сменила с уплаха.
Файле извърна глава и видя Ролан — стоеше до шатрата. Беше с цели две педи по-висок от Перин, шуфата му бе нагъната около шията му, под нея върху широките му гърди висеше черно було. Дъждът беше сплъстил рижите къдрици на късо подстриганата му коса. От колко време беше тук? Едва ли от дълго, иначе Аравайн щеше да го забележи по-рано. Малката шатра не предлагаше кой знае какво прикритие. Алвон и синът му се бяха присвили, сякаш обмисляха дали да не скочат срещу високия Мера’дин. Мишка да нападне котка щеше да е по-лесно, както би казал Перин.
— Вървете си по работата, Алвон — бързо каза тя. — Аравайн, ти също. Хайде, тръгвайте.
Аравайн и Алвон намериха достатъчно благоразумие само да й кимнат, преди да си тръгнат с последно притеснено озъртане към Ролан, но Терил почти си вдигна ръката, за да се чукне по челото. Спря се обаче, изчерви се и заситни след баща си.
Ролан застана пред нея. Странно, в едната си ръка стискаше малка китка сини и жълти полски цветя. Файле не преставаше да мисли за палката, която държеше в ръкава си. Къде да я скрие? Само да разбереше Терава, че я няма, целия стан щеше да преобърне с главата надолу.
— Трябва да внимаваш, Файле Башийр — каза Ролан и се усмихна. Алиандре казваше, че не бил много хубав, но Файле беше решила, че не е съвсем права. Тези сини очи и тази усмивка го правеха почти красив. — Това, което си намислила, е опасно, а може и да не съм тук, за да те пазя повече.
— Опасно ли? — Стомахът й се смрази. — Какво имаш предвид? Къде отиваш? — Прилоша й при мисълта, че ще загуби закрилата му. Малко влагоземски жени се бяха отървали от ухажванията на мъже Щайдо. Без него…
— Някои от нас мислим да се връщаме в Триделната земя. — Усмивката му изстина. — Не можем да следваме лъжлив Кар-а-карн, и влагоземец при това, но може би ще ни оставят да заживеем живота си в своите твърдини. Мислим по това. От дълго време сме далече от родния край, а Шайдо ни отвращават.
Трябваше да намери начин да се справи, щом той замине. Трябваше! Все някак.
— И какво толкова опасно правя? — Постара се да го каже безгрижно, но беше трудно. Светлина, какво щеше да прави без него?
— Шайдо са слепи дори когато не са пияни, Файле Башийр — кротко отвърна той, смъкна качулката от главата й и затъкна едно цвете в косата й над лявото ухо. — Ние, Мера’дин, си отваряме очите. — Още едно цвете влезе в косата й, от другата страна. — Ти си създаде много нови приятели напоследък и се каниш да избягаш с тях. Дръзко, но опасно.
— И ти ще кажеш на Мъдрите или на Севанна? — Изненада се, че го каза толкова спокойно. Стомахът й се опитваше да се усуче на възли.
— Защо да им казвам? — попита той и затъкна ново цвете в косата й. — Джорадин мисли да отведе Ласайл Алдорвин със себе си в Тридел-ната земя, нищо, че е Дървоубийца. Вярва, че може да я убеди да направи брачен венец и да го положи в нозете му. — Ласайл беше намерила своя закрилник, като се пъхна под завивките на Мера’дин, който я беше направил гай-шайн, а Арела беше направила същото с една от Девите, които я бяха пленили, но Файле се съмняваше, че желанието на Джорадин ще се сбъдне. И двете се бяха нацелили в бягството като стрели в мишена. — И сега като си помислих, може и аз да те взема с мен, ако заминем.
Файле го зяпна. Дъждът започваше да се просмуква в косата й.
— В Пустошта? Ролан, аз обичам мъжа си. Казвала съм ти го и е истина.
— Знам — отвърна той, без да спира да втъква цветя в косата й. — Но засега все още носиш бялото, а това, което ти се случва, докато носиш бялото, се забравя, щом го свалиш. Твоят мъж не може да те вини за това. Освен това, ако заминем, щом се доближим до първия влагоземски град, ще ти кажа да си тръгнеш. Преди всичко изобщо не трябваше да те правя гай-шайн. В този нашийник и колан има толкова злато, че ще ти стигне да се върнеш читава при мъжа си.
Тя зяпна. И сама се изненада, когато го удари с юмрук в широките гърди. На гай-шайн никога не се позволяваше да упражняват насилие, но той само й се ухили.
