Катерин и Баразайн се извъртяха към Сивата и я изгледаха напрегнато. Вече само две котки, но вместо котка виждаха срещу себе си мишка.
— Сама ли смяташ да дойдеш с нас при Силвиана? — попита Катерин с определено неприятна усмивка.
— Не те ли е страх, Сива? — леко насмешливо подхвърли Баразайн. И незнайно защо леко люшна едната си ръка, за да се развеят по-дълго дългите ресни на шала й. — Ти сама, а ние две?
Двамата лакеи стояха като статуи — очевидно копнееха изобщо да ги няма тук и се надяваха да им се размине, ако останат достатъчно неподвижни.
Бериша не беше по-висока от Егвийн, но изпъна рамене и придърпа шала около себе си.
— Заплахите са изрично забранени в Кулата…
— Заплаши ли те Баразайн? — меко я прекъсна Катерин. Меко, но с остра стомана, увита в коприната. — Само те попита дали те е страх. Трябва ли да те е страх?
Бериша облиза притеснено устни. Кръвта се бе отцедила от лицето й, а очите й ставаха все по- ококорени, сякаш виждаше неща, които не иска да види.
— Аз… мисля да се поразходя из двора — най-сетне измърмори тя и тръгна, без изобщо да откъсва очи от двете Червени, а Катерин се изсмя късо и много доволно.
Това беше пълна лудост! Дори Сестри, които се мразеха взаимно до ноктите на краката, не можеха да се държат така. И най-вече никоя жена, която толкова лесно се поддава на страха като Бериша, не можеше да стане Айез Седай. Нещо много сбъркано имаше в Кулата. Много.
— Доведи я — каза Катерин и тръгна нагоре по стъпалата.
Баразайн най-сетне пусна сайдар, стисна здраво Егвийн под мишницата и я последва. Егвийн нямаше друг избор, освен да тръгне без съпротива. Но все още не падаше духом.
Щом пристъпи в Кулата, наистина се почувства като у дома си. Белите стени с фризовете и гоблените по тях, ярко оцветените подови плочки й се струваха близки като кухнята на майка й. Дори повече в известен смисъл: за последен път беше видяла кухнята на майка си преди много повече време, отколкото тези коридори. С всеки дъх поемаше в себе си силата на родния дом. Но и нещо странно имаше също така. Всички светилници на стойките бяха запалени, часът едва ли беше чак толкова късен, но не се виждаше жива душа. По-рано по коридорите винаги имаше Сестри, дори посред нощ. Живо си спомняше как зърваше по някоя, забързана по работа, и как се отчайваше, че едва ли ще може да бъде някога така изящна и царствена. Айез Седай държаха на времето си и някои Кафяви изобщо не обичаха да ги будят посред бял ден. В нощните часове имаше по-малко неща, които да ги отвличат от заниманията им, по-рядко можеше да ги прекъсне някой, докато четат. Но сега не се виждаше никой. Нито Катерин, нито Баразайн подхвърлиха нещо по този повод, докато трите крачеха безмълвно по коридорите. Тази мълчалива пустота явно се беше превърнала в част от ежедневието.
Щом стигнаха до бялото каменно стълбище в нишата, най-сетне се появи друга Сестра, изкачваше се отдолу. Пълничка жена с рокля за езда на червени ивици и с уста, която сякаш бе готова да се засмее. Носеше шала си с дълги червени ресни. Катерин и другите може да бяха носили своите, за да се отличат на пристанището — никой в Тар Валон нямаше да се осмели да притесни жена, носеща шала, и повечето хора се държаха настрана, ако можеха, особено мъжете — но защо тук?
Дебелите й вежди се вдигнаха над светлосините й очи, щом видя Егвийн. Тя опря юмруци на яките си бедра и шалътй се хлъзна надолу по лактите. Егвийн не си спомняше да я е виждала, но явно обратното не беше в сила.
— Я виж ти, малката ал-Вийр. От Южен пристан ли я взехте? Погледнете я само! Вижте я как се перчи. Човек да си помисли, че Двете сте й почетен ескорт. А би трябвало да плаче и да хленчи за милост!
— Билката й е затъпила сетивата — измърмори Катерин и погледна навъсено Егвийн. — Май не осъзнава положението си.
Баразайн, която продължаваше да стиска Егвийн за ръката, я дръпна енергично, но макар да залитна, тя успя да запази лицето си спокойно, без да обръща внимание на гневните погледи на непознатата.
— В шок е — каза дебелата Червена и кимна. Не че прозвуча чак съчувствено, но почти — след думите на Катерин. — Виждала съм го това.
