другият — с два. Сул-дам и дамане бяха с тях. Срещнаха се в средата на поляната, сред дивите цветя и тишината, на шест разтега едни от други.
Щом Таланвор застана от едната страна между двете групи, сеанчанците в бронята смъкнаха шлемовете си. Под шлема с двата пискю-ла се видя русокос мъж с няколко белега, набраздили ъгловатото му лице. Здраво обрулен от боеве мъж, чиято миризма, странно, излъчваше ведрост — но другото лице бе това, което интересуваше Перин. Женско лице. Жената яздеше пъстрокафяв боен кон, може би един от най-добрите, които бе виждал, и беше висока и широка в раменете като за жена, иначе не много едра и не млада. По слепоочията на късо подрязаната й къдрава черна коса се виждаха сиви къдрици. Беше черна като тучна пръст и имаше само два белега, единият — прорязал лявата й буза. Другият бе отнел част от дясната й вежда. Някои хора смятаха, че белезите са знак за твърдост. Според него колкото по-малко белези имаш, толкова по-добре. Миризмата й, донесена от вятъра, бе изпълнена с увереност.
Погледът й пробяга към пърхащите знамена. Стори му се, че леко се спря на Червения орел на Манедерен и отново се върна на Златния ястреб на Майен, но тя бързо се овладя и го загледа. Изражението й изобщо не се промени, но щом забеляза жълтите му очи, в миризмата й се долови нещо неопределимо, нещо остро и кораво. А щом видя тежкия ковашки чук в клупа на колана му, странната миризма се усили.
— Представям ви Перин т’Башийр Айбара, Господаря на Две реки, Васален лорд на кралица Алиандре Геалданска — каза Таланвор и вдигна ръка към Перин. Твърдеше, че сеанчанците били големи педанти с формалностите, но Перин нямаше представа дали това е сеанчанска церемония, или нещо от Андор. — Представям ви Берелайн сур Пейен-Драг Паерон, Първа на Майен, Благословена от Светлината, Бранител-ка на Морето, Върховен трон на Дома Паерон. — С поклон към двамата, той премести юздите и вдигна другата си ръка към сеанчанците. — Представям ви флаг-генерал Тилий Кирган от Всепобедната армия, на служба на Императрицата на Сеанчан. Представям ви капитан Бакаяр Мишиима от Всепобедната армия, в служба на Императрицата на Сеан-чан. — Нов поклон, след което Таланвор обърна коня си и подкара назад до знамената. Лицето му беше мрачно като на Ейрам, но мириеше на надежда.
— Радвам се, че не ви назова Вълчия крал, милорд — провлече флаг-генералът. Както си размазваше думите, Перин трябваше да се напряга, за да разбере какво говори. — Иначе щях да помисля, че Тармон Гай-дон ни връхлита. Знаете ли Пророчествата за Дракона? „Щом Вълчия крал понесе чука, това ще са сетните знайни дни. Щом лисицата се ожени за гарвана и проехтят тръбите за бран“. Лично на мен вторият стих никога не ми е бил ясен. И вие, милейди. Сур Пе-йендраг. Това да не би да означава „от Пейендраг“?
— Семейството ми сме потомци на Артур Пейендраг Танриал — отвърна Берелайн, вдигнала високо глава. Завихрилият се вятър донесе лъх на гордост, наред с търпението и парфюма. Бяха се разбрали Перин да говори — тя беше тук, за да зашемети сеанчанците с красота та на една млада владетелка, или поне да придаде тежест на Перин с това — но може би все пак беше редно да отговори на прекия въпрос.
Тилий кимна, все едно че беше очаквала точно този отговор.
— Това ви прави далечна братовчедка на Императорската фамилия, милейди. Несъмнено Императрицата, дано да живее вечно, ще ви почете. Стига да нямате претенции към самата империя на Ястребово крило, разбира се.
— Единствената ми претенция е за Майен — гордо заяви Берелайн. — И нея ще браня до последния си дъх.
— Не дойдох тук, за да си говорим за Пророчествата или за Ястребовото крило, или за Императрицата ви — каза раздразнено Перин. За втори път, само за няколко мига, цветовете понечиха да се завихрят и трябваше да ги разсее. Нямаше време. Вълчият крал? Скокливец сигурно щеше да се разсмее, както вълците се смеят на това. Всеки вълк щеше да се изсмее. При все това думите го смразиха. Не беше разбрал, че е споменат в Пророчествата. А чукът му бил предвестник на Последната битка? Но нищо друго не беше важно освен Файле. Само тя. И каквото бе нужно, за да я освободи. — Споразумението за тази среща допускаше не повече от трийсет души за всяка група, но вие имате хора в горите от двете ни страни. Много хора.
