побегне по-далече от този вятър и й беше много трудно да я спре. Дори миризмата й беше пламенна. Никакво търпение повече. Миришеше като вълчица, бранеща ранения си самец. — Чух, че вашата „Всепобед, на армия“ не заслужава името си. Чух, че Прероденият Дракон ви е разбил здраво на юг. Не си и помисляйте, че Перин Айбара не може да направи същото. — Светлина! А той се бе притеснявал от безразсъдст-вото на Ейрам!
— Не искам да разбивам никого освен Шайдо — твърдо заяви Перин, мъчеше се да отблъсне образа, който се опитваше да се оформи в главата му. Стъпко поне като че ли вече се успокояваше — още потръпваше от време на време, но бе престанал да върти очи. — Има начин това да се направи и пак всичко да остане тихо, без да се налага да се извинявате. — Щом това беше важно за нея, готов беше да го използва. — Щерката на Деветте луни може да си отдъхне спокойно. Казах ви, че съм го обмислил това. Таланвор ми каза, че сте имали някакъв чай, от който на жена, можеща да прелива, й се подгъвали коленете.
Тилий върна знамето пред седлото си и го изгледа продължително. После каза:
— И на жена, и на мъж. Чух, че няколко мъже били хванати така. Но как точно предлагате да го налеем в гърлата на тези четиристотин жени, щом са обградени от сто хиляди айилци?
— Като го дадем на всички, без да разберат, че го пият. Ще ми трябва обаче толкова, колкото мога да получа. Фургони може би. Няма как да се загрее водата, разбирате ли, тъй че чаят ще е слабичък.
Тилий се изсмя.
— Дързък план, милорд. Допускам, че може да имат един-два фургона в манифактурата, където се прави чаят, но пътят дотам е дълъг, навътре в Амадиция, почти до Тарабон, а единственият начин да взема повече от няколко фунта наведнъж ще е, ако обясня на някой с по-висок ранг защо го искам. И с това отново свършва цялото мълчание.
— Аша’ман знаят едно нещо, дето го наричат Пътуване — отвърна Перин. — Начин да се взимат по сто мили с една стъпка. Колкото до взимането на чая, може би това ще помогне.
И измъкна от лявата си ръкавица сгънато омазнено парче хартия.
Веждите на Тилий се вдигнаха, щом го зачете.
Перин знаеше наизуст краткия текст. ПРИНОСИТЕЛЯТ НА ТОВА Е ПОД МОЯТА ЛИЧНА ЗАКРИЛА. В ИМЕТО НА ИМПЕРАТРИЦАТА, ДАНО ДА ЖИВЕЕ ВЕЧНО, ДАЙТЕ МУ КАКВАТО ПОМОЩ ПОИСКА В СЛУЖБА НА ИМПЕРИЯТА И НЕ ГО КАЗВАЙТЕ НИКОМУ ОСВЕН НА МЕН. Нямаше представа коя е Сурот Сабел Мелдарат, но щом тя бе подписала името си под нещо такова, трябваше да е важна особа. Може би тя беше въпросната „Щерка на Деветте луни“.
Флаг-генералът връчи листа на Мишима и се вторачи в Перин. Острата, твърда миризма се върна, по- силна от всякога.
— Айез Седай, Аша’ман, айилци, очите ви, чукът, а сега и това! Кой все пак сте вие?
Мишима подсвирна през зъби и промърмори:
— Самата Сурот…
— Аз съм мъж, който иска да върне жена си — каза Перин. — И ще сключа сделка и с Тъмния, за да си я върна. — Избегна да погледне към сул-дам и дамане. Не беше много далече от сделка с Тъмния. — Правим ли сделката?
Тилий погледна протегнатата му ръка и я пое. Стискаше здраво.
Сделка с Тъмния.
Но беше готов на всичко, за да освободи Файле.
Глава 5
Нещо… странно
Барабаненето на дъжда по покрива на шатрата, продължило почти през цялата нощ, вече позатихваше. Файле пристъпи към стола на Севанна — тежко резбован позлатен трон, поставен в центъра на яркоцветните пластове килими на пода — грижливо свела очи, за да избегне оскърблението. Бе ранна пролет, но мангалите стояха незапалени и в утринния въздух се таеше лека хладина. Тя приклекна в дълбок реверанс и поднесе подноса от сукано сребро. Айилката взе златния бокал с вино и отпи, без дори да я погледне, но Файле повтори дълбокия реверанс, преди да се отдръпне и да постави подноса върху обкованата с месинг синя ракла, на която вече стоеше сребърна кана за вино с висока шийка и други три бокала, а после се върна да си заеме мястото при другите единадесет гай-шайн, застанали между све- тилниците на стойки покрай стената от червена коприна. Шатрата беше просторна и висока. Никакви ниски айилски шатри за Севанна.