— Как минаха нещата на Северен пристан, Мелейр? — попита Баразайн.
— Не толкова добре, колкото при вас май. След като всички се разквичаха като затиснати под стобора прасета и останахме само две, се побоях, че ще уплашим тая, дето се канеше да се хване на въдицата. Добре поне, че две можехме да си говорим. Хванахме само една дивачка, и то след като направи на куендияр половината пристанищна верига. Утрепахме конете на впряга, докато се върнем дотук, все едно че, хм, все едно, че сме хванали вашата плячка. Заника настоя. Даже си сложи Стражника на мястото на кочияша.
— Дивачка — подхвърли презрително Катерин.
— Само половината? — Облекчението в гласа на Баразайн беше искрено. — Значи Северен пристан не е блокиран.
Веждите на Мелейр отново хвръкнаха нагоре, щом схвана намека.
— Ще видим колко е чист на заранта — отвърна тя замислено. — Като освободят половината, дето още е желязо. Другото се е изпънало твърдо като… ами, като куендияр. Лично аз се съмнявам, че ще може да преминава нещо повече от малки лодки. — След което поклати смутено глава. — Но имаше нещо странно. Повече от странно. Отначало не можахме да я намерим дивачката. Не можахме да усетим, че прелива. Никакво сияние нямаше около нея и не можахме да й видим сплитовете. Веригата просто започна да побелява. Ако Стражникът на Аребис не беше забелязал лодката, щеше да си свърши и да си замине.
— Умната Леане — промълви Егвийн. И за миг притвори очи. Леа-не беше подготвила всичко, преди да се появи в залива, всичко беше извърнала навътре и беше прикрила дарбата си. Ако и тя бе толкова умна, сигурно щеше да се измъкне. Но нали вторият ум винаги е по-предвидлив.
— Точно това име ни даде — рече намръщено Мелейр. Тия нейни вежди, като черни гъсеници, бяха много изразителни. — Леане Ша-риф. От Зелената Аджа. Две много глупави лъжи. Десала в момента я пердаши, но тя не се огъва. Излязох само да си поема дъх. Никога не съм обичала боя с камшици, дори за такива като нея. Знаеш ли и хитрината, Чедо? Как си крие сплитовете?
О, Светлина! Мислеха си, че Леане е дивачка, преструваща се на Айез Седай.
— Тя ви казва истината. Усмиряването й отне лишената от възраст външност и я направи да изглежда по-млада. Беше Изцерена от Нинив ал-Мийра и след като вече не беше от Синята, си избра нова Аджа. Задайте й въпроси, на които може да отговори само Леане Шариф… — Думите й секнаха, щом топката Въздух затъкна устата й. Челюстите й зяпнаха толкова, че чак изпукаха.
— Не сме длъжни да слушаме тия глупости — изръмжа Катерин.
Мелейр обаче се взря в очите на Егвийн.
— Вярно, че звучи безсмислено — отрони след малко, — но май няма да навреди, ако й задам няколко въпроса освен „Как се казваш?“. В най-лошия случай няма да е толкова досадно като сегашните й отговори. Дали да не я заведем долу в килиите, Катерин? Не смея да оставям Десала дълго насаме с нея. Тя презира дивачките и направо мрази жени, които твърдят, че са Айез Седай.
— Не е за килиите още — отвърна Катерин. — Елайда иска да я заведем при Силвиана.
— Е, добре. Стига да мога да науча хитрината от нея или от другата.
Мелейр придърпа шала на раменете си, вдиша дълбоко и се запъти обратно надолу по стълбите, като жена, която я чака работа, но не гори от желание да се залови с нея. Но поне остави у Егвийн надежда за Леане. Леане вече беше „другата“, а не „дивачката“. Катерин закрачи бързо и мълчаливо по коридора, Баразайн забута Егвийн след нея, като мърмореше колко глупаво било една Сестра да учи каквото и да било от дивачка или от надскочила себе си Посветена, ръсеща чуждо-земски лъжи. Запазването и на последните трошици достойнство беше трудно, меко казано, докато те бута по коридора една дългокрака жена, а устата ти е зяпнала и слюнката се стича по брадичката ти, ала Егвийн все пак го постигна, доколкото бе възможно. Всъщност почти не мислеше за това. Мелейр й беше дала твърде много поводи за мислене, а и подсилваше картинката с жените в каретата. Това, което почваше да подозира, едва ли беше вярно, но ако все пак…
Скоро синьо-белите плочки на пода преляха в червено-зелени и трите стигнаха до най-обикновена дървена врата между два гоблена с разцъфнали дървета и птици с дебели клюнове, толкова пъстроцветни,