— Както и вие — отвърна Мишима с широка усмивка, поизкривена от белия белег, стигащ до ъгълчето на устата му. — Иначе нямаше да разберете за нас. — Влачеше думите по-размазано и от жената.
Перин не откъсваше очи от флаг-генерала.
— Докато и едните, и другите са тук, има опасност от злополуки. Не желая никакви злополуки. Искам да си върна съпругата.
— А как предлагате да избегнем злополуките? — попита Мишима и усука небрежно юздите в ръката си. Каза го все едно, че въпросът изобщо не е спешен. Тилий, изглежда, го оставяше да говори, докато тя самата следи реакцията на Перин. — Ние ли трябва да се доверим на вас, като първи изтеглим хората си, или вие ще се доверите на нас, ако ви помолим първи да изтеглите своите? „По висините всички пътища са постлани с кинжали“. Няма много място за доверие. Предполагам, че можем да заповядаме на хората си да се оттеглят едновременно, но едната страна може да излъже.
Перин поклати глава.
— Ще трябва да ми се доверите, флаг-генерал. Никаква причина нямам да искам да ви нападам или пленявам, и всички причини да не го правя. Но не мога да съм сигурен, че същото важи и за вас. Може да си помислите, че пленяването на Първата на Майен си заслужава малко вероломство. — Берелайн се изсмя тихо. Беше време за клона. Не просто за да принуди сеанчанците първи да се изтеглят от горите, но да ги убеди, че това, което им предлага, е наложително. Вдигна клона и го изправи на седлото пред себе си. — Предполагам, че вашите хора са добри войници. Моите мъже не са войници, макар да са се били с тролоци и Шайдо и са се справяли добре и срещу едните, и срещу другите. — Стисна здраво клона и го вдигна високо над главата си, с издяланите плоско страни отгоре. — Но са свикнали да ловуват лъвове, леопарди и скални тигри, слизащи от планините след стадата ни, глигани, мечки и хищни зверове в лесове не много по- различни от този.
Клонът се опита да се завърти бясно в металния му юмрук, щом двата удара, на едно тупване на сърцето един след друг, потръпнаха надолу до рамото му. Наведе го, за да покаже двете дълги стрели, чиито остри като бръснач върхове бяха пронизали здравото дърво от двете страни. Триста разтега беше дълъг обхват за такава мишена, но беше избрал за тези изстрели Джондин Баран и Джори Конгар. Най-добрите, които имаше.
— Ако се стигне до това, хората ви дори няма да видят кой ги убива, а тази броня няма да свърши много работа срещу дългия лък на Две реки. Надявам се да не се стигне. — И с всичка сила запокити клона нагоре във въздуха.
— Проклятие! — изрева ококорен Мишима и ръката му посегна за меча, докато дърпаше коня си назад, вперил очи в Перин и в клона, и всичко това — едновременно. Шлемът му се изтъркаля от седлото на тревата.
Флаг-генералът не посегна към меча си, макар че и тя се опита да държи под око и Перин, и клона. Отначало успя. После погледът й проследи само клона — той продължаваше да лети нагоре, докато не увисна на стотина стъпки във въздуха. Изведнъж го обгърна огнено кълбо, толкова горещо, че Перин усети зноя като от отворена пещ. Берелайн вдигна ръка да заслони лицето си. Тилий само гледаше умислено.
Огънят се задържа едва няколко мига, ала достатъчно, за да оста ви само пепел, понесена от вятъра, щом угасна. Пепел и две въртящи се надолу във въздуха искри, които паднаха върху сухата трева. От тях на мига плъзнаха пламъчета, усилиха се и тръгнаха във всички посоки. Дори бойните коне изцвилиха боязливо. Кобилата на Берелайн заподскача, мъчеше се да се отскубне от юздите и да побегне.
Перин изруга тихо — трябваше да се сети за върховете на стрелите — и понечи да слезе, за да загаси пламъците, но преди да успее да метне крак през седлото, те изчезнаха; останаха само тънки струйки дим над обгорената трева.
Добричката ми Нори — замърмори сул-дам и загали дамане по косата. — Нори е чудесно дамане. — Облечената в сиво жена се усмихна свенливо на похвалата. Въпреки думите си сул-дам изглеждаше угрижена.
— Така — рече Тилий. — Значи имате марат… — Замълча и стисна устни. — Имате с вас Айез Седай. Повече от една? Все едно. Не мога да кажа, че Айез Седай, които съм виждала, са ме впечатлили особено.
— Не е марат-дамане, генерале — каза тихо сул-дам.
