това не беше твърде задоволително.
Каквито и да бяха причините на Галина да търпи такова насилие, сега очите й бяха широко отворени и изплашени, и приковани в Терава. Дишаше толкова задъхано, че гърдите й се вдигаха. Имаше основания да се страхува. Всеки, който минеше покрай шатрата на Терава, можеше да чуе как Галина вие вътре за милост. Файле на няколко пъти вече беше зървала Айез Седай забързана по някаква работа, обез-космена и гола като сега, затичана с все сила, с изписана на лицето й паника — и всеки ден Терава подновяваше лентите отоци, нашарили Галина от раменете чак до колената. Файле беше чула Шайдо да мърморят, че се отнасят прекалено жестоко с Галина, но никой и не помисляше да противоречи на една Мъдра.
Терава, висока почти колкото повечето аийлски мъже, намести тъмния си шал със звън на златни и костени накити и изгледа Галина, както синеока орлица би изгледала мишка.
Герданите й, също от злато и кост, изглеждаха простички в сравнение с тези на Севанна, тъмните й вълнени поли и бялата й блуза алгоде бяха направо невзрачни, но от двете Файле се боеше много повече от Терава, отколкото от Севанна. Севанна можеше да я накаже дори за едно препъване, но Терава можеше да я убие или да я прекърши, стига да й хрумнеше. И щеше да го направи със сигурност, ако опитът на Файле да избяга се провалеше.
— Докато и най-малкото оточе стои на лицето й, цялата също ще е на отоци. Отпред съм я оставила без отоци, за да може да бъде наказвала за други прегрешения.
Галина затрепери. По бузите й се застичаха сълзи. Файле извърна поглед. Беше болезнено да се гледа. Дори да успееше да вземе палката от шатрата на Терава, щеше ли Айез Седай все още да й е от помощ в бягството? Показваше всички признаци, че е напълно прекършена. Жестока мисъл, но една пленничка преди всичко трябва да е практична. Щеше ли Галина да я предаде, за да се отърве от боя? Беше заплашвала да я предаде, ако Файле не успее да се сдобие с палката. Севанна щеше много да се заинтересува от жената на Перин Айбара, но Галина изглеждаше достатъчно отчаяна, за да е готова да опита всичко. Файле се молеше тази жена да намери сили у себе си и да издържи. Разбира се, че кроеше планове да избяга сама, в случай че Галина не успее да спази обещанието си и да я вземе със себе си, щом си тръгнеше, но щеше да е много по-лесно, много по-безопасно за всички, ако Айез Седай успееше. О, Светлина, защо Пе-рин все още не се беше появил? Не! Трябваше да се съсредоточи.
— Така не е много впечатляваща — промърмори Севанна, вече намръщена над бокала си. — Дори този пръстен не може да й придаде вид на Айез Седай. — И поклати раздразнено глава. По причина, която Файле не разбираше, за Севанна беше много важно всички да знаят, че Галина е Сестра. Дори беше започнала упорито да я нарича с почетната й титла. — А ти защо толкова подрани, Терава? Още не съм хапнала. Искаш ли вино?
— Вода — каза твърдо Терава. — Колкото до това, че съм подранила, слънцето вече е почти над хоризонта. Закусих, преди да е изгряло. Ставащ мързелива като влагоземка, Севанна.
Лусара, приятно закръгленка доманска гай-шайн, изприпка да-напълни бокал с вода. Севанна като че ли се надсмиваше на упоритостта, с която Мъдрите пиеха само вода, но им я даваше. Всичко друго щеше да е оскърбление, дори да искаше да го избегне. Меденокожата доманка беше бивша търговка и доста над средна възраст, но няколкото бели косъма в черните, падащи под раменете й коси не се бяха оказали достатъчно, за да я спасят. Беше възхитително красива, а Севанна събираше богатите, властните и красивите, като просто ги отнемаше, ако бяха гай-шайн на някой друг. Гай-шайн бяха толкова много, че малцина се оплакваха, ако им отнемат някой. Лусара прик-лекна в изящен реверанс с подноса пред Терава, съвсем чинно, но докато се връщаше към стената, се усмихна на Файле. Нещо по-лошо, усмивката бе заговорническа.
Файле потисна въздишката си. Последният й бой беше заради въздишка в неподходящ момент. Лусара беше една от заклелите й се във вярност през последните две недели. След Аравайн Файле се беше старала да подбира внимателно, но отхвърлянето на някоя, която иска да ти се закълне във вярност, създаваше възможност за предателство така че имаше вече твърде много привърженички, в които не беше сигурна. Започваше да вярва, че Лусара е благонадеждна или че поне няма да я предаде нарочно, но тази жена гледаше на плановете за бягство като на детска игра, без нищо да й струва, ако загубеха. Изглежда, се беше отнасяла по същия начин и с търговията, натрупала беше и беше изгубила няколко състояния, но Файле нямаше да има шанс да започне отново, ако изгубеха. Нито Алиандре или Мейгдин. Или Лусара. Гай-шайн на Севанна, които се бяха опитали да избягат, ги държаха оковани във вериги, когато не й прислужваха или не изпълняваха други задачи.
