че едва ли съществуваха наяве. Обикновена врата, но много лъскава и позната на всяка посветена в Кулата. Катерин почука с физиономия, която можеше да мине едва ли не за показна смиреност, и когато един силен глас отвътре извика: „Влез“, вдиша дълбоко, преди да отвори. Далии я държеше споменът, когато бе влизала тук като новачка или Посветена, или жената, очакваща ги вътре, я правеше така колеблива?
Кабинетът на Надзорницата на новачките изглеждаше точно така, както го помнеше Егвийн: малка стая с тъмна дървена ламперия и просто грубо обзавеждане. Тясна масичка отсам коридора, с гравирани чудати фигури по нея, и малко позлата по резбованата рамка на огледалото на една от стените, но всичко останало беше без никаква украса. Светилниците на стойките и двете лампи на писалищната маса бяха от груб месинг, макар и с различни форми. Жената на този пост обикновено се сменяше при издигането на нова Амирлин, но Егвийн бе готова да се закълне, че всяка жена, пристъпвала в този кабинет като новачка от двеста години насам, щеше да познае почти всяка пръчка и сигурно всичко останало.
Сегашната Надзорница на новачките беше едра, на ръст почти колкото Баразайн, с черен кок на тила и квадратна волева брадичка. „Глупости не търпя“, излъчваше от глава до пети Силвиана Бреон. Беше Червена и въгленочерните й поли бяха дискретно нашарени с тъмночервени ивици; шалът й стоеше заметнат на стола зад писалищната маса. Големите й очи шареха нервно и като че ли попиха с един поглед всичко от Егвийн, все едно че не само знаеше какво й е в ума, но и какво ще си помисли утре.
— Оставете я тук с мен и изчакайте навън — рече тихо и с твърд тон.
— Да я оставим? — попита невярващо Катерин.
— Кои думи не разбра, Катерин? Трябва ли да повтарям?
Явно не трябваше. Катерин се изчерви и не каза нищо повече. Сиянието на сайдар обкръжи Силвиана и тя плавно пое щита, без да остави пролука, докато Егвийн можеше да прегърне Силата. Вече беше сигурна, че може. Само дето Силвиана съвсем не беше слаба — никаква надежда нямаше, че ще може да пробие щита й. В същото време тапата от Въздух в устата й изчезна и тя успя да изрови кърпичката от кесийката си и кротко да си изтрие брадичката.
Кесийката я бяха претърсили — винаги си държеше носната кърпичка най-отгоре, не под всичко останало — но трябваше да отложи за по-късно проверката какво друго освен пръстена й бяха прибрали. Все едно, бездруго вътре нямаше кой знае какво полезно за една затворничка. Гребенче, игленик, ножички, разни дреболии. Шарфът на Амирлин. Представа си нямаше колко достойнство може да съхрани, докато я пердашат, но това беше в бъдеще време. Сега си беше за сега.
Силвиана я изгледа, скръстила ръце под гърдите си, докато дру-гите две Червени затваряха вратата.
— Поне не си изпаднала в истерия. Това улеснява нещата… но защо не си изпаднала?
— Щеше ли да е по-добре? — отвърна Егвийн и прибра кърпичката в кесийката. — Не мисля.
Силвиана отиде до писалището, вдигна един лист и го зачете права, като от време на време я поглеждаше. Лицето й бе съвършена маска на айезседайско спокойствие, неразгадаемо. Егвийн чакаше търпеливо. Макар и откъм обратната страна, можеше да разпознае характерния почерк на Елайда — но не и какво е написано. Силвиана не биваше да си въобразява, че ще я изнерви с чакането. Търпението засега бе едно от малкото оръжия, които й бяха останали.
— Амирлин явно от доста време размисля как да постъпи с тебе — най-сетне заговори Силвиана. И да беше очаквала, че Егвийн ще почне да пристъпва от крак на крак и да кърши ръце, не го показа. — Вече има съвсем цялостен план. Не иска Кулата да те загуби. Аз също. Елайда е решила, че други са те използвали като лековерна глупачка и не е нужно да ти се търси отговорност. Тъй че няма да бъдеш обвинена, че си се самообявила за Амирлин. Зачеркнала те е от списъка на Посветените и те е вписала отново при новачките. Откровено казано, съм съгласна с решението й, въпреки че това не се е случвало досега. Каквато и да ти е дарбата със Силата, пропуснала си почти всичко останало, което трябваше да си научила като новачка. Но няма нужда да се боиш, че отново ще минеш през изпитанието. Не бих насилила никоя да минава два пъти през него.