Често й беше трудно изобщо да гледа на нея като на айилка. Тази сутрин Севанна седеше отпусната в копринения си халат, стегнат така, че беше зейнал почти до кръста й и изложил на показ половината и пищна гръд, макар да носеше предостатъчно гердани със скъпоценни камъни, смарагди, огнекапки опали и перли, за да изглежда почти прилично. Айилците не носеха пръстени, но виж, Севанна имаше поне по един с тежка гема на всеки пръст. Дебелата златна верижка с огнекапки, стегната над сгънатия син копринен шарф, задържащ на тила дългата й до кръста руса коса, наподобяваше на коронка, ако не нап-раво корона. Нищо айилско нямаше в това.
Файле и останалите, шест жени и петима мъже, бяха събудени посред нощ да стоят край ложето на Севанна — два дебели пухени дюшека, поставени един върху друг — в случай че тя се събуди и поиска нещо. Кой владетел на света го обслужваха дузина слуги, докато спи? Тя едва успя да надвие прозявката си. Много неща можеха да донесат наказание, но прозявка със сигурност щеше да го донесе. От гай-шайн се очакваше да са хрисими и да горят от нетърпение да удовлетворят господаря си, а това май означаваше да са раболепни до унижение. На Байн и Чиад, колкото и свирепи да бяха иначе, като че ли им беше лесно. На Файле — не. В последния месец, откакто я съблякоха и овързаха едва ли не като ковашка главоблъсканица за криене на нож, девет пъти я бяха били с камшик за дребни оскърбления, които изглеждаха сериозни в очите на Севанна. Последните отоци още не бяха съвсем спаднали и тя нямаше намерение да си спечели нови от невнимание.
Надяваше се Севанна да си мисли, че я е опитомила след онази нощ, когато я оставиха вързана на студа. Само Ролан и мангалите му бяха спасили живота й. Дано само да не се опитомяваше. Преструваш се много дълго в нещо и то вземе, че се превърне в истина. Уж беше пленничка по-малко от два месеца, а не можеше да си спомни преди точно колко дни я плениха. Понякога й се струваше, че носи белия халат от година или повече. Понякога белият колан и нашийникът от плоски златни каишки й се струваха естествени. Това я плашеше. Здраво се беше вкопчила в тази надежда. Скоро щеше да се спаси. Трябваше да се спаси. Преди Перин да се е появил и да се опита да я спаси. Защо все още не се беше появил? Шайдо вече стояха на стан при Малден от дълго време. Не беше възможно да я е изоставил. Нейният вълк щеше да дойде да я спаси. Трябваше да се спаси, преди той да се самоубие, като опита да го направи. Преди да е престанала да се преструва.
— Колко още ще продължаващ да наказваш Галина Седай, Терава? — попита строго Севанна и изгледа намръщено Айез Седай. Терава слдеше кръстато пред нея на синя възглавничка с пискюли, изправи-ла гръб и невъзмутимо спокойна. — Снощи тя направи банята ми прекалено гореща, а е толкова отекла от бой, че се наложи да заповядам да я набият по петите. Това не е много ефективно, след като трябва да може да върви.
Файле беше отбягвала да поглежда към Галина, откакто Терава я доведе в шатрата, но сега очите й неволно пробягаха към нея, щом споменаха името й. Галина беше коленичила с изправен гръб по средата между двете айилки. Бузите й бяха отекли, беше цялата мокра от ситния дъжд, под който беше вървяла за да дойде тук, краката й бяха окаляни. Носеше само златния си нашийник, отрупан с огнекапки, и колана и изглеждаше по-гола от гола. От косата и веждите и бяха останали голи стърнища. Всяко косъмче от главата до петите й беще опърлено с Единствената сила. Файле беше чула как Айез Седай я овесили за глезените за първия й бой. От дни половината приказки между гай-шайн бяха за това. Само няколко души, които знаеха какво означава лишеното й от възраст лице, все още вярваха, че е Айез Седай, а и от тях някои хранеха същите съмнения, които тормозеха Файле затова, че е заварила Айез Седай сред гай-шайн. В края на краищата лицето го имаше, както и пръстена, но защо една Айез Седай ще позволява на Терава да се държи с нея така? Файле често си задаваше този въпрос, без да стигне до никакъв отговор. Продължаваше да си казва, че Айез Седай често правят каквото правят по причини, които никой не може да разбере, но