Терава отпи глътка вода, после остави бокала на цветния килим до себе си и прикова Севанна със стоманен поглед.
— Мъдрите смятат, че е крайно време да се преместим на североизток. Там лесно можем да намерим защитени долини сред планините. Можем да стигнем за по-малко от две недели, колкото и да ни бавят гай-шайн. Тук е открито отвсякъде, а набезите ни за храна трябва да стигат все по-далече.
Зелените очи на Севанна срещнаха погледа й, без да мигнат. Файле се съмняваше, че самата тя би могла да го постигне. Севанна се дразнеше, когато другите Мъдри се събираха без нея, и често си го изкарваше на гай-шайн, но сега се усмихна, отпи глътчица вино и заобяснява с много търпелив тон, като на човек, който не е достатъчно схватлив, за да разбере.
— Тук има добра почва за сеитба, а ние имаме зърното им, за да го добавим към нашето. Кой знае каква ще е земята в планините? Набезите ни носят също така добитък, овце и кози. Тук има добри пасища-Знаеш ли нещо за пасищата в тези планини, Терава? Тук имаме повече вода, отколкото е имал някога който и да е клан. Знаеш ли къде е водата в тези планини?
Колкото до отбраната ни, кой ще дойде срещу нас? Влагоземците бягат от копията ни.
— Не всички бягат — отвърна сухо Терава. — Някои дори ги бива в Танца на копията. А ако Ранд ал-Тор прати някой от другите кланове срещу нас? Няма и да го разберем, преди роговете им да заехтят. — Изведнъж и тя се усмихна с усмивка, която така и не докосна очите й. — Някои разправят, че замисълът ти е да те пленят и да те направят гай-шайн на Ранд ал-Тор, за да можеш да го съблазниш и да се ожени за тебе. Смешно, нали?
Файле неволно потръпна. Тъкмо безумното намерение на Севанна да се омъжи за ал-Тор — наистина трябваше да е луда, за да си мисли, че е възможно! — поставяше Файле в опасност от страна на Галина. Ако айилката не знаеше, че Перин е свързан с ал-Тор, Галина можеше да й го каже. Щеше да й го каже, ако не можеше да докопа онази проклета палка. Тогава Севанна нямаше да рискува да я загуби. Щяха да я оковат толкова сигурно, колкото ако я хванеха при опит за бягство.
Севанна изглеждаше всичко друго, но не и развеселена. Очите й блеснаха и тя се наведе така, че халатът й зейна и откри гърдите й изцяло.
— Кой казва това? Кой?
Терава вдигна бокала си и отново отпи. Като разбра, че няма да получи отговор, Севанна се изправи и намести халата си. Очите й обаче продължаваха да блестят като гладки смарагди, а в думите й вече нямаше небрежност. Излязоха толкова твърди, колкото бяха очите й. — Аз ще се омъжа за Ранд ал-Тор, Терава. Почти го бях хванала, ако не ме беше провалила ти заедно с другите Мъдри. Ще се омъжа за него, ще обединя клановете и ще завладея всички влажни земи!
— Куладин беше Кар-а-карн, Севанна — изсумтя Терава. — Още не съм открила Мъдрите, които му разрешиха да отиде до Руйдийн, но ще ги открия. Ранд ал-Тор е създание на Айез Седай. Те му казаха какво да каже при Алкаир Дал и черен ден бе онзи, в който му се разкриха тайни, които малцина са достатъчно силни да знаят. Да си благодарна, че повечето повярваха, че лъже. Но забравям. Ти никога не си ходила до Руйдийн. И също повярва в лъжливите му тайни.
През процепа на входа започнаха да влизат гай-шайн с прогизна-ли от дъжда бели халати — бяха ги вдигнали чак до коленете си. Всеки носеше златния нашийник и колана. Меките им бели ботуши оставяха кални следи по килимите. По-късно, след като изсъхнеха, щяха да се Почистят, но да си окаляш халата беше сигурен път към боя с камшик. Севанна държеше гай-шайн да са безукорно чисти, когато са край нея. Никоя от двете айилки не обърна и най-бегло внимание на новодошлите.
Севанна изглеждаше изненадана от думите на Терава.
— Защо те интересува кой бил дал разрешение на Куладин? — Махна с ръка, все едно че отпъждаше муха, след като не получи отговор. — Куладин е мъртъв. Ранд ал-Тор носи знаците, както и да ги е получил. Ще се омъжа за него и ще го използвам. Щом Айез Седай могат да го контролират, а видях как го дундуркат
