Тилий се скова в седлото си, не откъсваше очи от Перин.
— Аша’ман — най-сетне отрони тя, не като въпрос. — Започвате да ме интригувате, милорд.
— Тогава може би още нещо ще ви убеди напълно — отвърна Перин. — Тод, навий знамето около пръта и ми го дай. — Като не чу нищо зад себе си, се обърна и погледна през рамо. Тод го зяпаше стъписано. — Тод!
Тод се стресна и занавива Червения орел около пръта. Но изглеждаше нещастен, когато подкара коня си към Перин и му го връчи. Остана да чака с протегната ръка, сякаш се надяваше, че може да му върнат пръта.
Перин сръга Стъпко към сеанчанците, стиснал знамето в юмрука си, държеше го успоредно на земята.
— Две реки са били ядрото на Манедерен, флаг-генерал. Последният крал на Манедерен е загинал в битка там, където е Емондово поле, родното ми село. Манедерен е в нашата кръв. Но Шайдо държат жена ми в плен. За да я освободя, ще се откажа от всяка претенция за възкресение на Манедерен, ще подпиша всяка клетва за това, която поискате. Тази претенция би се оказала трънено поле за вас, сеанчанците. Може да се окажете тази, която да разчисти това поле, без да се пролее и капка кръв.
Някой зад него простена отчаяно. Стори му се, че е Тод.
Изведнъж вятърът стана вихър, надал вой в обратната посока, засипа ги с пясък и ситни камъчета, задуха така силно, че Перин трябваш да се вкопчи в седлото, за да не го изхвърли. Наметалото се дърпаше, готово да се откъсне от тялото му. Откъде бе дошъл този пясък? Гората бе затънала в цяла педя суха ланска шума. Вихрушката освен това вонеше на изгоряла сяра, толкова остра миризма, че пареше ноздрите на Перин. Конете мятаха глави с отворени уста, но ревът на вятъра надмогваше уплашеното им цвилене.
Само няколко мига и свирепият вятър затихна, остана само лекият пролетен полъх от другата страна. Конете трепереха, пръхтяха, мятаха глави и въртяха очи. Перин загали Стъпко по шията и замърмори успокоително, но без голям успех.
Флаг-генералът направи странен жест и промълви:
— Сянката да бяга дано. Откъде дойде това, в името на Светлината? Чувала съм приказки за странни неща, които се случват тук. Или беше поредното „убеждаване“ от ваша страна, милорд?
— Не — отвърна искрено Перин. Неалд имаше дарби с контролирането на климата, както се бе оказало, но не и Грейди. — Какво значение има откъде е дошло?
Тилий го погледна замислено и кимна.
— Да, какво значение има? — С тон, сякаш не беше много съгласна с него. — Имаме истории за Манедерен. Наистина би било трънено поле под боси пети. Половин Амадиция бръмчи от приказки за вас и знамето, което щяло да съживи Манедерен и да „спаси“ Амадиция от нас. Мишима, свири отбой. — Без колебание жълтокосият мъж вдигна малкия прав рог, който висеше на тънка червена каишка на шията му, и изсвири четири пронизителни тона. Повтори ги два пъти и пусна рога да падне на гърдите му. — Моята част приключи — заяви Тилий.
Перин изви глава назад и извика толкова силно и ясно, колкото можеше:
— Данил! Тел! Щом последният сеанчанец се отдръпне зад края на поляната, съберете всички и се върнете при Грейди!
— Силен глас имате — каза сухо флаг-генералът и чак сега взе знамето и го положи грижливо върху седлото пред себе си. Повече не го погледна, но едната й ръка загали самото знаме, може би несъзнателно. — Е, с какво можете да помогнете на моя план, милорд?
Мишима се наведе от седлото да си прибере шлема. Вятърът го беше изтъркалял по утъпканата трева до средата към линията на сеан-чанските войници. Откъм дърветата се чу зов на чучулига, после още един, и още един. Сеанчанците се изтегляха.
— Нямам толкова хора, колкото имате вие — призна Перин. — най-малкото, не толкова опитни войници, но имам Аша’ман и Айез Седай, и Мъдри, които могат да преливат, а всички те ще ви трябват. — Тя отвори уста, но Перин я спря с вдигната ръка. — Ще поискам честната ви дума, че никой няма да се опита да ги окаишва. — Погледна многозначително към сул-дам и дамане. Сул-дам не откъсваше очи от Тилий чакаше заповеди, но същевременно галеше небрежно другата жена по косата, както човек може да гали котенце. А Нори още малко и щеще да се размърка. Светлина! — Честната ви дума, че няма да пострадат от вас, те, както и всички в стана им, в бял халат. Повечето от тях бездруго не са Шайдо, а единствените айилци, които познавам сред тях, са мои приятели.