— Ти! — Удари го още веднъж, по-силно. Биеше го по гърдите. — Ти! Не мога да измисля достатъчно лоша дума. Накара ме да мисля, че ще ме оставиш при Шайдо, а през цялото време си искал да ми помогнеш да избягам?
Най-сетне той хвана юмрука й, задържа го с лекота в шепата си и се засмя:
— Ако заминем, Файле Башийр. — Засмя се! — Не е решено. Все едно, един мъж не може да позволи на една жена да си мисли, че е твърде нетърпелив.
Тя отново се изненада от себе си — този път я изненада с това, че започна да се смее и да плаче едновременно, толкова силно, че трябваше да се облегне на гърдите му, за да не падне. Проклетото айилско чувство за хумор!
— Много си красива с цветя в косата, Файле Башийр — каза той и затъкна в косата й още едно. — Както и без тях. И засега все още носиш бялото.
Светлина! Тя имаше палката, опряна на ръката й, така хладна, а нямаше как да я даде на Галина, докато Терава не й позволеше отново да върви свободно, нямаше как да е сигурна, че Галина няма да я предаде, от отчаяние. Ролан й предлагаше спасение, ако Мера’дин вземеха решение да си тръгнат, но щеше да продължи да се опитва да я примами под завивките си, докато носеше бялото. А ако Мера’дин решаха да останат, щеше ли някой от тях да издаде плановете й за бягство? Ако можеше да се вярва на Ролан, всички го знаеха! Надежда и опасност, всичко толкова сложно заплетено. Какъв възел!
Оказа се, че е абсолютно права за реакцията на Терава. Малко преди пладне всички гай-шайн ги подкараха като стадо на открито и ги накараха да се съблекат до голо. Покрила се колкото можеше с ръце, Файле се свиваше с другите жени, с колана и нашийника — накарали ги бяха веднага да си ги сложат, — свиваше се да опази трошица приличие, докато Шайдо ровеха из шатрите на гай-шайн и изхвърляха всичко навън в калта. Единственото, което можеше да направи, бе да мисли за скривалището си в града и да се моли.
Надежда и опасност. И нямаше как да се разплетат.
Глава 6
Прът и бръснач
Мат всъщност изобщо не беше очаквал Лука да напусне Джурадор само след един ден — градчето със солниците беше богато, а Лука обичаше парата да лепне по дланите му — тъй че не беше точно разочарован, когато оня му каза, че „Голямото пътуващо позорище и великолепното представление на дивни зрелища и чудеса на Валан Лука“ ще остане тук поне още два дни. Не точно разочарован, но все пак се беше надявал, че късметът му може да се позадър-жи, или това, че е тавирен. Но пък това, че беше тавирен, май му носеше само лошо.
— Опашките при входа са дълги, колкото бяха в най-добрия час вчера — каза Лука и размаха театрално ръце. Бяха в огромния мупъстър фургон, рано заранта след смъртта на Рена, и високият мъж седеше в позлатения си стол до тясната маса — истинска маса, с бутна ти отдолу столчета за гости; повечето други фургони имаха по един плот, вързан с въжета за покрива, и гостите сядаха на леглата, за да ядат. Лука още не си беше навлякъл пищните дрехи, но пък го компенсираше с жестовете. Лателе, жена му, готвеше кашата за закуска на малката печка в ъгъла на фургона и въздухът режеше от люти подправки — тя слагаше толкова много подправки във всичко, което готвеше, че според Мат нищо не ставаше за ядене, но Лука винаги изгълтваше всичко, което тупне пред него, все едно че е кралско пиршество. Езикът му сигурно беше калайдисан.
— Днес очаквам два пъти повече зрители, сигурно три пъти повече, и утре пак толкова. Хората не могат да видят всичко на едно идване, а тук могат да си позволят да дойдат два пъти. Думата на устата, Каутон. Думата на устата. Това води толкова, колкото нощните цветя на Алудра. Чувствам се почти като тавирен, както са тръгнали нещата. Голяма публика, и ще става все повече. Гаранция за защита от Върховната лейди.
Лука изведнъж млъкна смутено, сякаш едва сега си спомни, че името на Мат е споменато в същата гаранция като изключено от въпросната защита.
— Едва ли щеше много да ти хареса, ако наистина беше тавирен — измърмори Мат и Лука го изгледа странно. Младият мъж пъхна пръст под черния копринен шал, който скриваше белега му, и го дръпна.
