи Столът на Помилването бе застрашен със същото наказание като защитаваната. Може би и това обвинение го налагаше. Въпреки усърдните усилия на Сюан да й довърши образованието, Егвийн не знаеше.
— Това, което аз искам да чуя, е какво направи на пристанищната верига? — рече след малко Сивата с подчертано пренебрежение. — Как може да се развали?
— Не може да се развали — отвърна Егвийн. — Вече би трябвало да сте Разбрали, че е куендияр. Дори Силата няма да го развали, само ще го заздрави. Предполагам, че можете да го продадете, ако съборите достатъчно от крепостната стена, за да го извадите. Стига някой да може да си позволи да купи толкова голям куендияр. Или изобщо да го иска.
Този път никоя не спря Катерин да я шамароса, много силно при това.
— Я да млъкваш! — викна Червената.
Това май беше добър съвет, освен ако глупаво не държеше да й светнат още някой шамар. Тъй че Егвийн си замълча и в поклащащата се карета се възцари тишина, докато останалите сияеха от сайдар и се гледаха подозрително. Невероятно! Защо Елайда изобщо бе избрала за нощната задача жени, които явно се ненавиждаха? Като демонстрация на власт или просто защото го можеше? Все едно. Ако Елайда я оставеше да преживее нощта, поне можеше да извести Сюан какво й се е случило… и може би Леане също. Можеше да извести Сюан, че са предадени. И да се моли Сюан да успее да се добере до предателката. Да се моли бунтът да не се разпадне. Помоли се наум за това. Беше по-важно от всичко останало.
Когато спряха, се беше съвзела достатъчно, за да слезе след Катерин и Притале, без да я крепят, макар че главата й все още беше замаяна. Можеше да стои изправена, но се съмняваше, че би могла да побегне — не че опитът щеше да доведе до нещо друго, освен да я спрат само след няколко стъпки. Тъй че застана кротко до боядисаната в черно карета и зачака търпеливо като четирите коня в хамутите.
В края на краищата нали и тя самата беше в хамут, тъй да се каже. Бялата кула се извисяваше пред тях — огромен бял ствол, надигащ се към небесата в нощната тъма. Малко от прозорците светеха, но едни бяха току под самия връх, навярно в покоите на Елайда. Егвийн беше пленничка и едва ли щеше да живее още дълго, но се чувстваше все едно, че се е върнала у дома. Кулата сякаш възвърна енергията й.
Двама лакеи на Кулата, с Пламъка на Тар Валон на ливреите, бяха скочили от задните стъпалца на каретата, за да пуснат стълбичката, и сега стояха и подаваха облечените си в бели ръкавици ръце на всяка, докато слизаше, но се възползва само Бериша, и само защото това й позволи бързо да стъпи на каменната настилка, без да изпуща от очи другите Сестри. Баразайн ги изгледа така, че единият шумно преглътна, а лицето на другия пребледня. Фелаана, заета с дебненето на другите, само им махна раздразнено. И петте продължаваха да държат сайдар, дори тук.
Бяха спрели при главния заден вход, под стълбището с мраморния парапет, спускащо се от второто ниво под огромни бронзови фенери, изливащи широк кръг треперлива светлина, и за нейна изненада в подножието на стълбите стоеше самотна новачка, плътно загърната в бялото си наметало заради пощипващия студ. Беше очаквала почти със сигурност Елайда да ги посрещне лично, за да позлорадства, обкръжена от свита ласкателки. Втората изненада беше, че новачката се оказа Никола Трийхил. Бялата кула беше последното място, където очакваше да види бегълката.
По начина, по който Никола се ококори, щом видя Егвийн, личеше, че е не по-малко стъписана от самата нея — но все пак приклекна изряден, макар и леко припрян реверанс към Сестрите.
— Амирлин каза, че… тя… трябва да се предаде на Надзорницата на новачките, Катерин Седай. Каза, че Силвиана Седай е получила съответните нареждания.
— Е, значи поне ще те напердашат с пръчки тази нощ — каза с усмивка Катерин.
Егвийн се зачуди лично ли я мрази, или заради това, което е — или просто мрази всички. Набита с пръчки. Никога не беше гледала как го правят, но беше слушала описания. Всички казваха, че ужасно боли. Но срещна невъзмутимо погледа на Катерин и за миг усмивката на по-възрастната жена се стопи. Явно търсеше повод да я удари отново. Айилците имаха начин да се справят с болката. Прегръщаха я, отдаваха й се без съпротива, без да се опитат дори да спрат писъците. Навярно това щеше да помогне. Мъдрите твърдяха, че така болката може да бъде отхвърлена, без дай позволиш да те надвие.
— Ако Елайда се кани да го проточи това ненужно, за тая нощ повече няма работа за мен — заяви Фелаана и изгледа намръщено всички, в това число и Никола. — Щом това момиче трябва да бъде усмире- но и екзекутирано, точка. — Жълтокосата Сестра сбра полите си и се стрелна нагоре по стълбите покрай Никола. Направо побягна! Сиянието на сайдар продължаваше да я обкръжава.
— Съгласна съм — хладно заяви Притале. — Харил, мисля да се поразходя с теб, докато прибираш Червена пика в конюшнята.
Мургавият набит мъж, който беше излязъл от тъмното, повел висок дорест кон, й се поклони. Носеше хамелеоновия плащ на Стражник, който при всяко движение се преливаше във всевъзможни цветове и го правеше почти невидим. Той мълчаливо пое след Притале в нощта, но току поглеждаше през рамо и й пазеше гърба. Сиянието се задържа и около нея. Тук имаше нещо, което убягваше на Егвийн.
Изведнъж Никола приклекна в нов реверанс и развълнувано възкликна:
— Съжалявам, че избягах, Майко. Помислих си, че тук ще ми позволят да продължа по-бързо. С Арейна си помислихме, че…
— Не я наричай така! — изръмжа Катерин и камшик от Въздух плесна новачката по задника толкова силно, че я накара да изскимти и да подскочи. — Ако тази нощ си при Амирлинския трон, върни се при нея и й кажи, че заповедите й ще бъдат изпълнени. Хайде, беж!
С последен, изпълнен с паника поглед към Егвийн, Никола се втурна нагоре по стълбите толкова бързо, че на два пъти се спъна и за малко да падне. Горката! Надеждите й явно бяха излъгани, а ако Кулата беше разбрала възрастта й… Трябваше да е излъгала, за да я приберат — лъженето беше един от лошите й навици.
Егвийн я разкара от ума си. Никола вече не беше нейна грижа.
— Нямаше нужда да плашиш толкова момичето — изненадващо каза Бериша. — Новачките трябва да се насочват, не да ги млатиш със суровицата. — Далечен отглас на възгледите й за закона.