— Аз съм Айез Седай по силата на това, че съм издигната в Амир-линския трон — отвърна спокойно Егвийн. Нищо нелепо нямаше в това да се бори за една титла, щом като претенцията за нея все пак можеше да й донесе смъртта. Примирението щеше да е толкова тежък удар за бунта, колкото и екзекуцията й. Ако не и по-тежък. Отново новачка? Смехотворно! — Мога да цитирам всеки съответен абзац на закона, ако пожелаеш.
Силвиана повдигна вежда, отпусна се на стола и разтвори една дебела, подвързана с кожа книга. Книгата с наказанията. Топна перо-то в скромната стъкленица с мастилото и си отбеляза нещо.
— Току-що си спечели първата си визита при мене. Ще ти дам една нощ да си помислиш за това, вместо да те сложа на коляното си още сега. Дано размишленията усилят здравословния ефект.
— Смяташ, че с един пердах можеш да ме накараш да се отрека от това, което съм? — Трудно й беше да затаи неверието в гласа си. Не беше сигурна дали успя.
— Има пердах и пердах — отвърна Силвиана, изтри връхчето на перото в парцалчето, прибра го в стъклената кутийка и погледна замислено Егвийн. — Свикнала си с Шериам Баянар като Надзорница на новачките, нали? — Тя поклати пренебрежително глава. — Прегледах книгата й с наказанията. Много мека е била с момичетата и много милозлива към фаворитките си. Затова й се е налагало да нанася поправки много по-често, отколкото е трябвало. Аз налагам три пъти по-малко наказания месечно от Шериам, защото се грижа всяка, която накажа, да си тръгне оттук с желанието преди всичко никога повече да не я пращат при мен.
— Каквото и да направиш, никога няма да ме накараш да се отрека от това, което съм — твърдо заяви Егвийн. — Как изобщо можеш да си помислиш, че всичко това ще стане? Какво, с ескорт ли ще ме водят в класовете? Заслонена ли ще съм през цялото време?
Силвиана отпусна гръб на стола, с ръце на масата.
— Смяташ да упорстваш колкото можеш, нали?
— Ще направя каквото трябва.
— И аз. През деня изобщо няма да бъдеш засланяна. Но на всеки час ще ти се дава по малко тинктура от корен на вилняк. — Силвиана изкриви уста, вдигна листа с бележките на Елайда уж да ги прочете отново и отново го пусна на масата, като си отри пръстите, все едно че по тях беше полепнало нещо вредно. — Не го понасям. Изглежда, е предназначено точно за Айез Седай. Някоя, която не прелива, може да изпие пет пъти повече, отколкото трябва, за да припадне една Сестра, и само да й се замае леко главата. Отвратителна напитка. Но и полезна, явно. Сигурно би могла да се приложи и срещу онези Аша’ман. Тинктурата няма да те замае, но няма да можеш да прелееш достатъчно, за да създадеш проблеми. Откажеш ли да го изпиеш, ще ти го сипват в гърлото. Освен това ще те следят изкъсо, тъй че гледай да не правиш глупости. Нощем ще бъдеш засланяна, защото ако ти се даде достатъчно вилняк да те приспи, на другия ден ще се превиваш от стомашни болки. Ти си новачка, Егвийн, и ще бъдеш новачка. Много Сестри все пак ще те смятат за бегълка, каквото и да ти е заповядала Сюан Санче, а други безспорно ще смятат, че Елайда греши, че не те е обезглавила. Ще те следят за всяко нарушение, за всяка грешка. Сега можеш да ми се подсмихваш на пердаха, преди да си го получила, но като започнат да те пращат при мен по пет, шест, седем пъти на ден? Ще видим колко време ще трябва, докато се вразумиш.
Егвийн се изсмя късо, за своя изненада, и веждите на Силвиана хвръкнаха нагоре. Ръката й неволно помръдна към перото.
— Нещо смешно ли казах, Дете?
— Ни най-малко — искрено отвърна Егвийн.
Хрумнало й беше, че ще може да се справи с болката, като я прегърне като айилците. Надяваше се да подейства, но с това щеше да сложи край на всякакво достойнство, поне докато я наказват. Колкото до останалото, щеше да направи каквото може. Силвиана погледна към перото, но после стана, без да го пипне.
— Тогава приключих с теб. За тази нощ. Но утре преди закуска искам да те видя. Ела с мен.
Тръгна към вратата уверена, че Егвийн ще я последва, и тя го направи. Ако я нападнеше физически, нямаше да постигне нищо освен още една отметка в книгата. Вилняк. Добре, все щеше да измисли начин да го заобиколи. Ако не… Не искаше да мисли за това.
Катерин и Баразайн, меко казано, се стъписаха, като чуха плановете на Елайда за Егвийн, и никак не