Тилий поклати глава.
— Странни приятели имате, милорд. Все едно, намирали сме хора от Кайриен и Амадиция с банди на Шайдо и сме ги пускали, макар че повечето каириенци се оказват толкова объркани, че не знаят какво да правят. Единствените в бяло, които задържаме, са айилци. От тези гай-шайн стават чудесни да ковале, за разлика от другите. Все пак ще се съглася да оставим приятелите ви на свобода. И вашите Айез Седай и Аша’ман. Много е важно да сложим край на това струпване. Кажете ми къде са и мога да започна да ви въвеждам в плановете си.
Перин се почеса по носа. Едва ли много от онези гай-шайн бяха Шайдо, но не мислеше да й го казва. Нека им оставеше шанса да се освободят, след като изтечеше тяхната година и един ден.
— Боя се, че ще се наложи да стане по моя план. Севанна ще се окаже костелив орех, но вече съм го измислил. Първо, тя разполага с около сто хиляди Шайдо и продължава да събира още. Не всеки от тях е в алгай’д’сисвай, но всеки възрастен ще вдигне копието, ако се наложи.
— Севанна. — Тилий се усмихна доволно. — Чувала съм това име. С удоволствие бих представила Севанна от Джумай Шайдо на капитан-генерала. — Усмивката й помръкна. — Сто хиляди са много повече, отколкото очаквах, но не повече, отколкото мога да оправя. Сражавали сме се и преди с тези айилци, в Амадиция. Е, Мишима?
Мишима се засмя, но в смеха му нямаше нищо весело.
— Така си е, флаг-генерал. Свирепи воини са, дисциплинирани и ловки, но можем да се справим с тях. Обкръжаваш някоя от бандите им, септите им, с три-четири дамане и ги бухаш, докато се предадат. Гадна работа е. Водят си семействата с тях. Но пък заради това се предават по-бързо.
— Разбирам, че разполагате с поне десетина дамане — каза Перин. — Но достатъчно ли е това срещу триста-четиристотин преливали Мъдри?
Флаг-генералът се намръщи.
— Вече го споменахте това. Преливащи Мъдри. Всяка банда, която сме хващали, имаше Мъдри, но нито една от тях не можеше да прелива.
— Така е, защото всички, които имат Шайдо, са със Севанна — отвърна Перин. — Поне триста, а може и да са четиристотин. Мъдрите с мен са сигурни в това.
Тилий и Мишима се спогледаха и флаг-генералът въздъхна. Лицето на Мишима помръкна.
— Добре — рече Тилий. — Заповеди или не, това слага край на тихото им довършване. Щерката на Деветте луни сигурно ще се притесни, ако ми се наложи да се извиня за това на Императрицата, дано да живее вечно. Вероятно ще ми се наложи.
Щерката на Деветте луни? Някоя високопоставена сеанчанка явно. Но защо трябваше да се притесни от такова нещо?
Мишима направи гримаса — ужасна гледка с всички тези белези, кръстосани по лицето му.
— Чел съм, че от двете страни при Семаларен е имало четиристотин дамане и е било касапница. Половината имперска армия загинала на бойното поле, и над три четвърти от бунтовниците.
— Все едно, Мишима, трябва да го направим. Или по-скоро някой трябва да го направи. Ти може да избегнеш извинението, но аз няма. — Какво, в името на Светлината, му беше толкова притеснително на едно извинение? Жената миришеше… примирено. — За жалост, ще ни трябват недели, ако не и месеци да съберем достатъчно войници и дамане, за да спукаме този цирей. Благодаря ви за предложението за помощ, милорд. Няма да се забрави. — Тилий му подаде знамето. — Това трябва да ви го върна, след като не мога да предложа своята част от сделката, но позволете ми един съвет. Всепобедната армия може временно да си има други задачи, но няма да позволим на никого да се възползва от положението и да се самообяви за крал. Решени сме да си върнем тазиземя, а не да я разделяме на парчета.
— А ние сме решени да опазим земите си — заяви пламенно Бере-релайн и накара кобилата си да се втурне през няколкото разтега суха трева между нея и сеанчанците. Кобилата гореше от нетърпение да
